Р Е Ш Е Н И Е
№ 569
Гр.София, 05.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 287 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ във вр. с Пар.2, ал.3 от ГПК в сила от 01.03.2008г.
Образувано е по касационна жалба на “Български ж. страници” ЕО. , гр. С. срещу решение № 119/04.06.2007г., постановено по гр.д. № 715/2007г. от Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение от 01.02.2007г. по гр.д. № 662/2006г. на Врачанския окръжен съд и е прекратено производството по делото. С това решение е прието за установено по отношение на “Л” О. съществуването на вземане в полза на “Български ж. страници” ЕО. в размер на 636740 лв., представляващо двоен размер на дадена капаро от 318370 лв. с основание предварителен договор за покупко-продажба от 18.09.2001г., и е отхвърлен искът за установяване на вземане за лихва в размер на 177716.47 лв.
Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли, след отмяна на въззивното решение, да се остави в сила акта на първоинстанционния съд или делото да се върне за ново разглеждане от Софийския апелативен съд. Претендира разноски.
Ответникът “Л”О. /н./ оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като обсъди направените оплаквания, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по иск, предявен на основание чл.694 от ТЗ от “Български ж. страници” ЕО. срещу “Л” О. /н./, за установяване на съществуването на вземания, произтичащи от връщане на платен задатък в двоен размер поради неизпълнение на задължения по предварителен договор и за обезщетение за забава върху главницата. Ищецът е твърдял, че в производството по несъстоятелност на “Л”О. е предявил вземането си, което е било включено в списъка на неприетите вземания на синдика и в производството по чл.692 от ТЗ направеното от него възражение е отхвърлено от съда по несъстоятелността.
За да обезсили първоинстанционното решение Софийският апелативен съд е приел, че решението е недопустимо поради недопустимост на предявения установителен иск. Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е постъпила на 04.08.2006г. след като е постановено решение от 01.03.2006г. по гр.д. № 665/2004г. на Врачанския окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност на “Л” ООД. С решение от 07.11.2006г. по т.д. № 371/2006г. Върховният касационен съд е отменил решението на Вр. ОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Решаващият състав е изложил съображения, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.694 от ТЗ е съществуваща висящност на открито производството по несъстоятелност на длъжника. Откритото производство по несъстоятелност обуславя допустимост на установителния иск за вземането на кредитора и предполага възможност за удовлетворяване му по реда на универсалното принудително изпълнение. Липсата на висящо производство по несъстоятелност създава невъзможност установителното решение по иска да породи действие за длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността, като ищецът би могъл да получи индивидуално принудително удовлетворяване на притезанието си чрез осъдителен иск.
Настоящият съдебен състав споделя аргументацията на въззивния съд, но постановеното решение следва да бъде отменено поради настъпили след постановяването му нови факти, които са служебно известни на съда и за от значение за допустимост на предявения иск.
С решение № 549/27.10.2008г. по т.д. № 239/2008г. Върховният касационен съд е отменил решението на Врачанския окръжен съд от 02.01.2008г. по т.д. № 961/2006г. и обявил неплатежоспособността на “Л”О. , определил е началната й дата и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ е открил производство по несъстоятелност на “Л” ООД.
Допустимостта на иска по чл.694 от ТЗ следва да се преценява към момента на произнасянето от съда, разглеждащ жалбата срещу постановено решение по съществото на спора, респ. срещу решение за прекратяване на производството по иска. С решението на ВКС за откриване на производство по несъстоятелност, след като е била налице отмяна на първоначалното решение по чл.630, ал.1 от ТЗ, съдът по несъстоятелността продължава процесуалните действия в производството по универсално принудително изпълнение. Отмяната на решение за откриване на производство по несъстоятелност не заличава с обратна сила предприетите предявявания на вземания и оспорването им, ако отмяната не е свързана с отхвърляне на молбата на кредитора, иницирал производството по несъстоятелност. Решението на ВКС по чл.630, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност е окончателно и с постановяването му е отстранена процесуалната пречка за съществуването на правото на иск по чл.694 от ТЗ.
По изложените съображения въззивното решение на Софийския апелативен съд за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и за прекратяване на делото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане за постановяване на решение по същество.
При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС – чл.218з, ал.4 от ГПК /отм./.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 119/04.06.2007г., постановено по гр.д. № 715/2007г. от Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.