О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
[населено място], 03.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети май , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4776/2017г.
Производството е по чл. 288 от ГПК ,във вр. §74 от ПЗР ГПК(ДВ бр.86/2017г).
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура [населено място] , по касационна жалба на Н. М. Н., както и по касационна жалба на ОД на МВР [населено място] , срещу решение №1291 от 07.06.2017г по в.гр.дело № 621/2017г. на Софийски апелативен съд .Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение с оплакване за съществено процесуално нарушение в частта, с която въззивният съд не е отменил решението по присъдената на първа инстанция разлика от 4000лева,като дължимо от ответниците,в частност от Прокуратурата на Р.България по иска с правно основание чл. 2 , ал.1 т.2, пр.2 ЗОДОВ (понастоящем чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ)обезщетение. Касаторът ОДМВР [населено място] обжалва същото решение в частта ,с която остава осъден да заплати намаления от въззивната инстанция размер на обезщетение от 3000 лева Касаторът и ищец по делото Н. М. Н. обжалва въззивното решение ато нищожно в отхвърлителната част,недопустимо и неправилно при всички касационни отменителни основания.
С обжалваното от всички участници в процеса въззивно решение е потвърдено частичното отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно образувано и водено наказателно производство под формата на „дознание” за престъпление по чл.212,ал.1 НК,предявен за сумата 26 000 като частичен иск. Над присъдения на първа инстанция размер от 7 000 лева, до размера на която сума е с решение №2191/11.05.2017г та СГС е ангажирана отговорността на държавата по чл. 2 , ал.1 т.2 ЗОДОВ (понастоящем чл. 2,ал.1 т.3 ЗОДОВ) чрез ответниците Прокуратура на РБ и ОДМВР [населено място], въззивният съд по жалба на ответника ОД на МВР [населено място] е намалил обезщетението на 3000лв. и е отхвърлил иска за разликата по отношение на обжалвалия ответник,а по отношение на ответната прокуратура е приел осъдителното решение на първоинстанционния съд да е влязло в сила , като в останалата част го е потвърдил .
Към жалбата на Прокуратурата е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване , в което се посочва чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за качеството на ответниците по иска като процесуални субституенти на държавата и може ли по отношение на тях решението да бъде различно. Изтъква се противоречие с реш.№365/11.11.2015г по гр.д №5376/2014г ІV г.о на ВКС.
Към жалбата на ОД на МВР –гр. Шумен е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване , в което се посочва чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по шест въпроса, които се свеждат до допустимостта на иска по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ (чл.2,ал.1 т.2,предл второ ЗОДОВ в приложената по делото редакция на закона ) , ако увреденото лице има присъдени в негова полза суми като обезщетение за неимуществени вреди по друг процесуален ред – за клевета срещу заявителя на престъплението и допустимо ли е да се разглежда по-късно заведения иск срещу правозащитен орган за обезщетение на вреди от наказателното производство ,образувано за същите престъпления ; трябва ли гражданския съд , който преценява основателност на иска по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ да съобразява присъдените обезщетения за вреди от клевета в горната хипотеза; въпрос за основанието и основателността на иска срещу ОДМВР, когато прокурор е разпоредил образуване на досъдебно производство ,но разследващ при ОДМВР не е извършвал процесуално-следствени действия , не е възлагал експертиза по реда на НПК; ако производството е започнало като дознание и е преобразувано в следствено дело, прекратено от прокурор,но в информационните масиви на МВР се съхраняват данни от ЗМ, при положение че причина е липсата на постъпила информация ; въпрос пасивно легитимирана ли е ОДМВР да отговаря за вреди по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за това ,че не е заличила лични данни на ищеца по ЗМ ,съхранявани в информационните фондове на МВР след прекратяване на наказателното производство .
В изложението към касационната жалба на Н. М. Н. са формулирани няколко групи въпроси като израз на тезата на касатора за постановено от незаконен състав решение, който не отговаря на критерия за независим и безпристрастен съд по общностното право на ЕС и вътрешното право и не е бил определен по законоустановения ред на ЗСВ, чрез разпределение на случаен принцип . Въпроси са поставени за справедливия размер на обезщетението и прилагане кретиерия на чл. 52 ЗЗД за деликти спрямо „служебни лица”, упражнявали държавни функции , като бивши или настоящи магистрати Сочи се противоречие с реш. №648/1991г и реш. №258/2011г на ВКС , както и решения на въззивни същилища за присъждане на обезщетения в многократно по- големи размери . В тази връзка се поставя и въпрос за примат на правото на ЕС ,чл. 47 ал.1 и ал.2 от Х. за основните права в ЕС за провеждане на справедлив процес от безпристрастен съд , както и че не е осигурено ефикасно средство за защита .В тази връзка са формулирани процесуалноправни въпроси за недопускане на доказателства от въззивния съд при оплакване ,че в доклада по чл. 146 ГПК не е конкретизиран пълния предмет на доказване .Формулиран е въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доводите на въззивния жалбоподател , съгласно чл. 236,ал. 2 ГПК и да обсъди доказателствата и да изложи мотиви . Касаторът се позовава на превратно тълкуване и оценката на доказателствата, като изтъква и прилага практика на ВКС по наказателни и граждански дела, изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,доколкото поставените въпроси са разрешени в задължителна тълкувателна практика на ВКС.
Постъпили са отговори от касатора Н. М. Н., в които се оспорва допускането на касационните жалби на ответниците до разглеждане
След преценка , Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по жалбите на Прокуратурата на РБ и на касатора Н. М. Н. .
Касационната жалба на ответната прокуратура следва да бъде допусната ,за да се даде отговор на поставения в нея въпрос имат ли качеството на процесуални субституенти на държавата правозащитните органи, срещу които е предявена исковата претенция , по който въпрос е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 предвид разясненията в ТР №5/2015г по т.д №5/2013г ОСГК и в тази връзка да даде отговор и на въпроса може ли решението по отношение на ответниците да бъде различно, който въпрос се решава противоречиво в решение.№365/11.11.2015г по гр.д №5376/2014г ІV г.о на ВКС и обжалваното понастоящем въззивно решение ( по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , в редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017г) , но предвид на това ,че съгласно ТР №1/2013г ОСГТК въззивният съд има и задължение за спазването на императивни материалноправни разпоредби ,приложими към процесуалното правоотношение , основанието е по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
По касационната жалба на ОДМВР [населено място] не е формулиран правен въпрос,свързан с решаващото съображения на съда в какво конкретно са се изразили незаконните действия при разследването, водено по дознание № 449/2004г при Р. Шумен , в случая довело съдилищата до извод за ангажиране на отговорността и на този ответник . По формулираните въпроси е формирана и следва установената практика на ВКС, според която изтъкнатите чрез поставените въпроси фактически възражения не са правно релевантни. Що се отнася до въпроса за легитимацията на ОДМВР по иска наред с Прокуратурата и останалите въпроси , с които се оспорват изводите на съда по същество , те не са такива извън служебната проверка на решението при допуснато вече касационно обжалване, а в зависимост от отговора на правния въпрос , поставен от другия ответник в процеса , ще бъдат разгледани по същество и тези оплаквания , които макар да са преформулирани във въпроси, са оплаквания за неправилност на решението .
Касационната жалба на Н. М. Н. следва да се допусне по част от свързано поставените въпроси за прилагане критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД от решаващия съд по начин,отговарящ в най- пълна степен както на установените в общностното право на ЕС правни стандарти, така и на приложимия специален вътрешноправен закон, при обсъждане на всички конкретни обстоятелства в мотивите на въззивния съд , същевременно обстоятелства обуславящи за определянето на справедлив размер обезщетение,указани като подлежащи на обсъждане в ППВС №4/68г и формираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Въпросът за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда как да формира ,съответно на кои обстоятелства да основе изводите си в тази връзка ,е решаващо произнесен по делото. Служебно задължение на въззивния съд е да обсъди в тази връзка всички доводи на въззивния жалбоподател, които се отнасят до обуславящи за справедливия размер на обезщетението обстоятелства , дори ако намира някои от тези обстоятелства за неустановени или неотносими , а доводите за неоснователни. Въззивният съд е следвало да даде отговор на доводите на жалбоподателя, че в неговия случай вредите са огромни , непоправими, че досъдебното производство е ползвано като компромат срещу него в резултат на което са увредени тотално адвокатската, политическата и държавническата му кариера и да прецени фактите , на които ищецът основава тези свои оценки . Въззивният съд е приел, че воденото наказателно производство се е отразило на личното и професионално самочувствие на ищеца и с това , според мотивите, се изчерпват вредите по предмета на делото , но доводите на ищеца са налагали съдът да обсъди и изложи съображения и по неговите твърдения. Останалите въпроси в изложението не са формулирани по начин, който да обоснове самостоятелно допускане на касационно обжалване по тях .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №1291 от 07.06.2017г по в.гр.дело № 621/2017г. на Софийски апелативен съд
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .