Р Е Ш Е Н И Е
№ 556
София, 30.06.2009година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 9 юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1227/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. А. и В. Б. А., двамата от с. П., подадена от пълномощника им адв. И, срещу въззивно решение № 526 от 02.01.2008г., постановено по в.гр.д. № 1010/2006г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено частично решение № 130 от 27.07.2006г. по гр.д. № 325/2005г. на Санданския районен съд и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от М. и В. А. против И. Л. Ч. установителен иск за собственост на нива от 0.803 дка и нива от 5.089 дка, находящи се в землището на с. П.. Същото решение е обезсилено в частта, с която е обявен за нищожен договор № 9 за продажба на недвижим имот от Съвета на правоимащите на заличеното КЗС „Славянка” и производството по делото е прекратено. Оставено е в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. и В. А. установителен иск за собственост на построените в описаните по-горе недвижими имоти две сгради – помпена станция и битова сграда.
Ответникът по касация И. Л. Ч., действащ като ЕТ „Л” с. С., моли решението да се остави в сила .
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на претендираните недвижими имоти, тъй като по отношение на прехвърлителите им по договорите за покупко-продажба на земеделски земи не са били налице предпоставките на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и не може да бъде зачетен реституционният ефект на решенията на ПК. От представените по делото преписки на ПК се установява, че имотите са възстановени само въз основа на опис-декларации за внасяне на имотите в ТЗКС, подписани от наследодателите на заявителите. Не са представени никакви доказателства – писмени или гласни, от които да се установи, че наследодателите на продавачите са придобили имотите преди внасянето им в ТКЗС на някое от основанията за придобиване правото на собственост – сделка, давност, наследство.
Относно процесните битова сграда и помпена станция, които ищците претендират на основание чл. 92 ЗС като приращение, съдът е приел, че са построени по времето на ТКЗС в земеделски земи. Без значение за спора е от кого са построени. След като ищците не са собственици на земята, те не са придобили и построените в тях сгради като приращение.
Претенцията по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД съдът е приел за недопустима поради липса на правен интерес, тъй като дори и да се признае недействителност на договора, с който ответникът е купил процесните сгради от Съвета на правоимащите на заличеното КЗС „Славянка”, това не рефлектира по никакъв начин в правната сфера на ищците, чиито права върху имота са отречени.
Срещу така постановеното решение касаторите М. и В. А. правят оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и за необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” ГПК /отм./. Излагат доводи, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка поради допуснати от съда процесуални нарушения. Като незаконосъобразни сочат изводите на съда за недопустимост на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Жалбата е частично основателна.
Решението в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищците за собственост върху имот № 0* с площ от 0.803 дка и имот № 0* с площ от 5.089 дка, находящи се в землището на с. П., е постановено в нарушение на чл. 186 ГПК /отм./, който изисква съдът да пристъпи към постановяване на решение когато делото е напълно разяснено. Действително съгласно ТР № 6/2005г., ОСГК на ВКС допустим е косвен с. контрол върху актовете, с които приключва административното производство за реституция, които като постановени в безспорно производство нямат сила по отношение неучаствалата в тях страна, но в рамките на правния интерес от оспорване на акта. Правният интерес на ответника И е да отблъсне претенцията на ищците по отношение на тази част от терена, върху която е придобил права, тъй като представлява прилежаща площ към закупените от него сгради по силата на договора със Съвета на правоимащите. Относно останалата част от процесните ниви липсва правен интерес от оспорване на собствеността, тъй като ответникът не претендира върху имотите права, изключващи правото на собственост на ищците. По въпроса за прилежащата площ към сградите съдът не е събрал доказателства.
Изложеното налага да се отмени решението на Благоевградския окръжен съд в частта относно процесните две ниви и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг с. състав. При новото разглеждане на делото следва да се назначи техническа експертиза, която да даде заключение за необходимата прилежаща площ към сградите – помпена станция и битова сграда, съобразно правилата и нормативите за устройство на територията.
В останалата част решението е правилно, но мотивите на въззивния съд следва да се коригират относно процесните сгради. Ищците не могат да придобият собствеността върху сградите на претендираното от тях основание, тъй като те не са отнети от наследодателите на техните праводатели при обобществяването на земята, а са изградени след внасянето на имотите в ТКЗС. Съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване земеделски земи, намиращи се извън строителните граници на населените места, които са застроени. Законността на строителството е без значение. По изложените съображения процесните сгради с прилежащия терен не подлежат на реституция.
Правилно е решението и в частта относно иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с оглед изложените по-горе съображения, за неоснователност на претенцията на ищците върху построените в реституираните имоти сгради.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на № 526 от 02.01.2008г., постановено по в.гр.д. № 1010/2006г. на Благоевградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на М. М. А. и В. Б. А. против И. Л. Ч. в качеството му на ЕТ „Л” за признаване за установено, че ищците са собственици на имот № 0* с площ от 0.803 дка и имот № 0* с площ от 5.089 дка, находящи се в землището на с. П..
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг с. състав в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
Председател:
Членове: