Р Е Ш Е Н И Е
№ 566
София, 18.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Търговска колегия в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 300 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК (отм.) вр.§ 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Максинвест“О. срещу решението от 14.01.2008 год. по гр.д. № 186/2007 год. на Софийски апелативен съд 3 с-в с което е оставено в сила решението от 29.06.2005 год. по т.д. № 1490/2003 год. на Софийски градски съд в тази негова част с която са били уважени предявените от Е. „Батемберг – С. Р. ; срещу „Максинвест“О. обективно съединени искове с правно основание чл.88 ал.1 предл.2 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД. В частта с която Апелативният съд е приел за неоснователен предявеният от едноличния търговец обективно съединен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, като необжалвано от Е. „Батемберг – С. Р. ;, въззивното решение е влязло в сила.
Въведените в жалбата конкретни обстоятелства и твърдения за неправилност на въззивния акт, обективират касационните основания необоснованост и нарушение на материалния закон. Основната теза на касатора е свързана с неправилната преценка на САС относно действителността на договора и евентуално, ако се приеме че договорът е действителен – коя е била изправната страна по него. Счита за неправилна и преценката по основателността на възражението за прихващане. Искането е за касиране на въззивното решение в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора, като бъдат отхвърлени предявените от едноличния търговец искове.
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима по смисъла на чл.218в ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Е. „Батемберг – С. Р. ;изразява становище, че тя е неоснователна.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл.218ж ал.1 предл.1 ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са три обективно съединени иска: 1./ С правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 ал.1 предл.1 ЗЗД за сумата 10780.20 лв.; 2./ С правно основание чл.88 ал.1 предл.2 ЗЗД за сумата 16401.81 лв.; 3./ С правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 2000 лв.
Тезата на ищеца Е. „Батемберг – С. Р. ;, е че в изпълнение на сключен на 20.11.2002 год. писмен договор (и приложение № 1 към него), в качеството си на изпълнител по договор за изработка, подвид „строителство“ извършил строителни работи на обект „Бензиностанция“ с. Б., възложени му от ответника „Максинвест“ООД. Строителните работи на обща стойност 10780.20 лв. извършил след подписването на договора, но преди първото от предвидените авансови плащания на възложителя. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на „Максинвест“О. , договорът бил развален. Съдебно предявените претенции са за заплащане стойността на извършените преди развалянето на договора строителни работи, пропуснати ползи, съизмерими с нереализираната печалба, както и договорна неустойка за забава при плащането на първата от заявените претенции.
Последователно поддържаната пред всички съдебни инстанции теза на „Максинвест“О. е, че сключеният между страните договор не е породил правно действие, същият е нищожен, като в рамките на първоинстанционното производство е заявил искане за прихващане със сумата 6356.92 лв., дължима му, като обезщетение за вреди нанесени на имота му от едноличния търговец.
За да отхвърли първият от предявените искове, първоинстанционният съд се е позовал на това, че е налице валидно сключен договор, но доколко същият е за периодично изпълнение, стойността на престираното от Е. „Батемберг – С. Р. ; преди развалянето на договора не се дължи на основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Правното основание е друго, какъвто иск няма предявен. Приети са за основателни до размера съответно на 14089 лв. и на 2000 лв. другите два обективно съединени иска. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, въззивният съд е приел за основателна само жалбата на ответника, поради което е отменил решението на СГС в частта с която исковете са били уважени и е постановил отхвърлително решение по отношение на тях. Произнасяйки се по касационната жалба на Е. „Батемберг – С. Р. ;, състав на ВКС ІІ т.о. е отменил изцяло въззивния акт и е върнал делото на САС за ново разглеждане. При новото разглеждане, съставът на Софийският апелативен съд е приел, че и двете въззивни жалби са неоснователни. Както бе посочено по-горе, в частта с която искът по чл.55 ал.1 вр.чл.88 ал.1 предл.1 ЗЗД е приет за неоснователен, решението на СОС е влязло в сила.
Становището на настоящата инстанция произтича от следното:
Преди всичко, съставът на ВКС в настоящето производство не дължи произнасяне по доводите в касационната жалба свързани с оспорване действителността на договора. При предходното произнасяне по спора, съставът на ІІ т.о. е приел, че договорът е действителен, поради което е отменил и върнал делото за произнасяне от въззивния съд по фактите и доказателствата касаещи изпълнението/неизпълнението му. Т.е. спорът по действителността на договора и влизането му в сила е преклудиран.
Касационните основания, свързани с изпълнението на договора (задължението за престация), отново произтичат от тезата, че поради неподписване на приложението към договора, валидна облигационна връзка не е възникнала, престацията на Е. „Батемберг-С. Радоев“ е била недължима, поради което и обезщетяване на разходите му не се дължи. Предходният състав на ВКС е приел, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по договор за изработка, като всяка една от страните е предприела действие по изпълнението на клаузите по сключения на 20.11.2002 год. договор. Поради това и в изпълнение указанията по отменителното решение, въззивният съд се е произнесъл по доказателствата, сочещи обема и стойността на извършените строителни работи и оттук – отговорността за плащането им. Т.е. доводите по жалбата, свързани с неподписването на Приложение № 1 то и оттук – липсата на съгласие относно основни параметри на договора и недължимост на плащането са ирелевантни. Същото касае и неизискуемостта на престацията, извършена от Е. , поради непревеждането на аванса от страна на „Максинвест“О. , който би следвало да се счита за начална дата на срока, считано от който изпълнителят би следвало да изпълни задълженията си. Тези доводи са били релевирани в предходното производство, ВКС се е произнесъл по тях, поради което новото им въвеждане в касационната жалба е без правно значение. Що се касае до несъставените актове обр.19, то дори да бяха съставени, съобразно правната си характеристика те биха съставлявали частни свидетелстващи документи и съдържанието им би подлежало на оспорване. Т.е. дори да бяха съставени, не биха имали абсолютна доказателствена стойност по отношение на отразените в тях като извършени СМР и действителния обем, естество и стойност би подлежал на доказване. В конкретния случай, обемът и стойността на действително извършените СМР е установен в заключението на назначената по делото техническа експертиза, която не е била оспорена от страните и САС е основал становището си на нея.
Доводите по жалбата, произтичащи от възражението за прихващане също са неоснователни. Възражението се основава на тезата, че евентуално полезно извършени и подлежащи на плащане са изкопни работи в обем 890 куб.м. Тъй като действително изкопани и извозени от собствения имот на „Максинвест“О. са 2650 куб.м. земна маса, то за разликата над 890 куб.м., възлизаща на 1760 куб.м. земна маса на собственика на имота са нанесени вреди, подлежащи на обезщетяване. Както бе посочено по-горе, Е. „Батемберг-С. Радоев“ е предявил три обективно съединени иска, като „Максинвест“О. не е конкретизирал със задължението по кой от тях иска да прихване насрещното си вземане за вреди. Но дори да се приеме, че възражението за прихващане е предявено при условията на евентуалност (срещу този от исковете, който би бил приет за основателен), данни за каквато евентуалност по делото липсват, то и в този случай наличието на вреда не е доказано. Договореният обем изкопни работи надхвърля 3000 куб.м., поради което изкопаването и извозването на земна маса в обем 2650 куб.м. не съставлява извъндоговорно увреждане на имота на възложителя.
Поради изложените съображения, съдът счита, че не са налице предвидените в закона основания за касиране на решението и то ще следва да остане в сила. Доказателства за направени от ответника по касация в настоящето производство не са представени и такива не се присъждат.
Предвид на горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решението от 14.01.2008 год. по гр.д. № 186/2007 год. на Софийски апелативен съд 3 с-в с което е оставено в сила решението от 29.06.2005 год. по т.д. № 1490/2003 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.