5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 04.12.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2454 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. И. от [населено място] срещу решение №44/30.01.2017г., постановено от Софийския окръжен съд по в.гр.д.№294/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което като неоснователен е отхвърлен предявеният от С. Б. И. срещу Я. В. В., В. А. К., Т. Б. Т., К. Б. Т., П. И. Т., И. П. Т., Д. В. Т., С. Л. Т., И. Л. Д., М. Е. Т. и В. П. Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено,че С. Б. е собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], а именно: неурегулирано празно дворно място с площ от 900кв.м. в махала С., при съседи: от три страни – път и Т. Г., както и иск с правно основание чл.109 ЗС за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот в землището на [населено място], с площ от 606 кв.м., който се образува от два новообразувани имота с кад.№126.336 и №126.337 и с които ответниците навлизат в нейния имот, както и искането за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на н.а.№135, том 1, рег.№1319, дело №115/10.04.2014г. на нотариус Ч..
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ППВС №7/1965г.; решение №34 по гр.д.№652/2011г. на Второ ГО на ВКС и определение №1341 по ч-гр.д.№1886/2008г. на Първо ГО на ВКС/ по въпроса мотивите към съдебното решение трябва ли да съдържат изложение и обсъждания на всички оплаквания и доводи на страните, преценка на всички приети по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни с оглед събраните по делото доказателства. Твърди, че поставеният от нея въпрос дали на наследодателя на ответниците някога е било признавано и възстановявано от ПК-К. право на собственост върху какъвто и да е имот, находящ се в местността „С.“, землището на [населено място], е споменат от въззивния съд като основание за предявяване на въззивната жалба, но не е обсъден в съдебното решение. Счита че не е обсъден и поставеният от нея въпрос налице ли е правно основание процесният имот да бъде включен в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответниците по касационна жалба Я. В. В., В. А. К., Т. Б. Т., К. Б. Т., П. И. Т., И. П. Т., Д. В. Т., С. Л. Т., И. Л. Д., М. Е. Т. и В. П. Т. изразяват становище, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски по списък, приложен към отговора.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
С. Б. И. е предявила иск за признаване за установено, че притежава по наследство и давност правото на собственост върху неурегулирано дворно място в [населено място], махала „С.“, за което на 29.01.1990г. е съставен н.а. №30, том 1, дело №25/1990г., както и иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на площта от 606 кв.м., с която двата новообразувани имота с кад.№126.336 и 126.337 по плана на [населено място] навлизат в нейния имот и на която част ответниците претендират, че са собственици по силата на н.а.№135, том 1, рег.№319, дело №115 от 10.04.2014г., с твърдението, че на техния наследодател Т. В. М. не е било признавано и възстановявано от ПК-К. право на собственост върху имот в местността „С.“, че възстановената им нива в м.“Т.“ /решение по преписка №94-М-98/26.06.2002г./ не съответства на процесния.
В обжалваното решение е посочено, че при обжалване на решението на първоинстанционния съд С. Б. е изложила твърдение за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства не оборват правото на собственост на ответниците; че по делото е установено, че на наследниците на Т. В. М. не е заявяван или възстановяван имот в м.“С.“; твърдение, че няма такава местност по КВС; твърдение, че счита за безспорно установено по делото, че именно тя е собственик по наследство и давност на недвижимия имот, описан в н.а.№30, дело №25/199г., който е оградила, ползвала и владяла от 1990г. и която е част от имота на нейния наследодател Б. К. С.; оплакване, че първоинстанционния съд неправилно е възприел заключението по приетата СТЕ.
Описани са представените по делото доказателства, вкл. решение №38/03.06.1993г. на ПК-К. за признаване и възстановяване право на собственост на наследниците на Т. В. М. на изброените в него земеделски земи; заповед №966/09.11.2012г. на кмета на [община] на основание §4, ал.1, т.2 ПЗР ЗКИР и във връзка със заявление от 03.04.2012г. от Я. В. за одобрено попълване на плана на новообразуваните имоти за м.“С.“ и нанасянето на вярна имотна граница на ПИ №126.110 и №126.330; заповед №1042/24.11.2012г. на кмета на [община] на основание §4, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и ч28а, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. С §4б, ал.1, изр.1 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за м.“С.“с която по заявление на Я. В. е възстановено право на собственост на наследниците на Т. В. М. върху новообразуван имот №126.300; заповед №РД-16-355/08.11.2013г. на кмета на [община], с която на основание §4к, ал.13, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ и по заявление на Т. Б. Т. е одобрено изменение на плана на новообразуваните имоти за м.“С.“с нанасянето на вярна имотна граница на новообразувани имоти с №126.336 и 126.337, получени след разделянето на имот №126.300.
Посочено е, че във вариант първи на основното заключение на вещото лице се приема, че ако се съобразят приложените като доказателства по делото удостоверение от Института по животновъдство, исковата молба за съдебна делба между С. Б., Ц. А. и М. А. и скица на вещото лице, може да се установи местоположението на имота на ищцата, а във втори вариант е прието, че ако тези доказателства се изключат, не може да се установи местоположението му, защото този имот никога не е бил заснеман и не е бил предмет на кадастрално нанасяне; че местоположението може да се определи, ако се съобразят трите нотариални акта – на С. Б., Ц. А. и М. Е.; че вещото лице е установило, че от наследниците на Т. В. М. е заявен за възстановяване в м.“Т.“ само един имот-нива с площ от 2.2 дка, а впоследствие в м.“Т.“ са възстановени два имота: нива от 2.1 дка-имот №060019 по КВС и имот №126.300; че имот в м.“С.“ не е заявяван и не е възстановяван.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ответниците по предявения иск се легитимират с влязло в сила решение на ПК-К. и заповед на кмета на [община] по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ без да излага каквито и да е съображения досежно основателността на наведените с въззивната жалба доводи, касаещи възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Прието е, че ищцата не е придобила процесния имот по давност, тъй като началният момент, от който тече придобивната давност е възстановяването на собствеността, което се случва с издадените въз основа на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ заповеди на кмета на общината, тъй като при възстановяване на собствеността върху имоти в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ след измененията в закона в ДВ бр.68/1999г., окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се определят местоположението, границите и съседите на имотите по ПНИ и давност може да тече именно след издаването на такава заповед. Изложени са съображения, че в случая заповедта на кмета на [община] по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ е издадена на 24.11.2012г. и следователно до датата на предявяване на иска /31.07.2014г./ не е изтекла 10-годишна придобивна давност.
Изложени са и съображения, че нотариалният акт, удостоверяващ правото на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и с опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание и за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил /или е престанал да бъде/ собственик. Посочено е, че в настоящия случай и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /н.а.№30, том I, д.№25/1990г. за ищцата и н.а.№135, т.I, рег.№1319, дело №115/10.04.2014г. за ответниците/ поради това по силата на общото правило на чл.154, ал.1 ГПК е следвало да докажат своето право, т.е. фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Доводите на С. Б., че в решението на първоинстанционния съд не е обсъдено обстоятелството, че на наследниците на Т. В. М. не е заявяван или възстановяван имот в м.“С.“, както и, че няма такава местност по КВС, не са обсъдени от въззивния съд, поради което следва да се приеме, че е налице поддържаното от нея основание за допускане на касационно обжалване – противоречие с трайно възприетото в практиката на ВКС становище, изразено и в посоченото от касатора решение №34/22.02.2012г. на тричленен състав на Второ ГО на ВКС, постановено по гр.д.№652/2011г., че съдът е длъжен да постанови решението си въз основа на приетите от него факти и закона след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №44/30.01.2016 по в.гр.д.№294/2016г. по описа на Софийския окръжен съд.
Указва на касатора , че в едноседмичен срок от съобщението следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 50лв., като в същия срок по делото бъдат представени доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: