Р Е Ш Е Н И Е
№ 560
София, 05.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1669 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./ във вр. с §2, ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г.
Със самостоятелни касационни жалби Д. Х. Р. и К. Г. Р. от гр. П. обжалват решението на Пловдивския окръжен съд,постановено на 22.01.2008г. по гр.д. № 663/2007г. Поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК/отм./. Молят въззивното решение да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество като предявеният срещу тях иск за делба на втори жилищен етаж от масивната жилищна сграда,построена в дворно място,представляващо парцел **** в кв.3 по плана на с. К. и построения в същото дворно място на уличната регулационна линия гараж бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответниците по касационна жалба В. Г. Р. и Л. Г. К. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК /отм./, приема следното:
Производството е за делба във фазата по допускането.
С обжалваното решение,постановено на 22.01.2008г. по гр.д. №663/2007г. Пловдивският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която е допусната делба на втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда,построена в дворно място, представляващо парцел **** в кв.3 по плана на с. К. и построения в същото дворно място на уличната регулационна линия гараж между В. Г. Р. с дял 5/16 ид.части,Л. Г. К. с дял от 5/16 ид.части и Д. и К. Р. с дял от 6/16 ид.части в режим на съпружеска имуществена общност.
Прието е,че дворното място и построената в него масивна жилищна сграда са били собственост на К. и Г. Р. ,които са го прехвърлили на сина си К. Р. по време на брака му с Д. Р. /н.а. №114 от 28.11.1991г./ срещу задължение за издръжка и гледане. С влязло в сила на 17.03.2003г. решение по гр.д. №8497/2000г. на РС- П. по реда на чл.87,ал.3 ЗЗД договорът е развален за 5/8 ид.части по иска на К. Р. ,след което тя дарила тези 5/8 ид.части на дъщерите си В. Р. и Л. К. Възражението на К. и Д. Р. ,че те са построили втория жилищен етаж на сградата и гаража след 1991г. и са придобили правото на собственост върху тези обекти по давност е прието за неоснователно,тъй като К. Р. е започнал да осъществява преустройството на съществуващото таванско помещение в жилищен етаж след 1994г.,т.е. етажът е възникнал най-рано след 1995г. и до датата на предявяване на иска за делба /24.10.2004г./ не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен срок,а по отношение на гаража не е установено да не е бил построен към момента на сключването на алеаторния договор,респ. Д. и К. Р. да са го построили след това и точно кога след 1991г.,съответно да са го придобили по давност.
В частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е допуснат до делба вторият жилищен етаж от построената в УПИ *,кв.3 по плана на с. К. обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.188 ГПК/отм./,чл.143,ал.1 ГПК/отм./ и чл.144 ГПК/отм./ и поради неправилно приложение на материалния закон /чл.79 ЗС/.
Със сключения на 28.11.1991г. договор Г. С. Р. и К. Т. Р. са прехвърлили на сина си К. Г. Р. по време на брака му с Д. Х. Р. правото на собственост върху масивна жилищна сграда и доколкото по делото не е установено по категоричен начин към този момент сградата да се е състояла от два етажа, всеки от които да е представлявал самостоятелно жилище,правилно въззивният съд е приел,че вторият жилищен етаж е обособен като самостоятелен обект след сключването на този договор и преди неговото разваляне по реда на чл.87,ал.3 ЗЗД. Правилно е прието също така,че началният момент,от който в полза на К. и Д. Р. започва да тече придобивна давност по отношение на този обект е моментът,в който е завършено неговото обособяване като самостоятелно жилище. За да достигне до извода към кой момент този процес окончателно е завършен обаче въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност,не е преценил съдържащите се данни в издадени от длъжностни лица документи,нито данните,съдържащи се в изходящи от съделителката В прехвърлителката К. Р. документи. Изводът е основан само на преценка на показанията на изслушаните по делото свидетели,като изцяло са игнорирани данните,съдържащи се в събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства. Не е взето предвид обстоятелството,че в представената по делото скица,издадена на 25.11.1992г. от кметство К. е отбелязано,че парцелът е застроен с двуетажна жилищна сграда,което определено сочи на данни за обособяването към този момент на втори жилищен етаж. Тези данни не са съпоставени и с констатацията на в.л. Жеков,съдържаща се в изготвеното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза от 27.06.2007г.,че към 1991г. няма отбелязване построената в парцела масивна жилищна сграда да е дву или повече етажна. Не е взето предвид и обстоятелството че в подадената от К. Т. Р. на 14.05.2003г. декларация по чл.14,чл.27 и §2 ПЗР на ЗМДТ е посочено,че същата е построена през 1991г. като двеутажна,като същото отбелязване е извършено и в подадената от съделителката В/Ракидова/ на 13.06.2003г. декларация. Именно на основата на тези данни съдът е следвало да извършени преценката на показанията на разпитаните по делото свидетели при наличие на констатирано противоречие. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено по смисъла на чл.218б,ал.1,буква “в” ГПК/отм./, тъй като е обусловило неправилност на извода за началния момент,от който в полза на К. и Д. Р. е започнала да тече придобивна давност,а оттам и за момента,в който давността е изтекла и предвиденият в разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС придобивен способ е произвел вещноправния си ефект.
Преценявайки съдържащите се в събраните по делото писмени доказателства данни за момента на обособяването на втория етаж на сградата като самостоятелно жилище /скица,издадена на 25.11.1992г. от ОбНС “Родопи”,кметство К. , подадените от К. Р. и В. С. /Ракидова/ декларации по чл.14,чл.27 и §2 ПЗР на ЗМДТ,сочещи на извънсъдебно признание на неизгоден за съделителката В факт/, липсата на отбелязване,т.е. на каквито и да било данни за обособяването на втория етаж като самостоятелен обект преди тази дата,следва да се приеме,че преустройството на съществуващия тавански етаж на сградата в самостоятелен жилищен етаж е извършено от К. Р. непосредствено след сключването на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане,което изцяло кореспондира с показанията на свидетелите,участвували при построяването на етажа /Петров,Христов,Илиев/. С оглед на това като най-късен момент,към който етажът е бил окончателно завършен и годен за обитаване след приключване и на основните довършителни работи следва да се приеме 1993г.,когато според показанията на св. К отишли да живеят в с. К.,тъй като къщата им в гр. П. била отчуждена и съборена. Именно от този момент в полза на двамата съпрузи е започнала да тече 10-годишната придобивна давност, която същите могат да противопоставят на собственика на дворното място, вкл. и в хипотеза,при която сключеният през 1991г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е развален по реда на чл.87,ал.3 ЗЗД,тъй като заявяването на иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор прекъсва давността само по отношение на предмета на договора,но не и по отношение на изградения по време на действието на договора самостоятелен обект на право на собственост. Обстоятелството,че и след 1993г. е продължавало извършването на довършителните работи /поставяне на теракот, венецианска мозайка,алуминиева дограма и др./ не променя извода,че към тази дата етажът е представлявал самостоятелен обект,правото на собственост върху който може да бъде придобито по реда на чл.79 ЗС,тъй като от значение е моментът в който е довършен грубият строеж с поставяне на покрив.
В периода от 1993г. до предявяването на иска за делба /24.10.2004г./ К. и Д. Р. са упражнявали фактическата власт върху втория жилищен етаж,за който е установено,че представлява самостоятелен обект на право на собственост /жилище/ явно, необезпокоявано и непрекъснато с намерение за своене, поради което следва да се приеме,че с изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.79 ЗС 10 годишен давностен срок и при наличие на изрично позоваване на изтеклата придобивна давност,са придобили правото на собственост върху този обект. Не се установява към настоящия момент този етаж да е съсобствен между съделителите. По реда на чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е допусната делба на втори жилищен етаж и вместо това спорът бъде решен по същество като предявеният от В. Г. Р. и Л. Г. К. иск за делба на този обект бъде отхвърлен като неоснователен.
В частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което до делба е допуснат построения на уличната регулация гараж обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
По отношение на момента на построяване на находящия се на регулационната линия гараж по делото са изслушани показания на свидетели и изводът на въззивния съд е основан на анализ на тези доказателства , тъй като липсват писмени доказателства в тази насока. Издадената на 10.05.1989г. скица удостоверява само факта на издаване на виза за строителство на гараж,от където може да се направи извод,че към тази дата гаражът не е съществувал. И доколкото липсват каквито и да било категорични данни за момента на построяване на този обект,правилно въззивният съд е приел,че не е доказано гаражът да е придобит по давност от Д. и К. Р. ,т.е. този обект да е бил извън предмета на извършеното през 1991г. от Г. С. Р. и К. Т. Р. разпореждане,да е бил построен в периода 1991г.-1993г. от К. Р. ,след което от страна на К. и Д. Р. по отношение на гаража да е била упражнявата фактическа власт явно,необезпокоявано и непрекъснато до 24.10.2004г. Изводът на съда,че по отношение на гаража направеното от К. и Д. Р. възражение за придобиване по девност е неоснователно и че този обект е съсобствен между съделителите при посочените в решението на първоинстанционния съд квоти е правилен. Не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна по смисъла на чл.218ж,ал.1 ГПК,поради което в тази част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението,постановено на 22.01.2008г. по гр.д. № 663/2007г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е допусната делба на втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, построена в УПИ *,кв.3 по плана на с. К. между В. Г. Р. с дял от 5/16 ид.части,Л. Г. К. с дял от 5/16 ид.части и Д. и К. Р. с дял от 6/16 ид.части в режим на съпружеска имуществена общност и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда,построена в УПИ *,кв.3 по плана на с. К.,предявен от В. Г. Р.,ЕГН ********** и Л. Г. К.,ЕГН **********,двете със съдебен адрес : гр. П.,ул.”Ц”№8,ет.4,кантора 6-адв. Г. А. против К. Г. Р.,ЕГН ********** и Д. Х. Р.,ЕГН **********, двамата от гр. П.,ул.”Х”№20,вх. А,ет.5.
ОСТАВЯ В СИЛА решението,постановено на 22.01.2008г. по гр.д. №663/2007г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта,с която е допусната делба на гараж с площ от 34 кв.м.,находящ се в УПИ *,кв.3 по плана на с. К.,на уличната регулация,между В. Г. Р. с дял от 5/16 ид.части,Л. Г. К. с дял от 5/16 ид.части и К. и Д. Р. с дял от 6/16 ид.части в режим на съпружеска имуществена общност.
ОСЪЖДА В. Г. Р. и Л. Г. К. да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40.00лв. /четиридесет лева/.
Председател:
Членове: