О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 21.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1763 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Областни дирекция на МВР [населено място], представляван от директора Н., чрез процесуалния представител юрисконсулт Ж. против въззивно решение № 2 от 8.01.2015г. по в.гр.д. № 272 по описа за 2014г. на Окръжен съд Търговище, с което е отменено решение № 198 от 14.10.14г. по гр.д.№ 522/14г. на Поповски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, като е отменена заповед № З-757 от 3.06.2014г.на директора на ОД на МВР Т., с която е прекратено трудовото правоотношение на З. П. К. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, възстановена е на заеманата длъжност и е осъдено ОД МВР да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 4 086.78лв., ведно със законната лихва, извършено е прихващане със сумата от 2 745.80лв., изплатени на основание чл.220 ал.2 и чл.222 ал.1 от КТ и са присъдени разноски.
За да счете трите обективно съединени искове за основателни, въззивният съд е приел, че извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен. Преценил е, че за заеманата от ищцата длъжност „Системен оператор” в „Български документи за самоличност” към РПУ Полиция П. при ДО МВР Т., подборът е следвало да бъде извършен между всички служители, които са заемали посочената длъжност, независимо от мястото на изпълнение на трудовите функции в рамките на цялото предприятие – работодател /ДО МВР Т./, а не както в случая е направено – само в РПУ П. между трите служителки, заемащи предвидените за съкращаване две /от три/ щатни бройки.
В подадената касационна жалба, касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като поставя следните въпроси: При съкращаване на щатни бройки от едно структурно звено, следва ли подборът по чл.329 от КТ да се извърши само между служители от това звено, ако то не притежава качеството работодател и в този смисъл кой следва да е водещия критерии при преценката представлява ли едно звено в системата на областна дирекция относителна самостоятелност по смисъла на КТ за целите на подбора? Длъжен ли е работодателят да включи в подбора всички служители в дирекцията, работещи на длъжност, от която се съкращава бройката или следва да се включват само тези, изпълняващи длъжността от съответното структурно звено на дирекцията,в което се извършва съкращението?, Счита, че по двата въпроса въззивният акт е постановен в противоречие с решения по чл.290 от ГПК с № 306 от 9.10.2013г. по гр.д.№ 1851/13г.на ІV г.о., № 290 от 11.07.2012г. по гр.д.№ 882/11г.на ІV г.о., № 329 от 13.07.2011г. по гр.д.№ 1073/10г.на ІV г.о. , № 6 от 28.03.2014г. по гр.д.№ 3655/13г.на ІV г.о. Поставя и въпросите дали подборът следва да се извърши между лица с еднакви или сходни трудови функции, работещи в различни населени места и дали РУ „Полиция” при ОД на МВР е самостоятелно обособена организационна единица в цялостната структура на областната дирекция?
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси, касаещи подбора при съкращаване на щата, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда и са от значение за изхода на спора, съставляват годно общо основание за допустимост. Въз основа на тях следва да се допусне касационно обжалване, защото са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно цитираните от касатора решения № 306 от 9.10.2013г. по гр.д.№ 1851/13г. на ІV г.о., № 290 от 11.07.2012г. по гр.д.№ 882/11г.на ІV г.о., № 329 от 13.07.2011г. по гр.д.№ 1073/10г.на ІV г.о. – целта на подбора по чл.329 от КТ е работодателят преди уволнението да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на работниците, изпълняващи идентични трудови функции. Акцентът е на естеството на осъществяваните трудови функции, защото се цели на работа да останат най – квалифицираните и тези, които най – добре се справят с конкретната работа. Затова подборът не следва да се извършва в рамките на цялото предприятие, а в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването в щата. Основната характеристика за относителна самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно – управленската, като се държи сметка и за следните критерии – териториален, финансово-икономически и функционален.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2 от 8.01.2015г. по в.гр.д. № 272 по описа за 2014г. на Окръжен съд Търговище.
УКАЗВА на касатора, че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата от 245лв. /двеста четиридесет и пет лева/, държавна такса за разглеждане на жалбата по същество и да представи вносната бележка в деловодството, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството прекратено.
СЛЕД внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :