О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр. София, 12.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1434 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1544 от 05.12.2017 г. по в. гр. д. № 2661/2017 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 2705 от 07.08.2017 г. по гр. д. № 12259/2016 г. на Пловдивски районен съд, с което на основание чл. 59, ал. 9 СК са изменени мерките относно упражняването на родителските права над непълнолетните деца В. К. Б. и Г. К. Б. – определено е местоживеене на децата при майката Г. Г. Т., на която е предоставено упражняването на родителските права при разширен режим на лични контакти между децата и бащата К. И. Б.: всяка първа и трета сряда от месеца от 19.00 часа в сряда до 19.00 часа в неделя; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; официалните коледни и майски празници през всяка четна година и официалните новогодишни и великденски празници през всяка нечетна година, включително обявените от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, както и между 10.00 часа и 19.30 часа на всеки първи почивен ден, следващ рождения ден на всяко от децата. В решението е прието за установено, че страните са родители на В. К. Б., [дата на раждане] , и Г. К. Б., [дата на раждане] Бракът между родителите е бил прекратен с влязло в сила решение № 3292 от 03.10.2011 г. по гр. д. № 451/2011 г. на Пловдивски районен съд, с което е било одобрено споразумение за предоставяне на родителските права над двете родени от брака деца на бащата. През 2010 г. майката е заминала за Испания и по време на отсъствието ? до есента на 2012 г. грижи за децата е полагал бащата. След завръщането на майката децата пребивавали и при двамата родители. От лятото на 2016 г. детето В. е заживяло при майка си, тъй като отношенията между нея и баща ? се влошили след възникнал по време на лятна почивка конфликт между нея, бащата и жената, с която той е във фактическо съжителство. След инцидента по-голямото дете В. е преустановило контактите с баща си. Детето Г. е продължило да живее както в дома на бащата, така и при майката, също съжителстваща с друг мъж. И двамата родители притежават родителски капацитет, материални възможности и добри морални и възпитателски качества, както и мотивация да отглеждат децата. При така установените факти е прието, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката. Този извод е формиран предвид обстоятелството, че по-голямото дете В., на която предстои навършване на пълнолетие, не трябва да бъде заставяна да живее с родител, отношенията с който са влошени; че не е в интерес на децата да бъдат разделяни, тъй като това би създало неоправдан риск от отчуждението им и настройване срещу родителя, с когото детето не живее; че в интерес и на по-малкото дете Г. е да живее при майката, за да не загуби съществуващото усещане за близост със сестра си; че развитието на децата трябва да е при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители, независимо от раздялата им, поради което е определен разширен режим на лични контакти с бащата.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от К. И. Б. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): трябва ли съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. За да обоснове очевидната неправилност на въззивното решение, касаторът излага твърдения, че въззивният съд неправилно е оценил възпитателските качества на майката, приемайки, че тя проявява по-силна съпричастност и емоционална топлота, при доказателства, че тя целенасочено е настройвала детето В. срещу бащата и цялото му семейство; че в резултат на поведението и детето е развило синдром на родителското отчуждение. Неправилен според жалбоподателя е и изводът за наличие на по-силно желание за полагане на грижи за децата от страна на майката, до който въззивният съд е стигнал, приемайки, че бащата не е предприел активно поведение с оглед преодоляване на възникналия конфликт с по-голямото дете. Сочи се, че е налице неправилна преценка на социалното обкръжение на двамата родители, тъй като не са били обсъдени данните по делото, че лицето, с което майката се намира във фактическо съжителство, няма чисто съдебно минало.
Ответницата по касационната жалба Г. Г. Т. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че производството по касационната жалба в частта и относно родителските права над детето В. К. Б. е недопустимо.
Производството по чл. 59, ал. 9 СК за определяне кой от родителите да упражнява родителски права над родените от брака деца е уредено по отношение на ненавършилите пълнолетие деца. Роденото от брака между страните дете В. К. Б. с ЕГН [ЕГН] е навършило пълнолетие на 01.04.2018 г. – след постановяване на обжалваното въззивно решение, поради което производството по касационната жалба в тази и част следва да се прекрати като недопустимо.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно родителските права над малолетното дете Г. К. Б.:
Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал.2, пр. последно ГПК не е налице. Повдигнатите в подкрепа на този довод въпроси са по съществото си оплаквания, свързани основно с влиянието на майката върху детето В., навършила в хода на процеса пълнолетие, поради което са неотносими към правните изводи на съда по отношение упражняването на родителските права над малолетното дете Г..
Основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е налице по въпроса следва ли при спор относно упражняване на родителски права съдът да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред. Съгласно ППВС № 1/1974 г., при решаването на въпроса за предоставяне на родителските права върху родените от брака непълнолетни деца от значение са съвкупност от обстоятелства, сред които е и социалното обкръжение, в която предстои да живее детето, а обкръжението са членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи, поради което следва да се преценява и бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя. Когато след развода родителите са сключили нов брак или са установили фактическо съжителство, то съпругът или съжителят на родителя се явява лице от най-близкото обкръжение на детето. При липса на доказателства за моралния облик на обкръжението на родителя, в производството по дела за родителски права, съдът е длъжен да допусне служебно доказателства, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните – т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Това задължение е важимо особено при данни, че вторият съпруг или фактически съжител е осъждан за извършени престъпления – съдът е длъжен да събере доказателства за характера на престъпленията, времето на извършването им и доколко близкото съжителство с това ново обкръжение би могло да повлияе на възпитанието на детето. Обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на така установената практика на Върховния касационен съд, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 902 от 10.01.2018 г. против въззивно решение № 1544 от 05.12.2017 г. по гр. д. № 2661/2017 г. на Пловдивски окръжен съд в частта относно изменението на режима на упражняване на родителски права по отношение на В. К. Б. и прекратява производството по гр.д. № 1434/2018 г. ІV г.о. ВКС в тази му част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1544 от 05.12.2017 г. по гр. д. № 2661/2017 г. на Пловдивски окръжен съд в частта относно изменението на режима на упражняване на родителски права по отношение на детето Г. К. Б..
УКАЗВА на касатора К. И. Б. в седмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 52 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмодневен срок от съобщаването му на жалбоподателя в частта му, с която касационната жалба е върната досежно изменението на режима на упражняване на родителски права по отношение на В. К. Б..
В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: