3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
С. 02.05.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1646/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. Ч. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Н. А., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ В отд., от 27.05.2010г. по в.гр.д. № 316/2009., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 49 с-в, от 21.07.2008г. по гр.д. № 31552/2007г., с което са отхвърлени предявените от З. С. против [фирма] [населено място] искове по чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 2 ЗЗД за заплащане на направени от ищцата разноски с цел запазване на наетия имот, на обща стойност 3 140,25 лв.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:
В. съд е приел за неоснователни предявените от З. С. против [фирма] искове по чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 2 ЗЗД за заплащане на направени от ищцата разноски за наетия имот на стойност 3 140,25 лв., по съображения, че извършеният от ищцата ремонт на наетото жилище през 2004г. не е свързан със запазване съществуването на имота, поради опасност от погиване или значително влошаване на състоянието му. Приел е, че претенцията на жалбоподателката е свързана с ремонт, наложил се поради наводнение през 2004г., но от събраните по делото доказателства се установява извършването не на необходими разноски, а на подобрения. Съгласно т. 2, б. „е” от подписания между страните договор за наем, наемателят се е задължил да не прави изменения и подобрения в наетия имот без писмено съгласие на наемодателя. Ако такива се направят, наемодателят не дължи обезщетение. Съдът е приел, че жалбоподателката е извършила именно такъв вид строително-монтажни работи, тъй като с тях не е целяла да запази от погиване жилището, а е предприела ремонт поради обещание да го закупи. По делото няма доказателства и не се твърди, че наемодателят е дал писмено съгласие за извършването му, поради което той не дължи обезщетение.
Жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос може ли държателят да претендира стойността на извършени в нает имот /ремонти/ подобрения с цел привеждането му в състояние, годно за ползване по предназначение, съобразно правилата на неоснователното обогатяване, решен в противоречие със съдебната практика – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Прилага ТР № 85/1968г. ОСГК на ВС, решение № 34/02.04.2009г. по т.д. № 683/2008г.ІІ т.о. ВКС и решение № 120/01.07.2009г. по т.д. № 21/2009г. ІІ т.о. ВКС.
С ТР № 85/1968г. ОСГК на ВС е прието, че отношенията на държателя на недвижим имот със собственика за извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор – съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване. С първото от приложените решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК е прието, че при извършени от наемател подобрения, когато в договора за наем не е уговорено за чия сметка са, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Предмет на второто решение е спор относно правата на държателя – подобрител, когато страните по наемното правоотношение не са уговорили заплащане от страна на наемателя на разходите за ремонт на наетия имот, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние, годно за ползване по предназначение.
Предвид приложената съдебна практика ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателката въпрос може ли държателят да претендира стойността на извършени в нает имот /ремонти/ подобрения с цел привеждането му в състояние, годно за ползване по предназначение, при наличието на клауза в наемния договор, че не се дължи обезщетение за направени от наемателя подобрения без писмено съгласие на наемодателя.
На жалбоподателката следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 62,80 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ В отд., от 27.05.2010г. по в.гр.д. № 316/2009г.
Указва на З. С. Ч. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 62,80 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: