Р Е Ш Е Н И Е
№ 555
София 19.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 9 юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1803/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. М. Н. от гр. П., подадена от пълномощника й адв. К, и „А. за европейска и. и права на човека” гр. П., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1* от 14.06.2006г. постановено по в.гр.д. № 693/2006г., с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд, № 195 по гр.д. № 6027/2004г., с което са отхвърлени исковете на Г. М. Н. срещу „А. мак” АД гр. П. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗЗДискр.
Ответникът по касация „А. мак” АД гр. П. не е изразил становище.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за безработица поради уволнението, въззивният съд е приел, че е извършено съкращаване на щата и е осъществен законосъобразен подбор. По щатното разписание от 01.05.2004г. е извършено съкращаване на щата за длъжността „чистач на помещения” с пет бройки в сравнение с щатното разписание от 20.04.2004г. Критериите, по които комисията е извършила подбора са образование, квалификация и ниво на изпълнение на работата. Приел е, че употребеното в чл. 329 КТ понятие квалификация съдържа в себе си и нивото на образование. Подборът е извършен въз основа на комплексно оценяване, а не само с оглед притежаваното образование. Освен това по делото не са представени надлежни доказателства, че образованието на ищцата е основно, а не начално, както е отразено в протокола за подбор. Преценката за работата на всяко от включените в подбора лица е правена от прекия му ръководител. Работодателят не е нарушил разпоредбата на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, задължаваща го да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата.
На следващо място съдът е разгледал исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗЗДискр. и е приел, че не е установена дискриминация по етнически признак. Не е доказано твърдението на ищцата, че поради ромския си произход е била по-неблагоприятно третирана по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр. при извършения подбор и прекратяване на трудовия договор. Показанията на посочените от ищцата свидетелки не съдържат факти в подкрепа на това твърдение. Ищцата не е ангажирала доказателства, съдържащи индиция за неравно третиране, а от показанията на св. М се установява, че при извършването на подбора работодателят е осъществил равно третиране на всички работници.
Против така постановеното решение касаторите правят оплаквания за материална незаконосъобразност – касационно основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./. Развиват съображения, че подборът не е извършен съобразно закона защото е включен критерии „образование”, който не е предвиден в закона и е оказал решаващо значение при уволнението; членовете на комисията не са имали представа от нивото на работа и квалификация на работничките; нарушени са правилата на доказателствената тежест; неправилно са игнорирани показанията на свидетели, съдържащи данни за дискриминация; работодателят не е доказал, че е извършил обективен подбор на служителите си.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства е установено, че касатора Г. Н. е работила в ответното дружество „А. мак” АД по безсрочен трудов договор на длъжността „чистач на помещения”. Поради производствена необходимост на заседание на УС на дружеството от 12.03.2004г. е взето решение за оптимизиране на персонала на дружеството чрез намаляване на работни места и закриване на производствени звена. Считано от 01.05.2004г. е извършено съкращаване на щата чрез намаляване с пет броя на щатните бройки за длъжността „чистач на помещения”. Работодателят е извършил подбор с помощта на единадесетчленна комисия, включваща директор производство, началници на цехове и отговорници на смяна, които са дали оценка на работата на подчинените си /св. Колева/. Подборът между всички лица, заемали длъжността „чистач на помещения” е извършен по критерии „образование”, „квалификация” и „ниво на изпълнение”. За Г. Н. е отбелязано начално образование, добра квалификация и много добро изпълнение на работата. Оставените на работа работнички са със средно образование /с изключение на Ж. И. /, и квалификацията им е оценена като добра, а изпълнението на работата отлично или много добро /за Ж. И. е оценено като отлично/.
Законосъобразно при така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че не са налице данни за пряка или непряка дискриминация, основана на етническа принадлежност.
За да е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. лицето трябва да е било по-неблагоприятно третирано на основата на посочения признак, отколкото е било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Определянето на жалбоподателката за уволнение е извършено след провеждане на задължителния в случая подбор съгласно изискването на чл. 329 КТ. Всички работнички, изпълнявали длъжността „чистач на помещения” са включени в подбора и са оценявани по едни и същи критерии. Липсват доказателства други, извън посочените в протокола на комисията критерии, да са били определящи при подбора. Показанията на св. С която твърди, че е чула от своя колежка, че щели да изгонят ромите от завода, и предположението на св. Д, че уволнението на жалбоподателката е именно поради етническата й принадлежност, не могат да обосноват извод за наличие на пряка дискриминация, тъй като не установяват конкретни факти. Определянето на подлежащите на уволнение работнички е станало при спазване на законовите изисквания без да е използван дискриминационен критерии при извършването на подбора. В този смисъл са и показанията на св. К, член на комисията, извършила подбора.
Не е извършена и непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. чрез поставяне на жалбоподателката в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерии или практика. Доводите на касаторите, че критерият „образование” е въведен от комисията противно на закона и поставя в по-неблагоприятно положение лица от ромски произход, е неоснователен. Посоченият в чл. 329, ал. 1 КТ критерии „квалификация” представлява професионалната квалификация на работниците и служителите и включва и образованието съобразно изискванията за съответната длъжност. Както правната теория, така и съдебната практика непротиворечиво приемат, че при извършването на подбор по чл. 329 КТ притежаваното от работниците и служителите образование се включва в критерия „квалификация”. Следователно критерият „образование” е законов критерии за подбор, а не е въведен от комисията по подбора. Той е и обективно оправдан с оглед законовата цел да останат на работа по-високо квалифицираните и по-добре работещите работници и служители. В случая за изпълнението на длъжността „чистач на помещения” се изисква основно образование, каквото жалбоподателката не притежава. На работа са оставени лица, притежаващи изискващото се по щатното разписание основно или по-високо – средно образование, с изключение на Ж. И. , която има предимство по критерия ниво на изпълнение на работата.
Цялостната преценка на фактите по делото не дава основание да се приеме, че прекратяването на трудовия договор на жалбоподателката не е в резултат на съкращаването на щата, а на принадлежността й към етническа група. Правото на жалбоподателката Г. Н. на равно третиране с останалите правни субекти не е накърнено, поради което исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗЗДискр. правилно са отхвърлени.
Правилно е решението и в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ предвид установеното основание за прекратяване на трудовия договор – съкращаване на щата, и законосъобразно извършен подбор.
Предвид изложеното решението на въззивния съд следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1* от 14.06.2006г. постановено по в.гр.д. № 693/2006г.
Председател:
Членове: