О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 09.07.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 177 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1486/ 08.12.2011 г. по в. т. д. № 2450/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2274/21.05.2011 г. по гр. д. № 14240/2010 г. на Варненски районен съд. С последното, жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 14081,98 лв., представляваща непогасени наемни вноски за месеците март, април и май 2010 г. по договор от 03.09.2010 г., както и сумата 349,13 лв. – неплатени консумативни разходи за ползване на имота за месец февруари 2010 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, формулиран по следния начин: „ дали при предсрочно прекратяване на наемното правоотношение от една от страните, последвано от преустановяване държането на имота от страна на наемателя и връщането му на наемодателя, страните са обвързани от наемното правоотношение и дали в този случай се дължи заплащане на наемната цена за времето на неспазен срок на предизвестие ?”, като е посочил, че по този въпрос разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение № 67/28.01.2002 г. по гр. д. № 968/2001 г. на пето гр. отделение на ВКС.
Формулиран е и втори въпрос за правото на наемодателя да издава фактури, в които посочва платените от него консумативи, като се твърди, че е налице основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване, претендира и разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Основанието по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано, посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният в изложението първи правен въпрос би могло да се приеме за значим по делото, но жалбоподателят не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Приложеното решение на ВКС съдържа разрешение по правния въпрос за допустимостта страните да уговорят преустановяване на договорната връзка с едномесечно предизвестие при хипотеза на срочен договор за наем. В този съдебен акт не са били предмет на преценка действия на наемателя по предаване на имота в рамките на течението на срока по предизвестието и заплащане или не на наемната цена в рамките на срока на предизвестието.
Вторият въпрос няма характеристиката на правен въпрос, той всъщност е фактически, свързан е с начина на отразяване на направени от наемодателя разходи по имота, при съобразяване статута му на търговско дружество и изискването за извършване на счетоводно отразяване на разходите, както и конкретното съдържание на договорното, съдържащо се в чл. 3, ал. 2 от договора за наем. Не би могло да се приеме, че разрешаването му е от значение за крайния изход на делото, предвид неоспорване от наемателя конкретния размер и дължимостта на тези консумативни разходи, заплатени от наемодателя, както и съобразявайки задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС относно наличието на основната предпоставка за достъп до касационен контрол.
Като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По смисъла на тази норма, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова не е достатъчно касаторът да се позовава само на част от основанието, а именно че произнасянето по правните въпроси е от значение за точното прилагане на закона. Посоченото основание за достъп до касация би било налице, когато разглеждането от ВКС на поставения правен въпрос би допринесло за промяна на създадена неправилна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – но, при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Всъщност, доводите по този въпрос касаят изцяло твърдяната в жалбата неправилност на въззивното решение и поддържаните основания за касационен контрол по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Законодателят ясно е разграничил приложното поле на касационно обжалване от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално недопустимо произнасянето по законосъобразността на правните изводи на съда по поставените въпроси. В тази насока са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
При този изход на делото, при отсъствие на списък на разноските, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство – адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 20.02.2012 г.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №1486/08.12.2011 по в. т. д. № 2450/2011 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] , [населено място] разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. /шестотин лева/, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: