О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София 01.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 430 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на две подадени касационни жалби.
Първата жалба е от О. К.,представлявана от кмета,чрез процесуалния представител-юрисконсулт Т. ,а втората –от К. К. В. и Р. Л. В.-двамата от гр. К. против решение № 288 от 24.11.2008г.по в.гр.д. № 760 по описа за 2008г. на Старозагорски окръжен съд,с което е оставено в сила решение от 26.05.2008г. по гр.д. № 1734 /2006г.на Районен съд Казанлък.
Посоченото основание за допустимост на подадената от О. К. касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществен материално-правен въпрос относно наличието на „висящ съдебен процес” по смисъла на чл.115 б.”ж” от ЗЗД и относно това налице ли е прекъсване на давността по смисъла на чл.116 б.”б”от ЗЗД в случая когато носителят на вземането не е предявил иск,не е направил възражение и не е предприел действия на принудително изпълнение, а такива са предприети от трето лице. Позовава се на Решение № 2* от 30.10.1968г.по гр.д. № 1432/68г.на І отд.на ВС, Решение №1252 от 10.06.1961г.по гр.д. № 4250/1961г.на І отд.на ВС,
Посоченото основание за допустимост на подадената от физическите лица касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1. Не формулират конкретен съществен материално-правен въпрос,който въззивният съд да е разрешил в противоречие с практиката на ВКС,като излагат доводи сама за неправилност на постановения съдебен акт. Сочат съществен процесуално-правен въпрос –относно допустимостта на предявен инцидентен установителен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД от трето лице на сделката,чиято нищожност се претендира. Позовават се на Решение № 409 от 12.07.2004г.по гр.д. № 62/04г.на І отд.на ВКС, Решение № 650 от 15.04.1999г.по гр.д. № 270/1998г.на ІV отд.на ВКС.
Срещу така подадените касационни жалби не е постъпил отговор от противните страни.
Касационите жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на районния съд,с което е обявен за нищожен договор за замяна на недвижим имот по реда на чл.17 от ЗС и чл.137 от НДИ,по силата на който О. К. е прехвърлила собствеността върху 2/3 ид.ч.от имот № 1331в кв.136 по плана на гр. К. ул.”Ал. Батенберг”№ 21 заено с 2/3ид.ч.от построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 84.50кв.м.,с принадлежащо избено помещение с площ от 29.45кв.м. и 2/3иед.ч.от дворно място ,цялото с 95кв.м.на стойност 115 000лв. на К. К. В., а е получила апартамент № 81 в гр. К. ж.к.”Изгрев”бл.48 вх.”Д ет.6,със застроена площ от 86.03кв.м.,с принадлежащо избено помещение № 81 с площ от 3.94кв.м.и 1.02% ид.ч.от общите части на сградата и правото на строеж на стойност 115 000лв., отхвърлен е предявения от К. К. В. и Р. Л. В. иск по чл.33 ал.2 от ЗС и са присъдените направените по делото разноски. За да постанови решението си въззивният съд е приел по предявения от третото лице по сделката за замяна-С. С. инцидентен установителен иск,че договорът за замяна,сключен между О. К. В. и Р. Л. В. противоречи на закона,защото не е приложено решение на Общински съвет Казанлък и договорът не е вписан. Отхвърлянето на иска по чл.33 ал.2 от ЗС е мотивирал с това,че ищците не са придобили собствеността. Не е уважил възражението им за придобиване на собствеността по давност от 1994г.,като е приел,че за периода от 1994г.до 2002г. между страните е бил налице висящ съдебен процес за делба на процесния недвижим имот. Счел е,че през този период- давност не е текла, а периодът от 2002г.до предявяване на настоящия иск-2006г. не е достатъчен за придобиване на право на собственост съгласно чл.79 от ЗС. Съдът е посочил като основание нормите и на чл.116 б.”б”и на чл.115 б.”ж”от ЗЗД,без да конкретизира дали приема,че давността е прекъсната или е спряла.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като поставените от касаторите въпроси са прекъсването на давността в случая когато носителят на вземането не е предявил иск,не е направил възражение и не е предприел действия на принудително изпълнение, а такива са предприети от трето лице и за допустимостта на иска, предявен от трето за вземането лице – са от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 288 от 24.11.2008г.по в.гр.д. № 760 по описа за 2008г. на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя,че следва в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 82 /осемдесет и два / лв. по сметка на ВКС,след което делото да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.