О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
[населено място], 06.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1502 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място], срещу решение №113/12.01.2018г. по в. т. д. №3796/2017г. на Софийски апелативен съд, 13 – ти състав. С него е потвърдено решение №770 от 24.04.2017г. по т. д. №47115/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място], срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.17 т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превод на стоки /CMR/ за сумата от 40 000 лева, частично от главница в размер на 70 712,13 лева, представляваща обезщетение за липса на превозвани от „Виктори Транс“ ЕООД стоки по международна товарителница CMR от 28.09.2010г. и чл.86 от ЗЗД за сумата от 1000 лева, предявена частично от 16 413,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.04.2011г. до 29.07.2013г., като погасени по давност.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че претенцията му към застрахователя на превозвача е погасена по давност, тъй като е изтекъл предвиденият в чл.32 ал.1 от Конвенция CMR едногодишен давностен срок за предявяване на иск, свързан с превоза. Евентуално поддържа, че дори и да е приложим предвиденият в конвенцията едногодишен давностен срок, то в случая срокът е бил спрян с оглед проведеното рекламационно производство и доколкото превозвачът не е отхвърлил писмено рекламацията и не е върнал приложените към нея документи. С оглед на това счита за неправилен и необоснован извода на въззивния съд, че по делото не са представени доказателства за спиране или прекъсване на давността, като изтъква, че съдът изобщо не е обсъдил представените и приети по делото доказателства в тази връзка.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото? 2. Приложима ли е разпоредбата на чл.32 т.2 от Конвенция СМR в случаите на частична липса на превозвания товар или същата се отнася единствено до случаите на забава при доставянето на стоката? 3. В случай на предявен регресен суброгационен иск на застраховател следва ли да се приложи общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД или важат правилата на чл.32 от Конвенция СМR, регламентираща отношенията между страните по договор за международен автомобилен превоз? Поддържа, че по първия поставен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разрешения в решение №331/19.05.2010г. по гр.д. № 257/ 2009г. на ВКС, IV г.о., решение №217/ 09.06.2011г. по гр.д. № 761/ 2010г. на ВКС, IV г.о., решение №700 от 28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на ВКС, ІV г.о. и др. По третия въпрос поддържа, че решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС№7/77 от 04.10.1978г., в което се приема, че за регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предяви, се прилага общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, като течението на същата започва от момента на изплащане на застрахователното обезщетение. По втория и третия въпрос се позовава и на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, [населено място], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението. По същество оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел за установено, че ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място], в качеството на застраховател по договор за застраховане на товар по време на превоз е изплатил на застрахования „Меркуриус София“ АД застрахователно обезщетение за щета, настъпила по време на превоза на товара с товарен автомобил на превозвача „Виктори транс“ ЕООД, вследствие извършена на 28.09.2010г. кражба на част от товара край Л., Великобритания. Приел е за доказани твърдените вреди, доколкото липсата на част от стоката е била отразена в товарителницата. Счел е, че ответникът – застраховател на превозвача по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, не може да противопостави на увреденото лице, съответно на суброгиралия се в неговите права застраховател, възражението за изключен риск при проявена груба небрежност от страна на превозвача, паркирал автомобила на неохраняем паркинг. Приел е, че възникналото вземане на суброгиралия се застраховател по застраховка „К.“ срещу застрахователя на превозвача по застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ е погасено по давност с изтичането на едногодишен, а не на общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Посочил е, че в случая намира приложение правилото на чл.32 ал.1 б.“а“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/, съгласно което исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който в случай на частична липса, повреда или забава тече от деня, в който стоката е била доставена.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на въпроса относно приложимия давностен срок към регресния иск на суброгиралия се застраховател по застраховка „К.“, са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Този правен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че възникналото вземане на суброгиралия се застраховател по застраховка „К.“ срещу застрахователя на превозвача по застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ е погасено по давност с изтичането на едногодишния срок по чл.32 ал.1 б.“а“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/, а не с изтичането на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №7/1977, съгласно което за регресните суброгационни искове на застрахователя важи общата давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. Поради това искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено за проверка на на изводите на съда за съответствие със задължителните разяснения на т.14 от ППВС №7/1977.
Р. на другите два въпроса в изложението по по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е обусловена от преценката дали приложимият давностен срок към процесното вземане е едногодишен или петгодишен, тъй като тези въпроси са поставени с оглед оплакването на касатора, че съдът е формирал решаващия си извод за изтичане на едногодишната погасителна давност за предявяването на иска, без да съобрази представената по делото рекламация, за която е безспорно, че е получена от превозвача. Само при приложимост на едногодишния срок по чл.32 ал.1 от Конвенция CMR прекъсването на давността с подадената до превозвача рекламация би било от значение за основателността на иска. Поради това тези въпроси ще бъдат обсъдени с решението по съществото на спора.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по третия въпрос в изложението, уточнен от състава на ВКС, както следва: При предявен от суброгиралия се застраховател по договор за застраховане на товар срещу рисковете по превоза регресен иск срещу превозвача или неговия застраховател, намира ли приложение общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД или е приложим давностният срок по чл.32 ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 820 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №113/12.01.2018г. по в. т. д. №3796/2017г. на Софийски апелативен съд, 13 – ти състав.
УКАЗВА на касатора ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 820 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.