1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
ГР. С., 04.05.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.04.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №19/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. М. – лично и като законен представител на малолетните деца А. Й. и Н. Й., К. В. и Й. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд П./АС/ по гр.д. № 794/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторите срещу [фирма], гр. Ст. З. по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на С. Й., настъпила при работата му по договор за изработка с ответника, в размер на по 25 000 лв. – за всяко от неговите децата А. и Н. Й., и на по 20 000 лв. – за преживялата съпруга Е. М. и родителите Й. и К. В.. Отхвърлен е и искът на децата и преживялата съпруга на същото основание за обезщетяване на имуществени вреди от пропуснатия доход, който починалият би реализирал до достигане на пенсионна възраст, в размер на 96 000 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намират, че значимият за спора материалноправен въпрос за действията и бездействията, за които възложителят отговаря при увреждане на изпълнителя, настъпило при изпълнението на възложената му по договор за изработка работа, когато е цялостно организирана и ръководена от възложителя, е решен в противоречие с Р №1049/06 г. на ВКС, четвърто г.о. / то е без задължителен характер, затова основанието е по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/. Въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, заради съпоставката с отговорността по чл.200 от КТ и данните, че в случая изпълнителят е фактически нает за възложената му работа с намерението страните да сключат тр. договор в предвидената от закона писмена форма.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че смъртната злополука е настъпила при изпълнение на възложената на пострадалия работа по договор за изработка, скл. с ответното Е.. Ищците са се позовали на нарушение на безопасните условия на труд и необезопасяване на електрическия трион, с който е работил пострадалият при токовия удар, причинил смъртта му. Въззивният съд е приел, че са установени липса на инструктаж за безопасна работа с триона и неосигуряване на необходимите условия на труд, което би било достатъчно за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от КТ, при трудов договор между страните. При този за изработка обаче, изпълнителят се задължава да извърши работата на свой риск, а за да се ангажира отговорността на дружеството – възложител по чл.49 от ЗЗД следва да се установят противоправни действия на негови длъжностни лица в причинна връзка с увреждането. Такива не се твърдят и доказват, затова искът по чл.49 от ЗЗД е неоснователен.
При тези решаващи изводи на АС и с оглед практиката на ВКС за подобни случаи – цитираното в жалбата решение, р. №414/07 г. по гр.д. №32/06 г. на ВКС, трето г.о. и др., поставеният въпрос е от значение за спора и за точното прилагане на закона – чл.49 от ЗЗД, вр. с ЗЗБУТ. Обжалването на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №794/10 г. от 28.10.10 г.
Касаторите са освободени от д.т.
Делото да се докладва за насрочване в о.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: