Решение №569 от 27.4.2015 по гр. дело №5752/5752 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 569

гр. София 27.04.2015 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5752 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Дирекция “Управление на собствеността и социални дейности” – МВР [населено място], чрез юрисконсулт Н. Ц. против решение № 5029/08.07.2014 г. по в.гр.дело № 5526/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението от 18.02.2014 г. по гр.дело № 45470/2013 г. на Софийски районен съд в отхвърлената част на иска, предявен от И. Б. В. срещу жалбоподателя с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата над 3984.68 лв. до 5433.66 лв. и вместо отменената част е осъден жалбоподателя да заплати на ищеца на осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ сумата от 3984.68 лв. до 5433.66 лв., обезщетение за оставане без работа за периода 13.02.2014 г. до 04.04.2014 г., заедно със законната лихва, считано от 01.11.2013 г. до изплащането и е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за сумата 3984.68 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от време от 04.10.2013 г. до 12.02.2014 г. ведно със законната лихва, считано от 01.11.2013 г. до изплащането
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно според жалбоподателя в нарушение на материалния закон и необосновано въззивният съд е приел, че не е налице основанието по чл.328,ал.1,т.10а КТ за прекратяване трудовия договор на ищеца И. Б. В.. Поддържа също, че е неправилен извода, че упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършва с подаване на заявление за отпускане на такава, въз основа на което е прието, че след като заявлението за отпускане на пенсия е подадено след сключване на трудовия договор, то правото на пенсия е упражнено след възникване на трудовото правоотношение, независимо, че пенсията е отпусната от дата, предхождаща възникването на трудовото правоотношение.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. налице ли е правното основание по чл.328,ал.1,т.10а от КТ за прекратяване на индивидуално трудово правоотношение в случаите, когато пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната от дата, предхождаща възникването на трудовото правоотношение, но заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е подадено след сключване на индивидуалния трудов договор, 2. от кога се счита за упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – от датата, считано от която на правоимащото лице е отпусната пенсия или от датата на подаване на заявлението по чл.94,ал.1 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в тази връзка дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се счита за упражнено преди датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, когато заявлението за отпускане на пенсия е подадено след сключване на индивидуалния трудов договор, но по силата на чл.94, ал.2 КСО пенсията е отпусната преди момента на възникване на трудовото правоотношение и в този случай дали е налице правното основание по чл.328,ал.1,т.10а КТ за прекратяване на индивидуално трудово правоотношение, решавани противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на районен съд [населено място], на районен съд [населено място], на районен съд [населено място], на районен съд [населено място].
Ответникът по касационната жалба И. Б. В., чрез адв. Н. Ц. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на И. Б. В. със заповед № ЛС-1967/01.10.2013 г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.10а КТ, считано от 04.10.2013 г.
Въззивният съд е преценил за правилно първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. Б. В. от длъжността „икономист плановик“ в „осигуряване на автотранспортна дейност”, сектор „автотранспорт”, отдел „ресурсно осигуряване”, извършено с предизвестие от 03.09.2013 г. и заповед №, ЛС-1967/01.10.2013 г. и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на предишната длъжност, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 3984.68 лева – обезщетение за оставане без работа за периода 04.10.2013 г. – 12.02.2014 г, заедно със законната лихва от 01.11.2013 г. Възприети са мотивите на първоинстанционния съд в тази част и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях.
С решението на районния съд по предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ е прието, че между страните по делото въз основа на трудов договор № ЛС-131/27.02.2012 г. и акт за встъпване в длъжност от 01.03.2012 г. е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът И. В. е изпълнявал длъжността „Икономист плановик” в „Осигуряване на автотранспортна дейност” в сектор”Автотанспорт” към отдел „Ресурсно осигуряване” при ДУССД –МВР. Прието е, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО преди сключване на трудовия договор с ответника – считано от 06.12.2011 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по жизнено по чл.69,ал.2,3,5 КСО. Ищецът е подал заявление за пенсиониране на 17.04.2012 г. Трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие от 03.09.2013 г. и заповед № ЛС-1967/01.10.2013 г. на основание чл.328,ал.1,т.10а КТ, считано от 04.10.2013 г. Първоинстанционния съд е приел от правна страна, че към момента на сключване на трудовия договор ищецът е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69 КСО, считано от 06.12.2012 г. Приел е също, че в случая е установено, че ищецът е упражнил правото си на пенсия след сключване на процесния трудов договор. Според първоинстанционния съд пенсията е лично право, което се упражнява по преценка от своя носител и, че след реално упражняване на правото на пенсия осигуреното лице става пенсионер. Прието е, че правото на пенсия възниква по силата на закона при настъпване на определени юридически факти, че упражняването на правото на пенсия е поставено в зависимост от поведението на правоимащото лице. Посочил е, че законът поставя изискване за активно поведение от страна на носителя на правото, че за да бъде отпусната възникналата по силата на закона пенсия е необходимо компетентният орган да бъде сезиран. Районният съд е приел, че по общото правило на КСО сезираният орган отпуска пенсията, считано от датата на възникване на правото, при условие, че правото бъде заявено в определен от закона в срок, а в противен случай пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението. Взети са предвид и разпоредбите на чл.328,ал.3 КТ, според които в случаите по ал.1,т.10а КТ работодателят може да получи служебно от НОИ информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя, като НОИ предоставя безвъзмездно информацията ва 14-дневен срок от получаване на искането. Първоинстанционния съд е приел, че не са представени доказателства преди сключване на процесния трудов договор жалбоподателят-ответник да е изискал информация, от която да се установи, че към датата на сключване на трудовия договор с ищеца последният е придобил и упражнил правото си на пенсия. Приел е също, че ответникът е представил удостоверение, от чиито тест е установена само началната дата на пенсията – 05.12.2011 г. и че правото на пенсия е упражнено към момента на искането – 14.12.2013 г. , но не и на коя дата е станало това. С оглед на това са изведени изводите за основателност на предявените искове с пр.осн.чл.-344,ал.1,т.1,2 и т.3КТ.
Въззивният съд е приел, че спорен между страните е въпросът, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се счита упражнено към датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, когато заявлението за получаване на такава пенсия е подадено след сключване на трудовия договор, като по силата на чл. 94, ал. 2 КСО пенсията е отпусната преди момента на възникване на трудовото правоотношение. Прието е за безспорно между страните, че ищецът получава пенсия считано от 05.12.2011 г. и, че е подал заявление за пенсиониране на 17.04.2012 г. – след възникване на трудовото правоотношение на 27.02.2012 г.
Прието е, че от систематичното и смислово тълкуване на разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 10а и ал. 3 КТ и историческото тълкуване на измененията в разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 10 и 10а КТ се налага изводът, че предпоставка за наличие на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е фактическото упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на възникване на трудовото правоотношение – към тази дата работникът да е подал заявление за отпускане на такава пенсия. Взети са предвид разпоредбите на чл. 94, ал. 2 КСО, според които пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно – прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. С оглед на това е направил извода, че упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършва с подаване на заявление за отпускане на такава пенсия, като самото право се придобива при наличието на две обективни предпоставки – придобиване на определен стаж и възраст. Съдът е взел предвид и използвания термин в текста на чл.328,ал.1,т.10а КТ „упражнил“, а не само „придобил“ право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съобразена е предвидената възможност за работодателя в ал. 3 на чл. 328 КТ да изисква информация за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че за наличие на това основанието по чл.328,ал.1,т.10а КТ от значение е подаването на заявление за отпускане на този вид пенсия към момента на възникване на индивидуалното трудово правоотношение, тъй като към този момент само този факт може да бъде проверен, но не и фактът на отпускане на пенсията от момент по-ранен от датата на подаване на заявлението в шестмесечен срок от придобиване на правото. Изложен е и довод, че с измененията на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с ДВ бр. 7 от 2012 г. е отпаднала възможността за едностранно прекратяване с предизвестие от страна на работодателя на трудовото правоотношение с работник / служител придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хода на съществуване на трудовото правоотношение. Според въззивния съд с тези изменения придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е релевантно само в хипотезата, в която правото на такава пенсия е придобито към момента на възникване на трудовото правоотношение.
Преценени са за неоснователни възраженията на ответника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с неизпълнението на задълженията му по чл. 146 ГПК, като е съобразено, че ответникът е представил доказателство за установяване на факта на придобиването и упражняването на правото на пенсия. Прието е, че съдът не е длъжен да указва на страната, че представеното от нея доказателство не е годно да установи факта, че правото на пенсия е упражнено преди възникване на трудовото правоотношение. Направил е и извода, че и при наличие на такова нарушение на съдопроизводствените правила същото не е довело до неправилност на крайния резултат по обжалваното решение.
При тези съображения е изведен решаващия извод, че в случая не са били налице предпоставките за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, поради което извършеното с процесното предизвестие уволнение е незаконно и следва да се отмени.
По предявения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение съдът е приел за доказано от извършената констатация на трудовата книжка на ищеца, че последният е останал без работа, поради незаконното уволнение. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е съобразил фактите, настъпили след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд – ищецът е останал без работа и в периода 13.02.2014 г. – 04.04.2013 г. Направил е извода, че е налице фактическият състав на вземането по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа за период от време от шест месеца. Приел е за безспорно, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 905.61 лева, поради което размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за исковия период възлиза на 5443.66 лева. Посочил е, че искът е основателен в пълен размер. С оглед на това първоинстанционното решение е отменено в отхвърлената част на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ за сумата над 3984.68 лева до 5433.66 лева – обезщетение за оставане без работа за периода 13.02.2014 г. – 04.04.2014 г, заедно със законната лихва от 01.11.2013 г. до погасяване на задължението. Приел е, че ответникът-сега жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата 1448.98 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 13.02.2014 г. – 04.04.2014 г., заедно със законната лихва от 01.11.2013 г. до погасяване на задължението. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 КТ по първия правен въпрос от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е цитирал решения на районен съд [населено място], на районен съд [населено място], на районен съд [населено място], на районен съд [населено място]. В нито едно от тях не е разрешен поставения правен въпрос. Поради това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Съдът преценява, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос от изложението. По правния въпрос въззивният съд е приел, че предпоставка за наличие на основанието за прекратяване на трудов договор по чл.328,ал.1,т.10а КТ е фактическото упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на възникване на трудовото правоотношение – към тази дата работникът да е подал заявление за отпускане на такава пенсия. Формиран е и извод, че упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършва с подаване на заявление за отпускане на такава пенсия. С влязло в сила решение от 10.06.2013 г. по гр.дело № 289/2013 г. на Районен съд [населено място] е застъпено противоположното становище, че упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се свързва с това пенсията за осигурителен стаж и възраст да е отпусната на лицето. По посоченото дело в хипотеза на сключен трудов договор на 02.03.2011 г. след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 18.01.2011 г., съответно отпусната пенсия, считано от 01.03.2011 г. – преди сключване на трудовия договор и подадено заявление за отпускане на пенсия на 20.04.2011 г. – след сключване на трудовия договор съдът е приел, че е налице основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.10а КТ – т.е. трудовото правоотношение е възникнало след като работникът/служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед противоречивото разрешаване на правния въпрос съдът намира, че е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 5029 от 08.07.2014 г. по гр.дело № 5526/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 93969/01.08.2014 г., подадена от ответника Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности” към МВР, чрез юрисконсулт Н. Ц..
Указва на жалбоподателя „Управление на собствеността и социални дейности” – МВР, [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 188.67 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: