ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 575
София, 27.05. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1636 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Х като процесуален представител на В. П. К. от София и СИЦ “К” София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 25.V.2009г. по в.гр.д. № 3125/2008г.
Ответникът по касационната жалба Т. П. Ч. от София е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС по въззивна жалба само на ответниците е оставил в сила решението на СРС от 14.VІІ.2008г. по гр.д. № 19241/2007г. в обжалваните му части, с които С. “К” и В. К. са осъдени на основание чл.213 ал.2 от КТ да заплатят солидарно на Т. Ч. 1456лв. обезщетение за недопускане до работа за периода 06.VІІІ. – 01. Х.2007г. Въззивният съд е приел, че с отправеното на 20.VІІ.2007г. от В. К. като изпълнителен директор на ответното сдружение към ищеца устно изявление, че трудовият му договор, сключен на 18.І.2007г. с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, не се продължава, трудовото правоотношение не е прекратено с оглед предвидената в чл.335 ал.1 от КТ писмена форма за действителност на изявлението за прекратяване. С това устно изявление, както и с посочването в издадената в същия ден заповед № 23, връчена на ищеца на 01. Х.2007г., че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 21.VІІ.2007г., работодателят е заявил, че не желае служителят да изпълнява трудовите си функции, поради което от него не може да се иска да се явява и той след 20.VІІ.2007г. не се е явявал в офиса с цел да престира труда си. На 06.VІІІ.2007г. отишъл там, за да си вземе заплатата за предходния месец, а с покана, връчена на 10.VІІІ.2907г., е заявил желанието си за запазване на трудовия договор и да продължи да изпълнява задълженията си.стното изявление, че трудовото правоотношение е прекратено, е форма на недопускане до работа, която се санкционира по чл.213 ал.2 от КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочат тези по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че по единствено формулирания въпрос “следвало ли е служителят да е положил усилия по престирането на труд, най-малкото като се е явявал на работа, които да са осуетени от работодателя, за да се счете, че е налице фактическият състав на чл.213 ал.2 от КТ”, въззивният съд се произнесъл в противоречие с едно решение от 19. ХІІ.2007г. по гр.д. № 817/2007г. на Софийския апелативен съд в производство по пар.2 ал.5 от ПЗР на ГПК и две решения на състави на ВКС ІІІ ГО – № 1974/14. ХІІ.2000г. и № 65/15.ІV.1997г. Сочи се, че въззивното решение е в противоречие и с т.4 от ТР № 4/05.ІV.2006г. по т.д. № 4/2005г. на ОСГТК, без да е посочен конкретния разрешен от въззивния съд по този начин въпрос.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по релевирания в изложението материалноправен въпрос по приложението на чл.213 ал.2 от КТ, тъй като по този въпрос с посоченото решение на САС се обосновава наличието на противоречива практика с оглед приетото в него, че “недопускането се изразява във фактическо лишаване от възможността работникът да престира своя труд, но той следва да е положил необходимите и достатъчни усилия за това престиране, като най-малкото е да се е явявал на работа”.
Не обуславят наличието на противоречива практика по поставения въпрос останалите посочени решения на състави на ВКС и на ОСГТК. Това е така, тъй като в тях няма произнасяне по такъв въпрос.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ГО, Втори “Д” въззивен състав, от 25.V.2009г. по гр.д. № 3125/2008г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок да представят доказателства за внесени по 29.12лв. държавна такса по сметката на ВКС на РБ, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: