6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 30.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговски отделение, в закрито заседание на 06.04.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 172/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр.В. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 307 от 16.12.2011 год., по в.т.д.№ 525/2011 год., с което е отменено решение на Варненския окръжен съд № 420 от 02. 05. 2011 год., по т.д.№ 47/2010 год. и вместо него по реда на чл.271, ал.1 и сл. ГПК е отказано утвърждаване на оздравителния план на длъжника „СУПЕР Б. П. Ф.” А. , предложен от касатора, в качеството му на кредитор, на осн. чл. 707а, във вр. с чл.704 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.705 ТЗ, във вр. с чл.700, ал.1 ТЗ, поради което се иска отмяната му, на осн. чл.281, т.3 ГПК и постановяване на съдебен акт по същество от касационната инстанция.
Основното възражение на касатора е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че установеният срок за погасяване на приетите вземания, при отсъствие на законова разпоредба ограничаваща времето за плащане, като неразумно дълъг и неприемлив не изпълнява своето предназначение.
Счита, че доколкото този въпрос касае целесъобразността на приетия от събранието на кредиторите план, то той е извън компетентността на решаващия съд и този извод следва от мнозинството, с което същият е бил гласуван- 90% от кредиторите с приети вземания.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на материалното право: – „Подлежи ли на съдебна проверка и контрол срока за изпълнение задълженията на длъжника, така както е уговорен същия в приетия от събранието на кредиторите и одобрен от съда по несъстоятелността оздравителен план?” и „Необходимо ли е към оздравителния план да бъде приложена експертна оценка за предполагаемите бъдещи приходи на длъжника?” е в противоречие с практиката на съдилищата по същите. Като израз на последната е посочено решение № 69 от 18.02.2005 год., по гр.д.№ 286/ 2004 год. на В-во т.о. на ВКС.
В отношение на евентуалност, по съображения за отсъствие на „богата” съдебна практика, касаторът счита, че формулираните материалноправни въпроси се явяват и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Наред с поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на горепосочените два материалноправни въпроси, жалбоподателят счита, че същият селективен критерий е относим и към допълнително формулирани, като попадащи в обсега на чл.280, ал.1 ГПК материалноправни въпроси, а именно: ”Необходимо ли е назначаването на надзорен орган по чл.700а ТЗ на длъжник – дружество със специална инвестиционна цел да бъде опосредено от съгласие или акт на регулаторен орган- Комисия по финансов надзор, при липса на законово изискване в ЗДСИЦ?”; „Подлежи ли оздравителен план на длъжник- дружество със специална инвестиционна цел на санкция от Комисията по финансов надзор при липса на изрично законово изискване в ЗДСИЦ и ЗППЦК?” и „При необходимост от предварително одобрение/ санкция, то е ли същото условие за допускане до разглеждане оздравителния план от съда по несъстоятелност?”.
Ответната по касационната жалба страна – [фирма], [населено място] в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, както поради отсъствие на общата главна предпоставка за достъп до факултативен касационен контрол – формулиран конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело, разрешен с обжалвания въззивен съдебен акт, така и поради липса на съдебна практика, която да е източник на твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Алтернативно са въведени и доводи, свързани с неоснователност на касационните оплаквания на жалбоподателя.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените съображения и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок за касационно обжалване, от надлежно легитимирана страна и срещу въззивно съдебно решение, подлежащо на инстанционен контрол от ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че съдържанието на плана не отговаря на изискването на чл.700, ал.1 т.1, т.3,т.4 и т.5, поради което в този си вид същият не може да изпълни предназначението си по закон и се явява несъобразен с основания принцип на оздравителното производство, че оздравяването не следва да застрашава интереса на кредиторите и да ги поставя в по- тежко положение отколкото при осребряването.
По отношение на приетото несъответствие на процесния оздравителен план, с изискването на чл.700, ал.1, т.1 ТЗ са изложени съображения, че макар и законодателят да не е въвел изрична правна норма, ограничаваща времето за плащане по чл. 700, ал.1, т.1 ТЗ, то предвиденият в плана срок от 180 месеца за удовлетворяване вземанията на кредиторите е неразумно дълъг и неприемлив, предвид интереса на тези, които са подали въззивните жалби за частично своевременно удовлетворение пред хипотетичното пълно, но след 15 –годишно отсрочване, както и липсата на правна сигурност в осъществяваната от дружеството –длъжник, дейност,нуждаеща се от лицензиране.
За да прецени като основателни оплакванията на несъгласните с плана кредитори, въведени с подадените от същите въззивни жалби, решаващият съд се е позовал и на фактическото отсъствие на гаранции, които следва да бъдат дадени на всеки клас кредитори във вр. с изпълнението на плана,макар и в същия формално да е създаден цял раздел, който ги регламентира.
Счетено е, че доколкото в „законоустановените гаранции”, посочени в плана се включват -съдебен контрол върху утвърждаване на плана, възможността кредиторите да се снабдят с изпълнителен лист по чл.708 ТЗ и да бъде възобновено производството по несъстоятелност, то предвид правната им характеристика на предоставени от закона права на кредиторите, същите не попадат в хипотезата на чл.700, ал.1 т.4 ТЗ и не са елемент от задължителното съдържание на оздравителния план.
Според съжденията на въззивния съд, изразени в съобразителната част на обжалваното решение, въведеното от законодателя изискване за гарантиране изпълнението на плана по отношение на всеки клас кредитори не се покрива и от бланкетно описаните като „допълнителни гаранции” съществуващи обезпечения , доколкото последните въобще не са конкретизирани по вид – лични или реални обезпечения.
Също поради отсъствие на конкретизация и обусловена от нея формална декларативност на мерките за осъществяване на плана, както и несъобразяване на последните със специалното предназначение на дружеството – длъжник е отречено да е изпълнено със същия и императивното изискване на чл.700, ал.1 т.5 ТЗ.
При изграждане на този си правен извод Варненският апелативен съд се е позовал както на въведената с плана цел – продължаване дейността на дружеството, чрез включване на нови дейности в неговия предмет на дейност, влизаща в противоречие с императивно разпореденото от чл.27 ЗДСИЦ, във вр. с чл.4 ЗДСИЦ, че търговско дружество от вида на длъжника не може да променя предмета си на дейност, така и на хипотетично определените, без съответна експертна оценка, бъдещи приходи на дружеството- длъжник, които в посочените размери са предназначени да удовлетворят кредиторите и на несъобразяване функциите на определения в изпълнение на плана надзорен орган с изискванията на специалния закон- ЗДСИЦ.
Следователно преценката на решаващите изводи на въззивния съд позволява да се приеме, че само първите два от формулираните материалноправни въпроси, се включват се в предмета на спора, поради което релевантни за крайния правен резултат по делото, попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, с което главната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същите не са осъществени специфичните изисквания на въведените от касатора критерии за селекция.
За да е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е необходимо даденото от въззивния съд разрешение на поставените правни въпроси да е в противоречие с възприетите при сходни хипотези разрешения на съдилищата, обективирани в цитираните от касатора съдебни актове – арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС
В случая с решение № 69 от 18.02.2005 год., по т.д.№ 286/2004 год. на І-во т.о. на ВКС, на което касаторът се позовава, е даден отговор на въпроса дали посочените в чл.704 и чл.705, ал.1 ТЗ условия за утвърждаване на оздравителния план са изчерпателни, както и на въпроса дали уговарянето в същия на лихви за дължимите вземания, като въпрос на целесъобразност подлежи на съдебен контрол и доколкото тези правни въпроси не само не били предмет на обсъждане в обжалвания съдебен акт, но са и въобще неотносими към възникналия между страните правен спор, то твърдяното противоречие не е доказано.
По отношение на така формулираните въпроси на материалното право е неоснователно и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че касаторът го е аргументирал единствено с бланкетно възпроизвеждане на законовия му текст и отсъствие на „богата съдебна практика на подобни разрешения”, което не съответства на изискванията за обосновка на същото, според постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то съгласно последните соченото основание е налице само тогава, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е предпоставено било от необходимост от корективно тълкуване, поради непълнота или неяснота на конкретната законова разпоредба, било, когато съществуващата съдебна практика е неправилна и следва да бъде изоставена, за да бъде възприета нова, или когато, макар и правилна, но създадена при други обществено икономически отношения тази съдебна практика се нуждае от осъвременяване, а такива доводи въобще не са били навеждани с касационната жалба.
Отделен в тази вр. е въпросът, че разпоредбите на чл. 700 ТЗ и чл.705 ТЗ са ясни и не съществува вътрешно противоречие, което да налага изясняване на съдържанието им чрез тълкуване, а по приложението им е налице непротиворечива практика на съдилищата, според която в рамките на възложената на съда с чл.704 ТЗ проверка същият е длъжен да прецени дали подлежащия на утвърждаване оздравителен план е в състояние да изпълни предназначението си, като обсъди както процесуалните предпоставки/ условията по см. на чл.705 ТЗ/ за утвърждаването му, така и материалноправните предпоставки по чл.700 ТЗ, свързани със съдържанието на същия и с тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил .
Що се отнася до останалите поставени от касатора материалноправни въпроси, те макар и важи правни въпроси, не се включват в предмета на спора и ирелевантни за крайния правен резултат по делото, не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 307 от 16.12.2011 год., постановено по в. т.д.№ 525/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: