Р Е Ш Е Н И Е
№ 564
София, 18.11. 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 143 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК (отм.) вр.§ 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 05.11.2007 год. по т.д. № 699/2007 год. на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в е отменено решението от 21.12.2006 год. по ф.д. № 156/2006 год. на Софийски градски съд – ф.о., 7 с-в и е отхвърлен предявеният от сдружението с нестопанска цел „Агенция София-прес“ срещу „Интерфото“Е. иск с правно основание чл.71 ТЗ за установяване, че А. е едноличен собственик на капитала на търговското дружество.важен е предявеният от „Интерфото“Е. по реда на чл.118 ГПК отрицателен иск за установяване на обстоятелството, че „Агенция София-прес“ не е правоприемник на А. за книгоиздаване и печат на чужди езици „София-прес“, създадена на РМС № 309/21.10.1967 год. Решението е постановено при участието на държавата, представлявана от министъра на ф. в качеството на трето лице помагач на „Интерфото“ЕООД.
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима по смисъла на чл.218в ал.1 ГПК.
„Агенция София-прес“ се позовава на всички основания по чл.218б ал.1 б.“в“ ГПК за касиране на решението в частта с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.71 ТЗ. Счита за недопустимо произнасянето по инцидентния установителен иск. Искането му е за касиране на решението в частта по чл.71 ТЗ и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск, както и за обезсилване на решението в частта досежно произнасянето на САС по реда на чл.118 ГПК.
Ответникът по касация „Интерфото“Е. , чрез процесуалния си представител и в представено по делото писмено възражение изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да остане в сила. Писмена защита е представил и управителят на дружеството.
Третото лице помагач Д. , чрез Министъра на ф. изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл.218ж ал.1 предл.1 ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия приема следното:
Жалбата е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл.71 ТЗ за установяване на обстоятелството, че „Агенция С. прес“ е едноличен собственик на капитала на регистрираното през 1990 год. по реда на УСД (отм.) търговско дружество „Интерфото“ЕООД.
Твърдението на ищеца е, че към момента на възникването през 1967 год. на А. , тя е имала статут на ЮЛ по силата на РМС № 309/1967 год. и е учредена като сдружение на три творчески съюза – Съюз на българските писатели, Съюз на Българските журналисти и Съюз на българските художници. Наименованието и при учредяването е било „Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици София-прес“. През 1983 год. е бил приет нов устав и промяна в наименованието на ЮЛ, като новото наименование е било „Агенция С. прес“. С това наименование и при този статут, през 1990 год. Агенцията е създала „Интерфото“Е. , което е било регистрирано в съда. Самата А. не е имала съдебна регистрация към този момент, като статутът и на ЮЛ е възникнал през 1967 год. по разпоредителния метод. Съдебна регистрация на съществуващото ЮЛ е извършена през 1997 год. по реда на ЗЛС.
Правният интерес за установяване на обстоятелство досежно собствеността на капитала на „Интерфото“Е. произтича от факта, че през 2002 год. управителният съвет на А. С. прес“ е взел решение за прекратяване дейността на дружеството и откриването на ликвидационно производство, като е заявено искане за вписване на това обстоятелство по партидата му. Регистърното производство е спряно на основание чл.430 ал.1 б.“б“ ГПК по възражение на управителя на дружеството, който се е позовал на обстоятелството, че едноличен собственик на капитала е друго ЮЛ, а именно „Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици София-прес“.
Както бе посочено по-горе, оспорването на идентичността на двете ЮЛ е обусловило предявяването по реда на чл.118 ГПК на инцидентния установителен иск.
Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното:
Софийски градски съд е приел, че “ и „Агенция С. прес“ са едно и също ЮЛ, което е собственик на капитала на търговското дружество – ответник. Сезиран с въззивната жалба на „Интерфото“Е. , въззивният съд е счел, че дружеството е регистрирано като такова с държавно имущество и едноличен собственик на капитала му е държавата. Приел е за основателен инцидентния установителен иск за липсата на правоприемство между създадената през 1967 год. „Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици София-прес“ регистрираната през 1997 год. „Агенция С. прес“.
Въззивното решение е необосновано и постановено нарушение на процесуалния закон, което е довело и до неговата вътрешна противоречивост. Както неколкократно бе посочено, предявени са два обективно и субективно съединени установителни иска: 1./ Положителен установителен иск за установяване, че „Агенция София-прес“ е едноличен собственик на капитала на „Интерфото“ЕООД; 2./ Отрицателен иск за установяване липсата на правоприемство между “ и „Агенция С. прес“.
Правният интерес за „Интерфото“Е. от предявяването на инцидентния иск произтича от тезата му, че собственик на капитала е първата А. (1967). Тази част от тезата съвпада с твърдението на ищеца, че собственик на капитала на „Интерфото“Е. към момента на регистрацията му е същата А. Различието в тезите, обусловило и предявяването на двата иска е относно статута на “ след 1990 год. – дали тя е съществуващо и към 2002 год. (момента на предявяването на иска) ЮЛ – непроменило формата си или през 1997 год. по отношение на него е настъпила промяна в правно-организационната форма, като е продължило съществуването си под режима на ЗЛС респ. ЗЮЛНЦ. Интересът (който е положителна процесуална предпоставка) е обусловен и от това, че това е бил вписаният собственик на капитала на дружеството към момента на регистрацията му и пороци на това вписване не твърди, която и да било страните по делото.
Тезата на САС, че собственик на капитала е държавата се основава както на неправилното разбиране на за правното значение на вписването в регистъра за държавните фирми, така и на разграничението на държавно имущество и имущество, предоставено за оперативно управление на обществени организации, формиращо капитала на фирми под режима на Указ № 56 за стопанската дейност (УСД). Фирмата „Интерфото“ е вписана в регистъра на СГС по реда на чл.487 и сл. ГПК през 1990 год. Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № 9/1989 год. на Министерството на правосъдието, регистърът на държавните и общинските фирми и фирмите на обществените организации е единен, а съвпадащата теза и на двете страни по делото е, че „Интерфото“Е. към момента на регистрацията си под режима на УСД е имал статута на фирма на обществена организация. Това обстоятелство кореспондира както с отразяването в регистърното решение (ДВ бр.96/1990 год.), така и с документите по регистрацията и по-конкретно Решението на Бюрото на „Агенция С. прес“ от 11.05.1990 год., имащо значението на документ по чл.11 ал.3 т.1 б.“е“ УСД, материализиращ волята за създаването и; Заявлението за вписване именно като фирма на обществена организация с отразяване, че уставния фонд от 443913 лв. е формиран с имущество на А. и пр. Поради това, изводът, че в регистъра на СГС е вписано несъществуващо обстоятелство досежно статута/принадлежността на фирмата е необоснован. Дали „Агенция София-прес“, която е заявила това вписване е идентичен правен субект с ищеца по делото е спорно, но че ответникът е регистриран като фирма на обществена организация, а не като държавна фирма не поражда съмнение, поради което решаващият извод на САС съставлява отклонение от същинския спор по делото.
Това е довело до недопустимия извод, че се касае за вписване на несъществуващо обстоятелство в търговския регистър, което може да бъде поправено по реда на чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.). Такъв иск няма предявен, а инцидентното позоваване на грешка в регистъра досежно вписания собственик на капитала на съществуващо търговско дружество съставлява съществено нарушение на процесуалния закон. На това нарушение се крепи и решаващият извод по основателността на главния иск. Съставът на САС е счел, че искът по чл.71 ТЗ е неоснователен, доколкото собственик на капитала на ответника е трето на спора лице – Държавата.
Вътрешно-противоречиви са изводите и по отношение на инцидентния установителен иск. Както неколкократно бе посочено, тезата на „Интерфото“Е. (поддържана и пред ВКС) е, че едноличен собственик на капитала му е А. , съществувала към 1990 год., която е различен правен субект от ищеца по делото. В случай, че би било установено, че собственик на капитала на дружеството е друг – искът би следвало да бъде отхвърлен, тъй като петитумът за липсата на правоприемство не може да бъде самоцелен и изолиран, а е в пряка връзка с твърдяния собственик на капитала, какъвто е и предметът на иска с правно основание чл.71 ТЗ. Ще следва да се отбележи като несъстоятелно твърдението на „Интерфото“Е. , че наличието на правоприемство би следвало да бъде реквизит от диспозитива на регистърното решение от 1997 год. И правната доктрина и съдебната практика са категорични, че такова отразяване в регистърния акт е недопустимо, а и да би било отразено – би било без правно значение. Наличието на правоприемство се установява само в рамките на спорно исково производство, а не с охранителния съдебен акт. Що се касае до тезата, че се цели обсебване на имуществото на „Интерфото“Е. , то дори и това обстоятелство да би било действително, няма отношение към правния спор.
Като е аргументирал тезата си с въпрос с който не е бил сезиран, а не се е произнесъл по същинския въпрос от значение и за двата иска – налице ли е последващо преобразуване чрез промяна на правноорганизационната форма на обществената организация, учредила фирмата „Интерфото“ през 1990 год. или не, съставът на САС е допуснал нарушение на процесуалния закон, налагащо касиране на решението му.
На основание чл.218ж ал.1 предл.2 ГПК, след касиране на решението, делото ще следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на устните състезания. При новото разглеждане и на основание чл.218з ал.4 ГПК съдът ще следва да се произнесе и относно направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Предвид на горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 05.11.2007 год. по т.д. № 699/2007 год. на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.