2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
гр. София, 17.07. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 1773 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
В молба с вх. № 4652/20.05.2014 г. жалбоподателят по делото Т. Г. Г. сочи, че с постановеното по делото определение № 308/24.04.2014 г. ВКС не се е произнесъл относно разноските, присъдени в полза на противната страна по делото С. П. П. с частично обезсиленото определение на въззивната инстанция, и моли съда да се произнесе относно дължимостта на тези разноски, т.е. – да допълни касационното определение № 308/24.04.2014 г. в частта му за разноските.
Ответницата по молбата С. П. П. в отговора си излага становище за недопустимост и за неоснователност на молбата.
Молбата е процесуално допустима – подадена от процесуално легитимирано за това лице и в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК; тъй като молителят иска допълване (а не изменение) на съдебния акт в частта му за разноските, не е необходимо той да е представил списък на разноските.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Във всеки акт, с който по-горната съдебна инстанция променя резултата по спора, постановен с обжалвания акт на долустоящата съдебна инстанция, служебно се дължи произнасяне и относно присъдените от долустоящата съдебна инстанция разноски. Това ясно следва от обусловеността на въпроса за разпределението на тежестта за разноските между страните по делото, именно от крайния резултат по правния спор между страните. В случая, с постановеното по делото касационно определение № 308/24.04.2014 г. частично е обезсилено обжалваното въззивно определение № 2737/31.10.2012 г. по въззивно гр. дело № 1565/2012 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), без съставът на ВКС да се е произнесъл по процесуалната допустимост на въззивното определение в частта му за разноските, с която молителят осъден да заплати на ответницата такива в размер 1 400 лв. Поради това, постановеното по делото касационно определение следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК.
При извършената служебна проверка, съдът намира за процесуално недопустимо обжалваното въззивно определение и в частта му за разноските. Както многократно се е произнасял ВКС, с определение, постановено в производство по частна жалба, с което не се слага край на образуваното исково производство, горестоящата съдебна инстанция е недопустимо да се произнася по въпроса относно разноските, направени по частното дело. По този въпрос съдът (всяка съдебна инстанция) следва да се произнесе с крайния си акт по образуваното исково производство по делото. Това е така, защото тежестта на всички разноски, направени по делото, включително и тези в производството по частната жалба, съгласно правилата на чл. 78 от ГПК следва да се разпредели между страните съобразно крайния резултат от исковото производство като цяло, а не само съобразно резултата по частната жалба. В делбеното производство намира приложение и специалната разпоредба на чл. 355 от ГПК, съгласно която всички разноски по делото, направени по повод допускането и извършването на съдебната делба (включително по повод привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК), се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а направените по повод присъединените искове в делбеното производство (включително по повод претенциите по сметките по чл. 346 от ГПК), се заплащат също съгласно правилата на чл. 78 от ГПК, т.е. – съобразно крайния изход по съответния присъединен иск (съответната претенция по сметките). Поради това и в случая окръжният съд недопустимо се е произнесъл с обжалваното въззивно определение, като е присъдил в полза на ответницата по частната въззивна жалба, направените от нея разноски по въззивното гражданско дело (което погрешно не е образувано като частно такова). В тази негова – също процесуално недопустима част, въззивното определение също следва да бъде обезсилено. Съгласно изложеното по-горе, след връщането на делото на първоинстанционния съд, последният – във втората фаза на делбеното производство следва да се произнесе и относно тези разноски, направени от ответницата по въззивното (частно) гражданско дело, като приложи правилата на чл. 78 и чл. 355 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 308/24.04.2014 г., постановеното по частно гр. дело № 1773/2014 г. на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, – в частта му за разноските, КАТО
ОБЕЗСИЛВА определение № 2737/31.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1565/2012 г. на Бургаския окръжен съд – и в частта му за разноските, с която Т. Г. Г. е осъден да заплати на С. П. П. сумата 1 400 лв.;
Делото да се върне на Бургаския районен съд за разглеждането му във втората фаза на производството по допуснатата съдебна делба, при съобразяване на указанията, дадени с мотивите към определение № 308/24.04.2014 г. и към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.