Р Е Ш Е Н И Е
№ 542
София, 15.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 1567/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218 а и сл. ГПК / отм./
С решение № 497 от 4.02.2008 г. по гр.д. № 993/2004 г. на Пловдивски апелативен съд ответникът А. Н. е осъден да заплати на М. на о. сумата 14 714, 86 лв., представляваща извършени разходи за обучението съгласно неизпълнение на договор за кадрова военна служба, ведно с лихвите.
Ответникът е подал касационна жалба срещу това решение, като развива оплаквания за неправилно приложение на материалния закон във връзка с данните по делото, че неизправна страна по договора е министерството на отбраната. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ищецът оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе съставът на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е безспорно установено, че ищецът е сключил с А. Н. договор на 10.07.1996 г. със срок за обучение от 13 месеца и за 10 години кадрова военна служба. Не е спорно че ответникът прекратил договора преди изтичане на срока, на 20.02.2001 г., на основание чл.128, т.1 от Закона за о. и въоръжените сили на Р България- ДВ, бр.112/ 95 г. / отм./ – по взаимно съгласие, което поражда задължението да възстанови разходите за обучение и издръжка пропорционално на срока на неизпълнението- чл.300 ЗОВСРБ- редакция ДВ бр. 49/ 2000 г.
Размерът на обезщетението е определен съгласно приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза и утвърдените нормативи от министъра на отбраната. При тези обстоятелства искът е уважен за сумата 14 714, 86 лв., ведно с лихви и разноски. Прието че е ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил условието за 10 години кадрова военна служба. Според ответника е налице виновно неизпълнение на договора от страна на министерството на о. , което не осигурило условия за кадровото му развитие и това следва да го освободи от отговорност за търсеното обезщетение.
Въззивният съд не е уважил това възражение, като настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира това решение за правилно. Съгласно чл.300, ал.1 от ЗОВСРБ обезщетението се дължи при определени условия, едно от които е прекратяване на договора по чл.128, т.1 от закона- по взаимно съгласие, каквото е и основанието за прекратяване на договора с ответника. Неоснователно е становището, изложено в касационната жалба, че в случая следва да се прилагат правилата на ЗЗД за неизпълнение на облигационните договори, тъй като договорът за кадрова военна служба няма такъв характер. Съгласно чл.1 от приложения договор той се сключва на основание чл.115 и чл.119 от ЗОВСРБ и има за предмет уреждане на отношенията между страните свързани с приемане на кадрова военна служба, обучение, назначаване на длъжност, преминаване на службата и освобождаване от кадрова военна служба, както и последиците от неизпълнение на договора. По предмет на регулиране договорът е по- близо до трудовите правоотношения, поради което правилата на чл.87, ал.3 ЗЗД не могат да намерят непосредствено приложение. Освен това от текста на т.22 от договора, на която се позовава жалбоподателят, не може да се определи какви точно задължения се вменяват на министерството за осигуряване на професионалното и кадрово развитие на военнослужещия и какви са последиците от тяхното неизпълнение от гледна точка на възможността за предсрочно прекратяване на договора от негова страна и освобождаването му от отговорността за обезщетение по чл.300 от закона.
По изложените съображения следва да се приеме, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна и затова и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм./ настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 497 от 4.02.2008 г.,постановено по гр.д. № 993/2004 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: