Р Е Ш Е Н И Е
№ 570
София,18.06.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 830/ 2008г.по описа на ВКС
Производството е по пар.2, ал.3 ПР на ГПК/нов/, във вр. с чл.218а ГПК/отм/.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от А. И. П. срещу решение от 29.06.2007г. по гр.д. № 1135/2006г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството, както и за неправилно определяне размера на дължимите се на ищците разноски по делото.
Ответниците С. Община, И. К. Ц., П. П. Х., Д. Г. Д., И. И. Н., Б. М. В., П. Й. Г., Н. Й. М., П. Г. П., Х. Н. И., Р. К. Ц., Г. Д. Г., Р. И. Б., Т. Д. К. , С. И. Г., П. Н. Б., Й. Х. С., З. Г. С., Л. Д. Х., Г. Ж. С., Р. Я. С., Ж. И. Н., К. Т. Н., М. С. А., В. И. Б., Н. И. Б., М. Х. П., М. П. Г., Б. Д. Г., Е. И. И., К. В. С., С. Д. С., В. П. И., В. Б. И., Й. И. Б., З. Т. Г., Е. М. З., В. Ц. Е., П. М. Н., Р. Й. Р., Б. Б. П., Г. А. Д., И. А. З., М. Р. З. , В. Д. Е. и И. Й. Г. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 02.02.2000г. по гр.д. №2937/1999г. на Софийски РС, е отхвърлил предявения от жалбоподателката и физическите лица ответници иск с правно основание чл.108 ЗС срещу общината за признаване за установено по отношение на общината, че портиерско жилище на ул. В., №182, в партерния етаж на бл.23, гр. С., е собственост на етажните собственици в сградата, както и да бъде осъдена общината да им предаде владението на същото.
За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че процесният имот не се владее от общината без правно основание.становено е от доказателствата по делото, че ищците като са заупили индивидуални обекти в сграда, са закупили като обща част и част от процесното помещение с оглед предназначението му – портиерно и съобразно разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС.становено е също така, че лицето Б. Б. , действуващ като ЕТ ”А”, е закупил с договор от общината на 11.06.1996г. това помещение и от този момент го е завладял себе си. От заключение на съдебно-техническа експретиза е установено, че фирмата е ползувала с договор под наем от 05.08. 1991г. други помещения в партерния етаж – 4стаи, но сред тях не е и процесното. При тези данни въззивният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, тъй като ищците не са установили имота им да се владее без основание от общината.
При така установените обстоятелства по делото въззивният съд правилно е приел, че искът по чл. 108 от ЗС е предоставен на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен. В конкретния случай ищецът е доказал, че е собственик на процесното помещение, но не е доказал, че същата се държи от ответната община. Наистина владението е преминало в трето лице, което не страна по делото, в течение на производството, т.е. този факт е настъпил след предявяването на иска, но е от значение за спорното право, поради което и по силата на чл. 188, ал. 3 ГПК правилно е взет предвид от съда. А щом общината не държи вече помещението, то не е налице пасивното основание на иска и същият като неоснователен правилно е отхвърлен.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав четвърто г.о в съответствие с разпоредбата на чл.218ж от ГПК/отм./ намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 29.06.2007г. по гр.д. № 1135/2006г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: