РЕШЕНИЕ
№ 574
София, 17.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 54/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218 и, вр. чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от В. В. М. и Н. А. М., и двамата от град Е., област Софийска, против въззивно решение №316/24.10.2007 г. по гр.д. №286/2007 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
Веселин В. М. и Н. А. М., и двамата от град Е., област Софийска, са предявили против М. В. К. – В. , В. В. В. и Н. В. Л., и тримата от град Е., област Софийска, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС.
В исковата молба ищците твърдят, че подробно описания имот е тяхна собственост, придобит с договор за покупко-продажба, като през 1988 г. са предоставили за ползване имота на сина си В. В. В. , който е починал през 1995 г. Твърди се също така, че ответниците са негови наследници по закон – съпруга и деца, които приживе с наследодателя си са живели в имота. Сочи се, че след смъртта на В. семейството му е продължило да обитава втория етаж от сградата – без с всеки поотделно да е сключван писмен или устен договор за заем за послужване. Излага се, че след отправена нотариална покана ответниците са отказали да предадат владението на собствения им имот.
С решение №213/29.01.2007 г. по гр.д. №124/2006 г. Елинпелинският районен съд, ІІ-ри състав, е отхвърлил исковете.
С решение №316/24.10.2007 г. по гр.д. №286/2007 г., по въззивна жалба от ищците В. А. М., Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че ищците не са установили да са собственици на процесния имот, нито ответниците да го владеят без правно основание. Прието е също така, че ответниците са установили придобиване на имота по давност, тъй като са упражнявали фактическа власт върху него от 1977-78 г. – първоначално наследодателят на ответниците и първата ответница, а впоследствие първата ответница и втория и третия ответник. До тези изводи съдът е достигнал въз основа на депозираните пред първата инстанция гласни доказателства, от които се установява осъществяването на необезпокоявана фактическа власт с намерение за своене като свой, както и че тази власт е продължила и след смъртта на наследодателя след 1995 г., т.е. повече от 10 години. Освен това от същите свидетелски показания съдът е стигнал до извод, че имотът е обитаван с извършване на подобрения, което установява намерение за владение, а не за обикновено държане. Въз основа на изложеното е прието, че ищците са загубили правото си на собственост по смисъла на чл.99 ЗС след като същият е придобит по давност от ответниците.
Срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищците В, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./.
Основният довод на касационните жалбоподатели е, че производството е по чл.249, ал.ал.1 и 2 ЗЗД, а не по чл.108 ЗС. Твърди се, че от събраните поделото доказателства въпросът за собствеността на процесния имот е доказана, тъй като жалбоподателите са собственици на имота, а ответниците са заематели за послужване. Твърди се също така, че никъде и никога няма изразено манифестиране от страна на ответниците собственически претенции. Излагат се съображения за добросъвестност на владението, поради което Законът за давността е неприложим. Навежда се довод за недопускане от страна на съда на гласни доказателства на ищците и неправилно приложение на чл.99 ЗС. Моли се за уважаване на касационната жалба.
Депозирани са и писмени допълнения към касационната жалба, съдържащи нови оплаквания срещу въззивното решение.
В съдебно заседание пред касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка Н. М. – адв. М, който депозира писмени бележки.
Ответниците по касация – М. К. , Н. Л. и В. В. , посредством процесуалния си представител – адв- Т. , оспорват касационната жалба. Депозирани са писмени бележки.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, допълненията към нея, становищата на процесуалните представители на страните, писмените бележки и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решениeто на Софийския окръжен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че ищците, на основание чл.99 ЗС са изгубили правото си на собственост, тъй като то е придобито от ответниците. По делото е установено по безспорен начин, че направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност е доказано, въз основа на депозираните пред първата инстанция свидетелски показания. И двете разпитани свидетелки установяват, че наследодателят на ответниците и първата от тях, а впоследствие само ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота като свой и необезпокоявано, от 1977-78 г. до момента на предявяване на исковата молба в съда. Следователно налице придобиване на имота по давност повече от 10 години. В подкрепа на изводите си съдът се е основал на показанията на свидетелите за извършване на подобрения с рамките на владението.
Изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания. Дадената от ищците правна квалификация не обвързва съда. Както от обстоятелствената част, така и от петитума на исковата молба е видно, че предявеният иск е собственически с правно основание чл.108 ЗС. От нито едно от събраните по делото доказателства не се установява твърдението на ищците – касатори в настоящото производство, за наличие на съществуващ между страните договор за заем за послужване.
Неоснователно е позоваването на Закона за давността. Същият е отменен и не е част от действуващото право по силата на § 1, т.7 от Преходните разпоредби на Закона за собственост(в сила от 17.12.1951 г.). Въпросът за придобивната давност в процесния случай правилно е преценен с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, поради което доводът на добросъвестното владение е неотносим към спора.
Неоснователно е и оплакването на касационните жалбоподатели за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане до разпит на свидетели. С оглед искането направено пред въззивната инстанция за допускане на свидетели и отказът на съда да ги допусне, не е налице визираното в жалбата нарушение, тъй като в искането не е посочено, че свидетелите ще установяват факти и обстоятелства във връзка със собствеността върху процесния имот, а относно неговото изграждане.
Без разглеждане трябва да се оставят наведените с допълнението доводи, тъй като то е депозирано в съда след изтичането на срока по чл.218 в, ал.1 ГПК/отм./.
Поради това касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението следва да се остави в сила.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответницата по касация Н. Л. в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, с
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №316/24.10.2007 г. по гр.д. №286/2007 г. на Софийския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА Б. В. В., ЕГН – 5801207285, от град Е., област Софийска, ул.”Л” №45 и Н. А. М., ЕГН – 3402187293, от град Е., област Софийска, ул.”Л” 45, да заплатят на Н. В. Л., ЕГН – 7804047230, от град Е., област Софийска, ул.”Л” №45, деловодни разноски за касационното производство в размер на 600/шестстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: