О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№547
Гр. София, 27.05. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1494/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. Т. Х., С. Т. А., С. М. К., Е. С. Я., Ц. А. Ц., В. А. В., С. М. Я. и А. С. В. са подали касационна жалба вх. № 1* от 08.04.2009 г. срещу въззивното решение от 20.03.2009 г. по гр.д. № 2121/2006 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, с което е обезсилено като постановено по недопустим иск решението от 10.02.2006 г. по гр.д. № 7292/2004 г. на Софийския районен съд, 40-състав и е прекратено производството по делото. Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречиво решаван от съдилищата процесуалноправен въпрос с позоваване на определение от 16.03.2009 г. по гр.д. № по описа на К. окръжен съд за 2009 г. и определение № 604 от 12.05.2009 г. по ч.гр.д. № 485/2009 г. на Софийския апелативен съд, търг.отделение, трети състав и б/ необходимост от категорично становище по изискването за подробна мотивировка при произнасяне със съдебен акт относно правото на иск и наличието на правен интерес с оглед еднакво и безпротиворечиво прилагане на правните норми и при нужда – и от промяна на една погрешна практика.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касаторите срещу С. община иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за установяване правото им на собственост на основание наследство и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ с решение № 551 от 28.04.1994 г. по преписка вх. № Д-342/17.02.1992 г. на ПК „В” върху поземлен имот с площ 4635 кв.м. в гр. С., м.”К”, представляващ имот пл. № 1* к.л. 571, при граници: имот пл. № 1* наследници Х, наследници на Г. Б. и улица. Със същото решение е отхвърлен и иска на касаторите за установяване, че общината не е собственик на посочения по-горе имот. Районният съд е приел, че възстановеният с решението на поземлената комисия имот е представлявал част от поземлен имот с обща площ 17.74 дка с построени в последния 31 сгради, за които имот и сгради е съставен акт за държавна собственост № от 05.04.1994 г., а на 8.05.1997 г. и акт за частна общинска собственост на основание чл.5 ЗОС. Прието е било, че тъй като подлежащият на възстановяване имот е в строителните граници на София, правото на собственост върху него може да бъде възстановено при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, но е налице индиция, че към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила е възможно върху имота да са били законно построени намиращите се в него пет масивни сгради или най-малкото да е започнало законно разрешено строителство на същите. Съдът е приел, че след като ищците /сега касатори/ не са ангажирали доказателства, изключващи тази възможност /т.е. да докажат, че имотът е бил незастроен, респ. че сградите са незаконно построени/, решението на поземлената комисия е в нарушение на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и не е породило материалноправната си последица- възстановяването на собствеността.
Въззивният съд е назначил и изслушал съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че процесните имоти записани в акт за частна общинска собственост №/ 08.05.1997 г., са посочени като включени в капитала на търговското дружество БКС „Л” ЕАД. Като взел предвид от писмените доказателства по делото, че БКС „Л” АД е във владение на имота, както и че процесният имот е включен в капитала на това дружество, градският съд приел, че между С община и ищците по делото /сега касатори/ не съществува правен спор относно собствеността на този имот и не е налице правен интерес от воденето на установителен иск за собственост срещу общината.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице твърдяното противоречиво разрешаване на аналогичен процесуалноправен спор с определението на Софийския градски съд – от една страна, и от К. окръжен съд и Софийския апелативен съд – от друга, с представените с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване определения.
Правният интерес от установяването в хипотезата, която има предвид определението на К. окръжен съд, се извежда от обстоятелството, че ответникът по предявен установителен иск за собственост се снабдил с констативен нотариален акт, легитимиращ го като изключителен собственик на спорните вещи, с което според окръжния съд е извършил действия, смущаващи собственическите права на ищеца. Посочено е, че упражняваното от ответника чрез трето лице владение върху имота не променя този извод, доколкото целта на ищеца е да бъде установен съсобствения характер на вещите, а не да бъде предадено владението върху тях на ищеца.
Определение № 604 от 12.05.2009 г. по ч.гр.д. № 485/2009 г. на Софийския апелативен съд, т.о., ІІІ състав подчертава, че относимо към правния интерес от установителните искове за собственост е оспорването на собствеността на ищеца върху процесния имот, което в същото дело било заявено от всеки от конституираните ответници. Добавено е още, че дали исканата от ищеца защита ще го удовлетвори или в случай на евентуално позитивно решение и отказ за доброволно предаване на владението от съответния ответник, би възникнал правен интерес от последващ ревандикационен иск, е обстоятелство изцяло в допустимата преценка на страната и не подлежи на санкцията прекратяване на иска, целящ по-ограничена защита.
Доколкото извода за недопустимост на иска за собственост и на постановеното по него решение е основан, както на липса на правен интерес от установяването, така и на участието на ненадлежна страна в процеса /според градския съд исковата претенция е била насочена срещу лице, чуждо на правния спор/, произнасянето по основателността на касационната жалба е необходимо и с оглед предпоставката, на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Допускането на касационно обжалване в случая се налага от нуждата да се проведе разграничение между процесуалната легитимация като предпоставка за допустимост на иска и материалноправната легитимация, която обуславя основателността на иска, а оттук и с оглед различието при преценката на доказателствата от значение за наличието на процесуалните предпоставки и доказателствата, от които зависи изхода на материалноправния спор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.03.2009 г. по гр.д. № 2121/2006 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав по жалба вх. № 1* от 08.04.2009 г. на Й. Т. Х., С. Т. , С. М. К., Е. С. Я., Ц. А. Ц., В. А. В., С. М. Я. и А. С. В.
ДАВА на жалбоподателите седемдневен срок от получаване на съобщението да представят банков документ за внесена държавна такса в размер на 469.30 /четиристотин шестдесет и девет + 30/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ЗДТ, като при неизпълнение на указанието в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване или на състава – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: