О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
Гр. София, 07.08.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д.№ 2729/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от ДЕКА-ТРЕЙД ООД [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, против решение № 65/23.06.2017 год., постановено по в.т.д.№ 142/2017 год. по описа на Бургаския апелативен съд. С него, след отмяна на решение № 46/23.02.2017 год. по т.д. № 64/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против ТЕРМОЛУКС РАДИАТОРИ ООД [населено място] с ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на сумата 250 000 лв. – неустойка по чл.11 ал.4 от Договор за периодични търговски продажби от 10.09.2012 г. и в полза на ответника по иска са присъдени разноските по делото.
В касационната жалба се навеждат оплаквания, че въззивното решение е неправилно, поради наличието на всички визирани в разпоредбата на чл.281 т.3 ГПК пороци, подробно аргументирани. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноските.
Към касационната жалба е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в което се съдържат множество процесуално и материалноправни въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът – ТЕРМОЛУКС РАДИАТОРИ ООД, чрез процесуалните си пълномощници, оспорва касационната жалба и искането за допускането й до касационно разглеждане, по подробно изложени съображения. Претендира разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, намира следното:
Касационната жалба е допустима – депозирана е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да достигне до обжалвания по делото резултат, съставът на въззивния съд е изложил няколко групи мотиви със самостоятелен характер. Първо е приел, че ищецът не е изправна страна по договора от 10.09.2012 г. за периодични търговски продажби /не е правил изискуеми съгласно договора заявки/, поради което неговото едностранно изявление за развалянето на договора не е породило правни последици, следователно – не е налице основанието за претендиране на неустойка при прекратяване на договора, поради виновното му неизпълнение от страна на ответника. На следващо място, съдът е счел, че ответникът не е неизправна страна по договора, т.к. като цяло доставените от него радиатори през 2013 и 2014 г. надвишават броя на недоставените през 2015 г. и частично за 2016 г. и доставените в повече количества компенсират неизпълнението за м. декември, януари и февруари 2015 – 2016 г. Отделно е преценил, че уговорената неустойка в чл.11 ал.4 от договора е нищожна, т.к. противоречи на добрите нрави. Посочил е, че един от критериите за формиране на преценката по този въпрос е отчитането на съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди, а ищецът не е заявил конкретни претърпени от неизпълнението вреди. Приел е, че реализираните продажби през 2013 – 2015 г., които е обсъждала първата инстанция, не могат да служат за база на вредите, т.к. те биха били равностойни на цената на недоставените радиатори през 2016 и 2017 г., данни за което липсват. По този начин тежестта на доказване на възражението за нищожност на неустоечната клауза на чл.11 ал.4 от договора е прехвърлена върху ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на закона по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /в редакция преди изменението на нормата, обн. в ДВ, бр.86/2017 г./ за допускане на обжалваното въззивно решение до касационна проверка. Въпросът – „При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?”, е обусловил решаващата правна воля на съда. По него следва да се допусне касационно обжалване, за да се прецени съответствието му с решение № 127/20.12.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1907/2015 г. на ІІ ТО. Касационно обжалване следва да бъде допуснато и във връзка с въпроса – „Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?”, обобщено отнасящ се до предмета на спора във въззивното производство и правомощията на въззивния съд, с оглед нормите на чл.266 и чл.269 ГПК. Дължимата от съда преценка по втория въпрос ще бъде за това, дали той е разрешен съгласно ТР № 1/2003 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и цитираната в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Касаторът следва да внесе в указания от съда срок държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 5 000 лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 65 от 23.06.2017 г., постановено по в.т.д.№ 142/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора ДЕКА-ТРЕЙД ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по съответната сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 000 /пет хиляди/ лв., съгласно чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При изпълнение на указанието в срок, делото да се докладва на Председателя на ІІ ТО за насрочване в публично съдебно заседание.
При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено, за която последица касаторът следва да бъде уведомен с връчване на препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: