4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София,16.11.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4591 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 28.05.2015г. по в.гр.д.№302/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по отношение на него е признато за установено, че Г. С. К., И. Г. К. е С. Г. К. /К./ са собственици на основание наследство от М. А. Р., починала на 24.02.2009г. и В. Г. Р., починал на 01.06.1992г. и по заместване на Е. В. К., починала на 23.02.2009г. на по 1/6 идеална част за всеки от ищците или общо за тримата ? идеална част от ? идеална част от поземлен имот с идентификатор 17395.501.1645 по К. на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-71 от 02.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК и стар идентификатор-парцел I , имот пл.№1645 от кв.23, с площ за целия имот от 449кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], ведно със самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.1645.1 по К. на [населено място], с предназначение двуетажна жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ от 61 кв.м. и Р. от 122кв.м., разположена в същия поземлен имот.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд е нарушил съдопроизводствените правила, не е преценил в съвкупност събраните гласни и писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост върху целия имот. Поддържа, че ищцовата страна не е успяла да докаже трите кумулативно дадени предпоставки на иска по чл.108 ЗС и това не е било коментирано от съда, а е коментирано само и единствено наведеното от него възражение относно придобиване на процесния имот на основание давностно владение, като липсва и разпределение на доказателствената тежест. Поддържа, че писмените доказателства не сочат как ищците са станали собственици на имота, а разпитаните свидетели не установяват как ищците са претендирали собственост върху имота, че са искали да упражняват владение върху същия, както и да са правили подобрения в същия, да са го ремонтирали, обработвали , не е установено да са оспорили неговото владение. Излага съображения, че през времето, през което той е упражнявал владение върху имота, ищците са бездействали, което сочи на дезинтересираност по отношение на имота. Поддържа, че по делото е установено, че е съществувала предварителна уговорка между него и майка му М. Р. /общ наследодател на страните/, според която тъй като той се е грижел за нея, за къщата, за градината, то процесният имот да остане на него, като твърди, че с тези действия е демонстрирал собственическо намерение по отношение на имота към останалите сънаследници и не е бил държател на идеалните части на останалите сънаследници, както е прието в обжалваното решение. Поставя и въпроса за отказа на въззивния съд от допускане на свидетелски показания, поискани с въззивната жалба за установяване какво е било желанието на майка му М. Р. и сестра му Е. К. относно процесния имот, а именно след смъртта им този имот да остане негова собственост.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. Г. К., Г. С. К. и С. Г. К. /К./ изразяват становище, че жалбата е недопустима, както и неоснователна. Поддържат, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Неоснователно е твърдението на ответниците, че касационното обжалване е недопустимо-цената на иска, посочена и в исковата молба, е в размер на 5774.60лв.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху ? идеална част от ? идеална част от поземлен имот с идентификатор 17395.501.1645, както и от построената в този имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор 17395.501.1645.1 по К. на [населено място].
С обжалваното решение предявеният ревандикационен иск е приет за основателен.
Прието е за безспорно, че страните по делото са наследници на В. Г. Р., починал на 11.06.1992г. и съпругата му М. А. Р., починала на 24.02.2009г., като ответникът И. Р. е техен син, а ищците Г. К., И. К. и С. К. са наследници на дъщеря им Е. К., починала на 23.02.2009г. Прието е, че след смъртта на В. Р. ? ид.част от имота е наследена от съпругата му М. Р. и децата му-И. Р. и Е. К. при квоти 4/6 за преживялата съпруга и по 1/6 ид.част за децата му. Ищците по делото са наследници при равни дялове на тези права на Е. К.. Прието е, че починалата на 24.02.2009г. М. Р. е наследена от И. Р. и ищците по делото при равни дялове и следователно след смъртта на М. Р. между страните е възникнала съсобственост по отношение на спорната ? идеална част от дворното място и върху изградената в него двуетажна жилищна сграда при квоти по 1/6 идеална част за всеки един от ищците /или общо ? идеална част/ и ? идеална част за И. Р..
Възражението на И. Р. за придобиване по давност на правото на собственост върху процесната идеална част от имота е прието за неоснователно, тъй като не е доказано да е извършил действия, с които да е обективирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее техните идеални части за себе си в период от 10 години. Прието е, че е констатирано единствено, че И. Р. поддържа процесната двуетажна жилищна сграда, като и към настоящия момент живее в нея. Посочено е, че снабдяването на И. Р. с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 29.06.2010г., с който е признат за единствен собственик на процесния имот, действително обективира такова негово намерение, но няма доказателства това негово намерение да е доведено до знанието на останалите сънаследници.
За неоснователни са приети и наведените от И. Р. пред въззивния съд доводи, че извършените ремонтни и подобрения в имота още преди смъртта на майка му М. Р. представляват демонстриране на собственическо намерение, както и че е имало предварителна уговорка между него и майка му, според която къщата и парцелът да останат за него. Прието е, че извършването на ремонти и подобрения приживе на наследодателката М. Р. не представляват действия, с които да е обективирано оспрямо останалите съсобственици намерение за владеене на техните идеални части, тъй като наследството още не е открито. Прието е също така, че твърдяната предварителна уговорка между И. Р. и наследодателката М. Р. е ирелевантна за осъществяване на фактическия състав на придобивната давност.
Изводите на въззивния съд за значението на предварителната уговорка между И. Р. и наследодателите М. Р. и Е. К. за предаване владението на имота обосновават извода за липса на противопоставяне на намерение за своене спрямо останалите наследници, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос за значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за допустимостта на гласните доказателства в производството пред въззивната инстанция в хипотеза, при която първоинстанционният съд е допуснал само двама от поисканите в отговора на исковата молба свидетели с оглед разпоредбата на чл.159, ал.2 ГПК. С оглед липсата на задължителна практика по така поставения въпрос, касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В останалата си част изложението към касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради което следва да се приеме, че касаторът не е обосновал наличие на основание за допускане на касационно обжалване по други материално-правни или процесуално-правни въпроси освен посочените по-горе.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 28.05.2015г. по в.гр.д.№302/2015г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 57.75лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: