О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 24.04.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
Д. С.
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 773/ по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. циркове и лунапарк О. срещу въззивно решение № 1113/21.02.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 9194/2011 г. в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на З. К. Д. по 450 лв. месечно обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане през периода 29.06.2006 г. – 31.12.2032 г., както и обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт за периода 29.06.2005 – 29.06.2006 г. Търговското дружество е осъдено да плати и разноските по делото.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна З. К. Д. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
З. К. Д. е предявила против [фирма] искове за заплащане на обезщетение за причинени й имуществени и неимуществени вреди от деликт поради ексцес в здравословното й състояние и поради промяна на общественоикономическите условия след присъждане на обезщетения с предходно решение.
Съдът установил, че на 04.09.1970 г. при циркова репетиция З. Д. претърпяла трудова злополука, при която са й причинени трайни увеждания на здравето: счупване и изкълчване на гръбначния стълб с увреждане на гръбначния мозък, счупване на телата на осми и девети гръдни прешлени с лезия на гръбначния мозък в същия участък, долна спастична паралегия. С решение на ТЕЛК от 1977 г. й е определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ.
С влезли в сила решения по гр.д. № 1962/1971 г. и гр.д. № 8260/1983 г. на СГС на Димитрова са присъждани обезщетения за имуществени и неимуществени вреди – за първоначално причинените увреждания, както и за настъпилото след това влошаване.
С решение по гр.д. № 1820/1987 г. на СГС е установено влошаване в състоянието на Д., довело до нова операция – прерязвяне на сухожилията на големите мускули на бедрата, а тя от своя страна – до нови болки и страдания.
Съдът присъдил обезщетение от 1200 лв. на новонастъпилите от ексцеса болки и страдания, както и 8890,67 лв. обезщетение за имуществени вреди от разходи за придружител, специална храна и лекарства за времето от 01.01.1983 г. до 1986 г., а след тази дата до 2013 г. или до явяване на законна причина за изменение или прекратяване на плащането – по 164 лв. ежемесечно, като глобално присъдената сума се плаща ведно със законната лихва, считано от 01.01.1983 г. до издължаването й, а периодичното, ведно със законната лихва, считано от деня на падежа за всяка вноска до издължаването й.
След деноминацията, месечните суми за имуществени вреди по горното решение се равняват на 0,16 лв.
Съдът установил по делото, че е настъпило и влошаване в здравословното състояние на Д. от 29.06.2005 г., което е в пряка причинноследствена връзка с трудовата злополука. Прието е, че на Димитрова са нужни по 450 лв. месечно за усилена храна, чужда помощ, лекарства и медицински консумативи.
Съдът стигнал до заключение също, че за претърпените до подаване на исковата молба болки и страдания Д. следва да бъде обезщетена със сума от по 100 лв. месечно или 1200 лв. общо, считано от датата на ексцеса.
В изложението към касационната жалба са повдигнати са следните въпроси:
Допустимо ли е съдебно решение, постановено без зачитане на влязло в сила съдебно решение, определящо степента на съпричиняване на пострадалото лице; достатъчно ли е посочването на общата сума за неимуществени вреди, без индивидуализиране на съответните лекарства, консумативи и др. които следва да се обезщетяват; при липсата на индивидуализация на спорното право редовна ли е исковата молба и съответна допустимо ли е съдебното решение, постановено по нередовна искова молба; липсата на отговор – заключение на вещото лице по поставените въпроси може ли да бъде преодоляна посредством уточняващи въпроси на съда и страните; воли ли нарушението на чл. 157 и чл. 188 от 1952 г., отм. до материална незаконосъобразност на постановеното решение; допустимо ли е разместването на доказателствената тежест в противоречие с правилата за нейното разпределение по ревандикационния иск; необходимо ли е да се извърши актуализиране на стойността на претендираните вреди, след като заключението е изслушано през 2007 г.; допустимо ли е кредитиране на заключение на вещо лице, касаещо въпроси, по които същото не е компетентно.
Въпросът за обвързаността на съда с извод за съпричиняване от страна на увредения и приетия дял на участието му, направен с влязло в сила съдебно решение по иск за обезщетяване на вредите от същото увреждане, но за предходен период, е от значение за постановения резултат. В случая по предходните дела – обезщетенията на първоначално установените вреди от увреждането и по-късно на вредите от ексцес, е прието, че З. Д. е допринесла за трудовата злополука и при присъждане на обезщетението, дължимо от работодателя, следва да се приспадне 1/5 от определената сума.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, което сочи на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От всички въпроси, повдигнати във връзка със съдебната експертиза, настоящият състав намира, че от значение за постановения по спора резултат, както и за точното приложение на закона и за развитие на правото е обобщеният и уточнен въпрос към кой момент следва да се оценяват усилената храна, възнаграждението за болногледач, лекарствата и медицинските консумативи, за които съдът е приел, че са необходими с оглед здравословното състояние на увредения, когато обезщетението се присъжда, както за минал период, така и за бъдещ.
Въпросът за компетентността на вещото лице, съответно за кредитиране на заключението от съда, не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с приложените към изложението съдебни актове, нито не нуждае от разглеждане с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. Ясно е, че съдът преценява заключението на съдебния експерт по вътрешно убеждение и ведно с другите доказателства по делото, а заключението има доказателствено значение, само, когато е дадено по въпрос от областта на науката, изкуството, занаятите и др. и са нужни специални знания, каквито съдът не притежава в съответната област.
Несъгласието на страна със заключението не го прави некомпетентно, а в случая, съдът е назначил вещо лице, което е експерт в съответната област и му е поставил въпроси от нея.
Въпросът за доказателствената тежест по ревандикационния иск е неотносим към спора.
От значение за постановения резултат, както и за точното приложение на закона и за развитие на правото е и въпроса как трябва да се индивидуализира в диспозитива решението, с което е присъдено месечно обезщетение за имуществени вреди от разход на средства по различни пера /лекарства, консумативи, болногледач, храна/. В приложените съдебни решения не са разгледани аналогични случаи, а и не е даден отговор точно на този въпрос, поради което не е осъществено първото поддържано от касатора основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Въпросът във връзка с допустимостта на съдебното решение, касаещ редовността на исковата молба е значим за постановения по делото резултат, но не се разрешава противоречиво, нито има нужда от тълкуването му с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. Няма съмнение в практиката, а и от представените решения не се установява друга, че е достатъчно да е посочено, че се търси сума, нужна за лекарства, но не е задължително в исковата молба те да се сочат по вид и месечна доза. В случая, в исковата молба се иска „актуализация” на присъденото с предходно съдебно решение ежемесечно имуществено обезщетение , т.е., сума, нужна до покрие разходите на З. Д. за лекарства, болногледач, медицински консумативи и храна. С последващи молби, след указания на съда, претенцията е уточнена като общ размер за месеца, а също и по пера. По-късно, с оглед заключението на съдебната експертиза, ищцата е поискала присъждане на суми според заключението на вещото лице.
В заключение, следва да се допусне касационно обжалване за разглеждане на въпросите, за които по-горе съдът прие, че са налице условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1113/21.02.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 9194/2011 г. в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на З. К. Д. по 450 лв. месечно обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане през периода 29.06.2006 г. – 31.12.2032 г., както и обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт за периода 29.06.2005 – 29.06.2006 г., както и разноските по делото.
УКАЗВА на [фирма] да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 350 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: