4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1451/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр.София, 08.06.2011 година
В. касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1451/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б състав, постановено на 01.03.2010 год. по гр.дело № 808/2008 год., с което е оставено в сила решението от 29.07.2004 год. по гр.дело № 4744/2002 год. по описа на Софийския районен съд, 49-ти състав за отхвърляне:
1. иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците Д. О. А. /починал на 12.09.2007 год./, Я. М. А. и Д. С. А., че ищците М. С. М., Е. Б. К. и С. Б. С. са собственици на имот, представляващ УПИ VІІ-782, кв.45а, в.з.”Б.” с площ по графични данни 665 кв.м. и
2. иск с правна квалификация чл.108 ЗС за ревандикиране същия имот от ответник Ц. Д. А..
Недоволни от въззивното решение са касаторите С. Б. С. и Е. Б. К., двете от [населено място], представлявани от адвокат В. Ц. Ц.-С. от С. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК тъй като „произнасянето на ВКС по касационната жалба ще даде възможност да бъде проверено обжалваното въззивно решение относно неговата законосъобразност и обоснованост в защита на материално право на собственост както и че решението ще спомогне за развитието на правото осигуряващо наистина справедлив и обективен процес в насока: след като са налице задължителни указания /при първата касация/ по конкретен спор… може ли въззивният съд да се отклони от съдебната практика и води ли това до нарушаване на прокламирания принцип за законност съгласно чл.5 ГПК и не следва ли да се постанови решение по реда на чл.291 ГПК за уеднаквяване на практиката по тези въпроси. Налице ли е нарушение на съществени процесуални правила, като не са ценени събраните доказателства в насока относно точно прилагане на правото и съобразно императивните на ТР и задължителните указания на съда”.
Ответниците по касация Я. М. А., Д. С. А., С. Д. А. и Ц. Д. А., всички от [населено място] не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че решение № 474-1/20.09.1996 год. на ПК”Б.” е постановено от председател и трима членове в нарушение на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ /редакция изменение с „Държавен вестник” бр.113/1999 год./, който изисква комисията да е в състав: председател, секретар и нечетен брой членове, поради което е нищожно и това е пречка ищците/касатори/ да се легитимират като собственици на възстановен им бивш земеделски имот. Освен това посоченото решение не поражда действие тъй като към него няма скица, съгласно чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, спорът е решен по същество намира, че касационната жалба е допустима и редовна.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите са сравнили отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновали са противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция след отменително решение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 01.03.2010 год., постановено по гр.дело № 808/2008 год. по описа на ІІ-Б състав.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса в размер на 30,54 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от касаторите, след което делото да се докладва на Председателя на І гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: