О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 01.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 432/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на БДЖ „Тягов п. състав(Локомотиви) ЕООД Г. Оряховица , срещу решение от №437 от 07.12.2009г по гр.дело № 1035/2009г. на Великотърновски окръжен съд , с която в една част е потвърдено ,а в друга част е отменено решение №215 от 26.05.2009г на Горнооряховски районен съд ,като на основание чл. 222 ал.3 от КТ е присъдена разликата до пълния размер претендирано парично обезщетение . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът посочва процесуалния въпрос за своята легитимация като работодател ,решен в противоречие с постоянната практика на Върховен касационен съд Поставен е и материалноправен въпрос , следва ли при формиране на базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222 ал.3 от КТ, начисленото и получено в последния месец възнаграждение за извънреден ,както и за нощен труд ,да се приема за допълнително възнаграждение с постоянен характер по критерия по чл. 15 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата „отработено време” . Поддържа се основане за допускане до касация и по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата не е заявил отговор
По критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК касационно обжалване е допустимо и жалбата е постъпила в срок
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване предвид основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,по поставения материалноправен въпрос за базата на обезщетениего по чл. 222 ал.3 от КТ . Касае се до необходимост съдържанието на норма в подзаконов нормативен акт ( чл. 15 ал.2 от НСОРЗ,ПМС №4/2007г )да бъде изведено по тълкувателен път и въпросът от значение за точното прилагане на закона е този, следва ли единствен белег за допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер да е зависимостта от отработеното време , като се игнорира това ,че в предхождащия уволнението месец е заплащано за положен извънреден или нощен труд включително . По този въпрос липсва формирана по реда на чл. 290 от ГПК практика на Върховния касационен съд .
Предвид съображенията на въззивния съд във връзка с преструктурирането на юридическото лице на работодателя и особеностите при упражняването на работодателската компетентност в тези структури, приложените от практиката на ВКС решения№322 от 25.06.1998г ІІІ г.о и №210 от 17.06.1997г не третират аналогични случаи , т.е не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК по поставения в изложението процесуален въпрос. Доводите на касатора в тази насока обаче ще подлежат на обсъждане по същество при разглеждане на жалбата му, тъй като засягат допустимостта на въззивното решение .
По тези съображения настоящият с. на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение от №437 от 07.12.2009г по гр.дело № 1035/2009г. на Великотърновски окръжен съд
Оставя касационната жалба без движение . В седмичен срок касаторът да внесе сумата 71 лева държавна такса по сметка на ВКС , в противен случай производството ще бъде прекратено
След изтичане на срока делото да се докладва
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .