4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София, 01.11.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4245 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 05.03.2013г. по гр.д.№971/2012г., с което е отменено решенето на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от дружеството против Х. М. Х. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането му да прекрати неоснователните действия,изразяващи се в недопускането на представител на дружеството и неосигуряване на достъп до собствения на дружеството недвижим имот,представляващ поземлен имот с идентификатор №05815.303.138, с адрес [населено място], [улица], с площ от 5655кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-незастроен имот за производствен складов обект,номер по предходен план:св.202,парцел ХХХVІІ, чрез ползване на задънена улица, заключена между осови точки с номера по направлението от северозапад към югоизток-983а,983б,983в,983г,983д /обръщало/, на която улица-тупик има метална преграда,която пречи на достъпа на дружеството до имота му, като ответникът не допуска премахването на част от оградата в сектора на осова точка 983д/обръщало/ на улицата-тупик.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса съобразно чл.98 и чл. ЗТСУ/отм./ и регулиращите отчуждителни процедури касаят ли имоти общинска или държавна собственост и следва ли в такава хипотеза държавата и общината да отчуждават на това основание имот от себе си и да се обезщетяват; по въпроса /уточнен и конкретизиран от настоящия състав с оглед разясненията, дадени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ относимо ли е при спор по чл.109 ЗС дали процедурата по създаване на улица-тупик е законна,ако ответникът не твърди да е собственик на терена,върху който тя е или трябва да бъде прокарана, но обективно препятства достъпа на ищеца до неговия имот, както и по въпроса /уточнен и конкретизиран от настоящия състав с оглед разясненията, дадени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ за значението на действията или бездействията на общинската администрация по прокарването на предвидена в регулационния план улица-тупик при предявен по реда на чл.109 ЗС иск срещу физическо лице за преустановяване на действията,с които пречи на ищеца да преминава през терена,върху който е предвидено прокарването на улицата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Х. М. Х. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване ,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието за безспорно от фактическа страна, че [фирма] е собственик на УПИ ХХХVІІ,находящ се в кв.202 по плана на [населено място],а ответникът Х. М. Х. е съсобственик с трето за процеса лице на парцел ХХ,кв.202,както и на част от УПИ ІІІ в кв.202,а [фирма],чийто управител понастоящем е ответникът , е собственик на УПИ ХVІ-2594 в кв.202. Прието е,че до имота на ответника се стига по улица в дясно от главния път,като в югоизточната си част имотът е заграден с ограда от съединени платна от гофрирана ламарина. Когато през 2010г. лица,на които от [фирма] е възложено да разчистят терена на УПИ ХХХVІІ,граничещ с имот на ответника, за да влязат в имота било необходимо да премахнат част от платната на оградата,която заключва имота на ответника,но последният им казал да напуснат мястото, тъй като нямали право да събарят оградата. Прието е също така,че крайният югозападен ръкав на улицата-тупик и обръщалото все още не функционират,а понастоящем се ползват заедно с територията на разположените от двете му страни места-УПИ ХVІ-2594 и УПИ ХХ,като секторът на намиращата се там ограда реално съвпада и с единственото лице на УПИ ХХХVІІ.
Прието е,че улицата е образувана изцяло от територията на бивш парцел ІV-2594,отреден за механизация и автотранспорт,като останалата част от парцела е разделена на общо 5 броя по-малки парцела и не са открити данни за наличието на съставена трасировъчна и строителна документация за процесната задънена улица.
От правна страна е прието,че основният спор по делото е представлява ли поведението на ответника неправомерно действие,от което да произтича ограничаване на правата на ищеца да ползва собствения си имот. Прието е , че такава корелация между поведението на ответника и трудностите на ищеца да ползва собствения си имот не е налице, тъй като пречките,които съществуват пред ищеца,са породени не от действията на ответника,а от степента на реализация на тупика, предвиден в регулационния план със заповед №126/1995г. на кмета на [община]. Прието е,че изграждането на задънена улица е предвидено с изменение на ЗРП,което е налагало провеждането на надлежно отчуждително производство по реда на чл.98 и сл. ЗТСУ /отм./, като заемането на имота е обусловено както от провеждането на това производство, така и от обезщетяването на правоимащия. В случая обаче е прието,че такова отчуждително производство не е проведено,а оттам и не е била изгубена собствеността върху частта от стар парцел ІV-2594 от лицето,което е притежавало имота към 1995г. Изложени са съображения,че предназначението на тази територия за обществени нужди само по себе си не води до придобиване на правото от общината,че улицата-тупик е незаконно построена,а оттам и че извод за неправомерността на поведението на ответника,който като собственик има право да поддържа имота си ограден, е изключен.
Според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК поради липса на трайно установена съдебна практика и с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване с оглед спецификата на настоящия случай по въпроса за значението на действията или бездействията на общинската администрация по прокарване на предвидена в регулационния план улица-тупик при предявен по реда на чл.109 ЗС иск срещу физическо лице за преустановяване на действията,с които пречи на ищеца да преминава през терена,върху който е предвидено прокарването на улицата.
По останалите,поставени от касатора въпроси, настоящият състав приема,че следва да се произнесе по същество,тъй като отговорите на същите предпоставят преценка на имащи значение за спора факти, свързани с принадлежността на правото на собственост върху съседните на УПИ ХХХVІІ имоти в определени граници,както и с правото на собственост върху стар имот №2594.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 05.03.2013г. по гр.д.№971/2012г. по описа на Софийския апелативен съд.
Да се изпрати съобщение на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25лв. и да представи документ,удостоверяващ,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: