3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.57
С..03.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 726/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя Б. П. Дюлгерски, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 35 от 03.01.2011 г. по гр.д.№ 2771/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 2097 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 282/2009 г. на Районен съд – Пловдив, 5 гр.състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл.79, вр. с чл.82 ЗЗД за следните суми: 1 840 лв. – за ремонт на ел.система за управление на двуглав циркуляр „G. –ІІ” и за сумата 10 504.06 лв. –за ремонт на пробивнофрезови център, съставляващи обезщетения за вреди вследствие виновно нарушение на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от страна на електроразпределителното дружество, изразяващо се в настъпила авария на 07.01.2008 г. по вина на ответника.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и уважаване на предявените искове. Според касатора, въззивният съд е извършил неправилна преценка на събраните гласни доказателства, както и на съдебно-техническата експертиза, като възприемайки съжденията на първата инстанция, не е мотивирала подробно своите изводи по спорното материално право.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за достъп до касационен контрол, се поддържа, че произнасянето от страна на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид особения вид ответник – какъвто е монополистът в лицето на Е. – П. и специфичните доказателства представени от този ответник и съответно ценени от съда. В мотивната част на жалбата е поставен и въпроса доколко е възможно част от преносната система за ел.енергия да не е собственост на някой от доставчиците на ел.енергия и по конкретно – за района на [населено място].
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Окръжен съд – Пловдив, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за недоказано спирането на работата на машините на ищеца вследствие на токов удар, както и причинната връзка между извършеното деяние – внезапно спиране на електроподаването от Е. и настъпилия вредоносен резултат. След възприемане на техническата експертиза е направен и извод за недоказаност на твърдението, че Е. носи вина за ел.захранването от трафопоста до обекта на ищеца, тъй като то не е собственик на тази част от електропреносната мрежа, която не е достатъчно надеждна/ въздушна мрежа, с увиснали проводници повече от допустимото, които при силен вятър могат да се допрат и да предизвикат изключване на линията от трафопоста/.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на постановеното въззивно решение, поради произнасяне по непредявен иск – за обезщетение за вреди на деликтно основание, а не по предявения иск – за ангажиране договорната отговорност на продавача на ел.енергия за настъпили вреди в резултат на виновно неизпълнение на конкретни задължения по Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 35 от 03.01.2011 г. по гр.д.№ 2771/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 246.88/двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд – за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: