Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
София, 10.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на седми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 11/ 2009 година
Производството е по чл. 218а ал.1 б. “а” ГПК (отм.), във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК (Д.в. бр. 59/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по касационна жалба на “М” Е. – гр. П. срещу Решение № 579 от 16. Х.2007 г. по гр.д. № 620/ 2007 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която искът за възнаграждение по договор за възлагане на управление е уважен над 698.38 лв. до 3 698.38 лв. и в частта за разноските, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят излага, че съдът правилно е уважил възражението за погасяване на иска поради изтекла давност, но не е съобразил, че искът е предявен срещу него с молба по чл. 117 ал. 4 ГПК(отм.) от 14. ХІІ.2006 г., поради което е уважил иска и за период, за който давността е била изтекла. Жалбоподателят счита, че съдът е дал невярна правна квалификация на иска, прави и оплакване за неправилно определено възнаграждение. Като поддържа, че решението е необосновано, жалбоподателят счита, че дължимото възнаграждение за периода 15. ХІІ.2003 г. до 31.ІІІ.2004 г. следва да се изчисли от счетоводна експертиза и иска решението в обжалваната част да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Като необжалвано от страните решението е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за 698.38 лв.
Ответниците по касационната жалба З. А. А. – от гр. С. и “Х” ЕООД – гр. П. не изразяват становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът на З. А. А. срещу “М” Е. – гр. П. е уважен за 3698.38 лв. – възнаграждение по договор за възлагане на управление, и решението е отменено и искът е отхвърлен за разликата над 3698.38 лв. до 4284.10 лв., като погасен по давност, в която част решението е влязло в сила. Първоинстанционният съд е постановил и Решение от 30. ХІ.2007 г., с което е отстранил очевидна фактическа грешка, допусната в първото решение, в смисъл, че срещу първия ответник “Х” ЕООД – гр. П. искът изцяло е отхвърлен. Въззивният съд е изложил, че вторият ответник дължи на ищеца възнаграждение по договор за възлагане на управление, който има характер на договор за поръчка, и за който ние се съдържа изрична уредба в ТЗ и тъй като в случая се касае за управление на държавно предприятие, приложим е ПРУПСДП относно реда и начина за определяне на възнаграждението, към който препраща и чл. 6 от договора. По съображения, че задължението за плащане на възнаграждение има периодичен характер, съдът е приел за основателно възражението на втория ответник, че искът е погасен по давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД за времето три години назад от предявяване на иска на 30.І.2006 г. или преди 30.І.2003 г. За да уважи иска за 3698.38 лв., съдът е намалил с 25% или с 1232 лв. дължимата за периода 30.І.2003 г. – 31.ІІІ.204 г. чиста сума 4931.30, която съдът е определил съобразно заключението на експертизата (л.136).
Обжалваното решение е неправилно в частта, с която е уважен искът за възнаграждение по договора за възлагане на управление за периода 30.І.2003 г. – 31.ІІІ.2004 г., вместо за периода 14. ХІІ.2003г. – 31.ІІІ.2004 г., като допуснатата незаконосъобразност на решението е поради пропуска на съда да отчете, че молбата на ищеца срещу втория ответник, срещу когото е уважен иска, която е на основание чл. 117 ал. 4 ГПК (отм.), е постъпила на 14. ХІІ.2003 г. С оглед тази дата на предявяване на иска, вземането на ищеца за възнаграждение по договора за възлагане на управление, е погасено по давност за 3 години назад или от 14. ХІІ.2003 г. и периодът, за който вземането е основателно, е 14. ХІІ. 2003 г. – 31.ІІІ.2004 г.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за погрешна правна квалификация на иска. Правилно въззивният съд е приел, че отношенията на страните са възникнали от сключен договор за възлагане на управление на основание ПРУПСДП (отм.), за който договор е трайна практиката на ВКС, изразена и в Решение № 267/ 21.ІІ.2000 г. по гр.д. № 1349/ 1999 г. и в Решение № 318 от 1.VІ.2004 г. по гр.д. № 1363/ 2003 г. , че има характер на договор за поръчка.
От заключението на вещото лице с дата 18.V.2007 г. (л.135) е установено, че на ищеца е начислено и осчетоводено всеки месец възнаграждение, като член на съвета на директорите, като чистата сума общо е 5814.30 лв., следователно за периода, за който искът не е погасен по давност 14. ХІІ.2003 г. – 31.ІІІ.2004 г., чистата сума е 926.52 лв. След като същата се редуцира с 25% или с 231.63 лв., както е редуцирана от експертизата с оглед Приложение към чл. 34 ал. 2 по т.9 към ПРУПСДП (отм.), остава дължимо възнаграждение 694.89 лв. Тъй като касационната жалба е срещу решението в частта, с която искът е уважен за разликата над сумата 698.38 лв., решението следва да се отмени и искът да се отхвърли за тази разлика.
За разноските: за първоинстанционното производство не са присъдени от въззивния съд разноски, за да не се влоши положението на жалбоподателя “М” Е. – гр. П.. За въззивната инстанция с оглед основателността на жалбата на “М” Е. – гр. П., за която част неправилно не е уважена, ищецът дължи на този ответник разноски 402.55 лв., поради което въззивното решение следва да се отмени в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски 365.24 лв., които не му се дължат, и да се присъдят в полза на втория ответник разноски за въззивната инстанция 402.55 лв. съответно на частта, за която жалбата е била основателна. За касационната инстанция ищецът дължи на жалбоподателя разноски 240 лв. (60 лв. държ.такса и 180 лв. адв.хонорар).
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 579 от 16. Х.2007 г. по гр.д. № 620/ 2007 г. на Плевенски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е оставено в сила Решение № 106 от 20.VІ.2007 г. по гр.д. № 322/ 2006 г. на Плевенски районен съд, с което искът за възнаграждение по договор за възлагане на управление е уважен за разликата над 698.38 лв. до 3698.38 лв., и в частта, с която “М” Е. – гр. П. е осъден да заплати на З. А. А. разноски 365.24 лв., и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на З. А. А. – от гр. С. срещу “М” Е. – гр. П. за възнаграждение по договор за възлагане на управление за разликата над 698.38 лв. до 3698.38 лв.
ОСЪЖДА З. А. А. – от гр. С. да заплати на “М” Е. – гр. П. разноски по делото за въззивното производство 402.55 лв. и разноски за касационната инстанция 240 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: