О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр. София, 07.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети март двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1246/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК”, [населено място] чрез пълномощникът й, адвокат Д. М. срещу решение № 535 от 04.12.2012 г. по гр. дело № 1345/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от В. Г. И..
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. На лице е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване.
С въззивното решение е отменено изцяло решение № 906 от 27.09.2012 г. по гр. дело № 2303/2012 г. на Великотърновски районен съд и е постановено решение за уважаване на предявените от В. Г. И. срещу „Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК”, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 2130 лв., като са присъдени разноски в полза на ищцата в размер на сумата 270 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че основанието за уволнение на ищцата от длъжността „отчетник уреждане на застрахователни полици” – офис В. Т.” в СиВЗК, което работодателят е посочил в заповед № 38/27.03.2012 г. – съкращаване на щата не е било налице, налице е било закриване на част от предприятието. Направен е извод за извършване на уволнението на несъществуващо основание, което го прави незаконосъобразно.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпроса: „При две основания за прекратяване на трудовото правоотношение в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и ако и двете са осъществени, работодателят има ли право на избор, кое от двете да посочи, като основание в заповедта и допустимо ли е въззивният съд да промени волята му и да приеме наличие само на непосоченото основание, като мотив за отмяна на уволнението ?”. Настоящият състав счита, че от поставените въпроси цитираният по – горе е от значение за изхода на спора, както и че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 75 от 10.02.2011 г. по гр. дело № 619/2010 г. /останалите съдебни актове не третират въпроса в контекста на произнасянето на въззивния съд /, в което е изложено виждането, че при премахване на определено звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите от това звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение първо КТ, „закриване на част от предприятието”, а другата е на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 , предложение второ КТ, „съкращаване в щата”. С това решение на ВКС по чл. 290 ГПК е прието, че коя от двете възможности ще използва работодателят е негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и дейността извършвана в него. Въззивният съд е приел друго тълкуване на закона, а именно, че закриването на част от предприятието е действителното основание, осъществено от работодателя, което изключва наличието на чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ, съкращаване в щата, като основание за уволнение, респективно възможността кооперацията да го приложи, за да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на цитираното по – горе решение на окръжния съд във връзка с поставения по – горе въпрос. Необходимо е да се посочи, че с останалите въпроси в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същите въпроси са въведени извън правните разрешения, мотивирани в решението на окръжния съд. С първият по реда на изложението въпрос, допустимо ли е постановяване на решение по същество от въззивната инстанция въз основа на ново основание за незаконосъобразно уволнение, въведено допълнително пред първоинстанционния съд не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Произнасянето на въззивния съд не е недопустимо – съобразяването на твърденията в исковата молба има отношение към правилността на решението, но не и към допустимостта. Не е допуснато отклонение от цитираната съдебна практика, тъй като оспорването на приложеното от работодателя основание за уволнение включва разглеждането и на действителното основание. С въпроса: „ С оглед характера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, което е за претърпени вреди вследствие незаконно уволнение, следва ли от присъдено такова да се приспаднат изплатени суми, като обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест и по чл. 222 КТ на ищцата за периода месеци април – юни 2012 г. и има ли право тя да получи две обезщетения за един и същи период ?”, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Този въпрос е зададен извън правните разрешения, мотивирани в решението на окръжния съд. Въззивният съд не се е произнасял по него, тъй като въззиваемият не е направил възражения за прихващане на обезщетението по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с посочените вземания. Общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК са налице само по въпроси, по които е проведено произнасяне на въззивния съд, съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Следва да се добави, че в представеното копие от решение на състав на ВКС по гр. дело № 1227/2010 г.на ІІІ г.о. не е третиран въпрос относно приспадане на обезщетение за временна нетрудоспособност, а в представеното копие от решение на СГС няма данни, че е влязло в сила, поради което не може да се третира като практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Не са развити и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК по тези въпроси. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само във връзка с посочения по – горе въпрос, втори по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 535 от 04.12.2012 г. по гр. дело № 1345/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 122.60 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: