О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 55/ 03.02.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6163 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 483/ 12.03.2015 г. по гр. д. № 3687/ 2014 г, с което Софийският апелативен съд, след като отменя решението от 08.05.2014 г. по гр. д. № 312/ 2013 г. на Видински окръжен съд:
· по исковете, предявени от държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, срещу Л. А. П., [фирма], [фирма] и [фирма], на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД прогласява нищожността на договор № 3/ 12.05.2009 г, с който министърът на земеделието и храните продава на Л. А. П. земя, включваща шест недвижими имота, частна държавна собственост, включително процесните пет, а именно:
1. имот № 083049 в землището на [населено място] поле, [община], с ЕКАТТЕ 81247 с площ 10 082 кв. м;
2. имот № 083052 в землището на [населено място] поле, [община], с ЕКАТТЕ 81247 с площ 743 кв. м;
3. имот № 000218 в землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 10 759 кв. м;
4. имот № 028006 в землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 47648, с площ 994 кв. м. и
5. имот № 028010 в землището на [населено място], [община], с площ 63 899 кв. м.
· на основание чл. 108 ЗС осъжда [фирма] да предаде на държавата владението на имот 3;
· на основание чл. 108 ЗС осъжда [фирма] да предаде на държавата владението на имоти 1 и 2;
· на основание чл. 108 ЗС осъжда [фирма] да предаде на държавата владението на имоти 4 и 5.
Решението се обжалва от Л. А. П., Ф. системи – България“ ЕАД, [фирма] и [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните материалноправни въпроси: 1. Произтича ли правото на собственост за държавата върху земеделски земи, които не подлежат на възстановяване, които са негодни за земеделско ползване, незаети със сгради и съоръжения на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ по силата на самия закон (ex lege)? и 2. Констативно или конститутивно е действието на решенията на ОСЗ по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 18ж и чл. 27 ППЗСПЗЗ относно земите, останали частна държавна собственост, и намира ли приложение за този вид решения тълкуването на закона, дадено с т. 1 от ТР № 1/ 1997 г. по гр. д. № 11/ 1997 г. на ВКС? Касаторите считат въпросите обуславящи за изводите на въззивния съд в обжалваното решение, като намират, че допускането на касационния контрол ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплакват, че решението противоречи на разпоредбите, на които се позовават в повдигнатите въпроси. Претендират разноски.
От ответника по касационната жалба, държавата, представлявана от министърът на земеделието и храните, не постъпва отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет, тъй като въззивното решение е по обективно и пасивно субективно съединени искове, всеки с цена над 5 000 лв. Подадени са от легитимирани страни. Производни са на обжалваемия интерес на всеки ответник-необходим факултативен другар по уважените исковете за нищожност и срещу съответното дружество ревандикационния иск/ ревандикационните искове са уважени. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбите, а касационният контрол следва да бъде допуснат и по двата повдигнати въпроса. Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът между страните се концентрира върху правното значение на релевантните факти, а не по тяхното осъществяване. Фактите са следните: 1) с договор № 3/ 12.05.2009 г, сключен с упълномощен представител на министъра на земеделието и храните, касаторът Л. П. купува земя с площ 152 631 кв. м. на цена 35 012 лв., платима с поименни компенсаторни бонове; 2) земята представлява бивш стопански двор, негодна за земеделско ползване, незаета със сгради или съоръжения на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по отношение на нея няма реституционни претенции; 3) след договора касаторът Л. П. разделя земята на шест самостоятелни имота; 4) с договор по н. а. № 64/ 15.05.2009 г. Л. П. продава пет (процесните имоти) на касатора [фирма]; 5) [фирма] апортира два (имоти 1 и 2) от тях в капитала на касатора [фирма] и други два (имоти 4 и 5) в капитала на касатора [фирма]. В. съд е приел за осъществени и три отрицателни факта, които също не са били оспорвани: 1) не е провеждан търг преди сключването на договор № 3/ 12.05.2009 г.; 2) касаторът Л. П. не е придобивала собственост от имущество на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно за договора изключението на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ не се прилага и 3) не е издавано решение по чл. 45, ал. 1 ЗСПЗЗ относно правата на държавата за земята, продадена с договор № 3/ 12.05.2009 г.
Според така установеното въззивният съд е приел, че договор № 3/ 12.05.2009 г. е нищожен като сключен в нарушение на изискването на чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ (приложимата редакция) да се продават чрез търг при условия и по ред, определени в ППЗСПЗЗ, земеделските земи, представляващи стопански дворове, незаети със сгради и съоръжения на организациите по § 12 и по § 29 ПЗР на ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване. Приел е, че касаторът Л. П. не е адресат на изключението от тези условия и ред, предвидено в чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. В. съд е подложил на тълкуване чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ и е приел, че произтича пряко от закона правото на частна държавна собственост върху земята, предмет на договор № 3/ 12.05.2009 г. Съобразил е законовите изисквания за провеждането на нарочна административна процедура и липсата на решение по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 18ж и чл. 27 ППЗСПЗЗ, като е счел, че издаването на подобно решение би имало единствено констативно, а не конститутивно действие. Исковете за прогласяване нищожността на договор № 3/ 12.05.2009 г. са уважени при основанието на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Прието е, че нищожният договор не поражда действие и нямат вещно-транслативен ефект следващите разпореждания с петте имота, а е без основание владението, което всяко от дружествата-касатори осъществява върху съответния имот.
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че и двата въпроса, повдигнати от касатора, обуславят изводите на въззивния съд в обжалваното решение. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е налице, тъй като съдебна практика на Върховния касационен съд по тези въпроси няма, а допускането на касационния контрол по тях ще е от значение за точното прилагане на разпоредбите, в приложението на които въпросите са поставени, и за развитието на правото.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 483/ 12.03.2015 г. по гр. д. № 3687/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Указва на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят документи за внесени в полза на Върховния касационен съд държавни такси, както следва:
· Л. А. П., [фирма], [фирма] и [фирма] – за сумата 637. 25 лв. (по исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД);
· [фирма] – за сумата 82. 37 лв (по иска по чл. 108 ЗС);
· [фирма] – за сумата 58. 13 лв. (по исковете по чл. 108 ЗС) и
· [фирма] – за сумата 496. 74 лв. (по исковете по чл. 108 ЗС).
Делото да се докладва за насрочване след представяне на платежните документи, но не по-късно от изтичане на съдебните срокове.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.