РЕШЕНИЕ
№ 575
София, 09.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 480/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218 а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от Б. И. С., от с. П., община С.,, област Благоевград, против въззивно решение №525/07.11.2007 г. по гр.д. №155/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
Б. И. С., от с. П., община С.,, област Благоевград, е предявил против ПК “Бор” – с. П., община С., област Благоевград, обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.431, ал.2 ГПК/отм./. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на подробно описан недвижим имот, като ? ид.част от него е придобил по наследство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а другите ? идеални части на основание дарение. Твърди се също така, че притежава документи за собственост – нотариални актове, подробно описани в исковата молба. Излага, че през 1997г. ответната к. се е снабдила с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка за същия имот, който той оспорва и претендира ревандикация на имота, ведно с намиращите се в него две сгради по силата на чл.92 ЗС.
С решение №602/16.01.2007 г. по гр.д. №799/2005 г. Гоцеделчевският районен съд е отхвърлил предявените искове.
С решение №525/07.11.2007 г. по гр.д. №155/2007 г., по въззивна жалба от ищеца Б. С. , Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява принадлежността на имота към патримониума на неговия наследодател към момента на кооперирането на земите в ТКЗС. Окръжният съд е приел, че единствено свидетелят А твърди, че процесният имот е на наследодателя на ищеца, но същият не сочи нито началото и срока на владението, нито индивидуализиращите белези на имота. Освен това съдът е приел, че показанията на този свидетел са противоречиви и възпроизвеждат възприятията за съседен имот, чийто собственик действително е ищеца и където се намира къщата му. Съдът е стигнал до извод, че не са налице и останалите предпоставки за реституция, тъй като имотът е в регулацията на селото от 1965 г., когато е одобрен първият регулационен план и към този момент той вече е бил застроен. Освен изложеното въззивната инстанция е достигнала до извод, че в процесния случай е приложима разпоредбата на чл.10 б, ал.1 ЗСПЗЗ, но не и тази на чл.10, ал.7 от същия закон, поради което законността на строежа е ирелевантна.
Срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца Б. И. С., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./, подробно описани в жалбата. Основната теза на жалбоподателя е за приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ М. се за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете. Постъпила е и писмена защита от касационния жалбоподател
Ответникът по касация – ПК“Бор” – с. П., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на касационния жалбоподател и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението въззивната инстанция като краен резултат е правилно. Незаконосъобразни са обаче изводите на съда, че ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация. От представеното удостоверение за наследници, решение №558Б от 30.11.2004 г. на ОС “ЗДГ” – С. , и отговорите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, приета от районния съд е видно, че процесният имот е част от възстановената с решението по ЗСПЗЗ нива.
В останалата част решението е правилно.
Законосъобразно Благоевградският окръжен съд е стигнал до извод, че възстановяване правото на собственост при модалитета на чл.10 б, ал.1 ЗСПЗЗ не позволява реална реституция на заявените земи. Действително, възстановяването на собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ не е обусловено от промените във функционалното предназначение на земята след внасянето й в ТКЗС, както и от сегашния й статут. Този извод следва от предвиденото в разпоредбите на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б ЗСПЗЗ.
Установено е, че спорният имот е загубил първоначалния си земеделски характер на нива като в очертанията му се съдържа предвидения и реално ползващ се за други нужди УПИ с планоснимачен номер VІІ-299. Следователно, предпоставките за реституция следва да се преценяват въз основа на разпоредбите на ЗСПЗЗ, уреждащи възстановяването на собствеността върху имоти в строителните граници, тъй като спорната част е включена в образувания парцел.становено е също така, че в спорния имот се намират и две сгради.
Поради това законосъобразен е изводът на въззивния съд, че процесният имот е променил предназначението си и е загубил качеството си на земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ. При това положение и на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците, притежавали земеделски земи, респ. техните наследници, не могат да възстановят собствеността си върху имота в реалните му граници в хипотезата на застроена земя като комплекс от строителни дейности, като в случая, за разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на строителството. Налице е пречка за възстановяване на процесния имот.
Ето защо изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания.
Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на І г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №525/07.11.2007 г. по гр.д. №155/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: