Решение №561 от 39741 по търг. дело №200/200 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№ 561
 
София , 20.10.2008 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение,  в  съдебно  заседание  на шести октомври  две хиляди и осма година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ РАЙКОВСКА                                  
                                         ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                           
                                                                 ТОТКА КАЛЧЕВА  
при секретаря Красимира Атанасова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Таня  Райковска т. дело № 200 /2008 година.
 
Производство по чл. 613а, във вр. с чл. 631 ТЗ.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. А. – В. Д. Х. , действаща като Е. с търговско име ”И”, със седалище гр. А., Х. срещу първоинстанционното решение № 284 от 07.02.2008 г. по т. дело № 320/2006 година на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му за обявяване на търговско дружество „Лаваойл” О. , гр. Б. в неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, съобразно чл. 218б, б. ”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 631 ТЗ, тъй като затрудненията на длъжника не били временни, нито разполагал с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без да има опасност за интересите на кредиторите. Според касатора, съдът не е обосновал своите крайни изводи, като не е преценил обстойно съдебно – счетоводните експертизи, нито е коментирал в тяхната връзка и зависимост отделните коефициенти за финансовото състояние на дружеството. Според касатора, след като показателите са отрицателни за целия изследван период от 2004 до 2006 г. и дружеството било изцяло декапитализирано, съдът безкритично бил възприел изводите на експертизата за наличие на тенденция за финансово стабилизиране. В писмената защита на процесуалния пълномощник на касатора се излагат доводи досежно съдържанието на отменителното решение № 458/08.07.2008 г. по т. д. № 131/2008г. на ВКС, ТК ІІ отделение и неговата относимост към производството по несъстоятелност на длъжника “Л” ООД. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което молбата по чл. 625 ТЗ да бъде уважена или делото да бъде върнато на същия съд за разглеждане по същество от друг състав.
Ответникът по молбата не представя писмено възражение по реда на чл. 218г ГПК /отм./, а в съдебно заседание пред настоящата инстанция чрез процесуалните си пълномощници излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК /отм./ на заявените в нея основания за отмяна на решението на Бургаски окръжен съд, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законовия срок от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е основателна, поради следните съображения:
С решение № 284 от 07.02.2008 г. по т. д. № 320/2006 г., Бургаски окръжен съд е отхвърлил молбата на Е. ”И” Г. Д. А. – В. Д. Х. , гр. А., Х. за обявявяне неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на „Лаваойл” О. , гр. Б.. Първоинстанционният съд е приел, че са налице две от трите материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Л” О. по искането на кредитора Е. ”Инсеншали БГ – Г. А. – В. Д. Х. ”. Според съда, длъжникът е търговец, задължението му произтича от търговска сделка, но не било доказано, че последният е в състояние, което не му позволява да изпълни паричното си задължение. За решаващия съд не е налице спиране на плащанията, а отказ от плащане на твърдяно задължение по договор за посредничество от 23.09.2004 г.
Основателно е оплакването в касационната жалба за отсъствие на обосновани изводи досежно икономическото състояние на длъжника. След като установи дали са налице материалноправните предпоставки за неплатежоспособността на търговеца, при преценка на икономическото състояние на длъжника и неговата възможност /невъзможност/ да изпълни парично задължение, съдът е следвало да преценява законовите основания за отхвърляне на молбата за откриване производство по несъстоятелност. И тъй като на експертите /единични и тройни експертизи/ са били поставяни различни задачи, с включване на парични задължения /едно от тях е вземане предвид и на неустойка по договор за посредничество/, които не са фигурирали в молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като дължими парични задължения и не са отразени в счетоводните документи на ответното дружество/, то съдът е следвало да посочи ясно и точно, въз основа на аргументиран анализ на съдържанието на тези множество експертни заключения, кое от тях възприема и чии икономически показатели счита за меродавни. Не би могло съдът избирателно да преценява един финансов показател от единична експертиза и друг от заключение на тройна експертиза, тъй като същите са работили по различни задачи, за различни периоди от време и при различни стойности на формиране на актив и пасив на търговеца. Състоянието на неплатежоспособността се преценява от съда към момента, в който той формира своето решение, и то въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, като към този момент следва да са налице всички определени от Търговския закон характеристики на неплатежоспособността – т. е. и търговския характер на сделката, и неизпълнението на задълженията по тази сделка и трайната, обективна невъзможност за изпълнение.
Основателно е и оплакването, че съдът избирателно е обсъждал икономическото състояние на ответното дружество в това число и специфичните коефициенти, посочени от експертизите, които са под единица, и в частност, се е позовал на становището на една от експертизите, където е отразено, че е налице тенденция към финансово стабилизиране. Не е преценявано имущественото състояние на длъжника и най-вече неговите краткотрайни активи и съпоставката им с краткострочните задължения, както и показателите за финансова автономност, които са твърде ниски и според експертите показват тенденция за отрицателна величина на собствения капитал и за декапитализация на дружеството, както и, че разходите от дейността на ответното дружество изцяло превишават приходите. Ако съдът беше обсъдил многобройните експертни заключения и съобразил отделните коефициенти, даващи картина на финансовото състояние на търговеца през съответния период от време, предвид становищата на експертите /л. 153/ за подчертана задлъжнялост към кредиторите, за невъзможност с краткотрайните си активи да се изплатят краткосрочните задължения при липса и на собствен капитал и отчетен финансов резултат – загуба, би могъл да достигне до извод, различен от изложения, за това, че със своите активи ответното дружество е в състояние да погаси задължението си към този кредитор. В тази връзка, настоящата инстанция не дължи произнасяне по изложеното от касатора в писмените му бележки становище за неправилност на отменителното решение на ВКС, ТК, ІІ отделение под № 458/08.07.2008 г. по т. д. № 131/2008 г. и за незачитане на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки /ДВ, бр. 23/20.03.1990 г./, тъй като подобно ревизиране на съдебните актове на ВКС е недопустимо, а и производството по облигационния спор, имащ за предмет незаплатеното възнаграждение по договор за посредничество, е все още висящ пред Бургаски апелативен съд.
Изводът на Бургаски окръжен съд, че молбата следва да бъде отхвърлена, поради наличие на хипотезите на чл. 631 ТЗ е незаконосъобразен, а обжалваният съдебен акт е постановен при нарушение на материалния закон и на изискванията на чл. 188 от ГПК /отм./, и е необоснован.
Предвид изложеното, ВКС счита, че решението на Бургаски окръжен съд е постановено при наличие на отменителното основание на чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./ и следва да бъде касирано.
 
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия
 
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ първоинстанционното решение № 284/ 07.02.2008 г. по т. д. № 320/2006 г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top