4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 564
гр. София, 08.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4835 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 16600/28.09.2018 г. по регистъра на САС, подадена от Ц. Н. Н. и С. С. Х. чрез адвокат И. В. против решение № 1801 от 12.07.2018 г. по гр. дело № 4292/2017 г. на САС /Софийски апелативен съд/, гражданско отделение, 10 състав.
Ответникът – Прокуратура на Република България не е взел становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, след като разгледа изложението на основанията, поддържани от касаторите по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приема, че са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, поради следните съображения:
Предмет на разглеждане е въззивното решение, с което САС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от Ц. Н. Н. и С. С. Х. против Прокуратурата на Република България, които е уважил за по 1500 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 10.07.2012 г. до окончателното изплащане, които претенции съставляват обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 НК, за което са оправдани с присъда № 40 от 19.09.2007 г. по НОХД № 5199/2005 г. на Софийски градски съд, влязла в сила на 14.07.2010 г., като е отхвърлил исковете, както следва – на Ц. Н. Н., за разликите между 1500 лв. и 15000 лв., между 15000 лв. и 70000 лв., а на С. С. Х., за разликите между 1500 лв. и 6000 лв., между 6000 лв. и 70000 лв. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в отхвърлителната част /за разликата между 1500 лв. и 70000 лв., по всеки от исковете/, постановена след частична отмяна на първоинстанционно решение № 3332 от 15.05.2017 г. по гр. дело № 9054/2015 г. на СГС /Софийски градски съд/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК първият въпрос – „Може ли възражение по чл. 5 от ЗОДОВ за съпричиняване да се приеме за годно да доведе до произнасяне на съда и за своевременно направено, ако то се състои само в посочването на цифрово изражение на правната норма, но липсва посочване на факти и доводи за наличието на съпричиняване ?“, е релевантен и е обоснован с доводите за отклонение от задължителната практика на ВКС. В същата е аргументирано разбирането, че ответникът в отговора на исковата молба следва да въведе твърдения за действия на пострадалия, с които е допринесъл за настъпване на вредите, т.е. да въведе конкретни факти за съпричиняване, като правната квалификация на възражението е дейност на съда, по която се произнася с доклада по делото. Доводите на касаторите се подкрепят от приложената практика на ВКС /решение по гр. дело № 3174/2014 г. на състав на ІV г.о., решение по гр. дело № 158/2016 г. на състав на ІІІ г.о/ с разрешенията, на която е в противоречие процедирането на въззивната инстанция, която е приложила чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, без да са предявени и процесуално въведени от ответника факти и доводи, очертаващи обстоятелствата, в които се състои съпричиняването на вредоносния резултат. Предвид релевантността на поставения въпрос и отклонението на въззивния съд от практиката на ВКС, обективирана в посочените касационни решения, настоящата инстанция приема, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.
Вторият въпрос има следното съдържание: „Може ли гражданският съд при преценката си за наличие на съпричиняване да преразглежда факти по инкриминираното деяние, по което наказателният съд вече се е произнесъл с оправдателен акт или е длъжен да анализира единствено поведението на подсъдимия в рамките на наказателното производство – доколко с това си поведение той е съпричинил вредоносния резултат ?“. По така формулирания въпрос касаторите са изложили становище, съгласно което мотивите на въззивния съд, обективиращи разбирането за съпричиняване като тяхно поведение през инкриминирания в наказателното дело период, породило основателно съмнение за извършване на престъпление и довело до наказателно производство са правни разрешения, формирани в отклонение от практиката на ВКС. Според жалбоподателите същата практика разглежда съпричиняването като недобросъвестно поведение на ищеца, предявил иск по ЗОДОВ, което се състои в създаване на предпоставки за повдигане и поддържане на обвинение. Изложените доводи се подкрепят от приложената практика /решение по гр. дело № 372/2010 г., решение по гр. дело № 2683/2015 г. на състави на ІV г.о., решение по гр. дело № 1070/2010 г., решение по гр. дело № 158/2016 г. на състави на ІІІ г.о./ с разрешенията, на която е в противоречие процедирането на въззивната инстанция, която не е съобразила процесуалното поведение на ищците по време на наказателното преследване, респективно връзката между това поведение и процесуалните действия на ответника във връзка с повдигане и поддържане на обвинението. Предвид релевантността на поставения въпрос и отклонението на въззивния съд от практиката на ВКС, обективирана в посочените касационни решения, настоящата инстанция приема, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.
Третият въпрос има следното съдържание: „Какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди ?“. По цитирания въпрос касаторите са изложили становище, съгласно което прилагането на чл. 52 ЗЗД от въззивния съд и размерите на присъдените обезщетения, с оглед претърпените многобройни, тежки и трайни вреди от наказателното производство са драстично по – ниски от присъжданите по дела със сходна продължителност сходни вреди, сходни или дори по – леки обвинения. Изложените доводи се подкрепят от приложената практика – решение по гр. дело № 3246/2013 г. , решение по гр. дело № 203/2012 г. на състави на ІV г.о. с изключение на решение по гр. дело № 4808/2007 г. на състав на ІІІ г.о., постановено по ГПК – 1952 г. /отм./, нямащо сходство с настоящия спор. Изложените доводи са обосновани, предвид практиката, на която се позовават касаторите. С оглед релевантността на цитирания въпрос и допуснатото от въззивния съд отклонение от цитираната практика, обусловено и от разрешения на САС по предходните въпроси, приети в противоречие с приложената към тях практика, настоящата инстанция приема, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.
Касационното обжалване на въззивното решение в атакуваната пред ВКС част следва да бъде допуснато по посочените по – горе въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторите следва да внесат държавна такса, всеки от тях по 5 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1801 от 12.07.2018 г. по гр. дело № 4292/2017 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав в обжалваната част.
УКАЗВА на касаторите Ц. Н. Н. и С. С. Х. да внесат държавна такса в размер на по 5 лв., всеки един от тях по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: