РЕШЕНИЕ
№ 576
София, 11.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 537/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. Ч пълномощник на ищците Х. Ю. И. и Н. Р. И., против въззивно решение №253/05.12.2007 г. по гр.д. №273/2007 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
Х. Ю. И. и Н. Р. И., и двамата от с. В. поляна, област Кърджали,са предявили против Х. И. И. и А. О. И., и двамата от същото село, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.97, ал.1 и чл.431, ал.2 ГПК/отм./.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 51,30 кв.м, състояща се от две стаи и салон, построена с отстъпено право на строеж в поземлен имот с пл. №79 в кв.15 по плана на с. В. поляна, община К., с площ на поземления имот от 879 кв.м, при граници на имота: на североизток – поземлен имот с пл. №81, северозапад – път, югоизток – поземлен имот №78 и поземлен имот пл. №80, югозапад – улица. Твърди се също така, че описаната жилищна сграда е построена на място на първата ответница през 1982 г. и са живели в нея до 1989 г., когато са се преселили да живеят в Турция. Излага се, че са предоставили на близки да я стопанисват и ползват, а към момента в нея живее синът им Ю. Х. със семейството си, и са внасяни следващите се ежегодни такси. Излага също така, че през 2006 г са узнали, че първата ответница е продала имота на втория ответник през същата година като е налице неоснователно снабдяване с нотариален акт за собственост от страна на първата ответница.
С решение №117/30.6.2007 г. по гр.д. №6/2007 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените искове.
С решение №253/05.12.2007 г. по гр.д. №273/2007 г., по въззивна жалба от ищците, Кърджалийският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че ищците не са доказали твърдението си за учредено право на строеж относно процесната жилищна сграда от страна на първата ответница. Не са зачетени представените писмени доказателства, тъй като никое от тях не установява учредяване на твърдяното право на строеж, включително и представената скица. Изложени са изводи досежно разпоредбата на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ/отм./, за спазването на която не са ангажирани доказателства по делото.
Срещу въззивното решение на Кърджалийският окръжен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ищците Х. Ю. И. и Н. Р. И., – адв. Ч, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. Оплакванията на касационните жалбоподатели визират факти и обстоятелства, във връзка със спора, включително и признание от страна на ответниците, че жилищната сграда е построена от ищците. Навежда се доводи, че не са взети предвид доказателства, от които е видно, че са изпълнени разпоредбите на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ/отм./ и чл.220, ал.2, т.1 ППЗТСУ/отм./, както и че не са обсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели., както и че не е обсъден довода за придобиване на имота по давност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Ответниците по касация – Х. И. И. и А. О. И., посредством процесуалния си представител – адв. В, са депозирали писмено становище, с което оспорват касационната жалба и молят тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Претендират деловодни разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писменото становище на процесуалния представител на ответниците по касация и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
Решението на Кърджалийският окръжен съд като краен резултат е неправилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че ищците не са доказали твърдението за учредяване право на строеж за процесната жилищна сграда. Правилно е прието, че ангажираните по спора писмени доказателства не установяват изобщо този факт, поради липса на нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в общинския съвет, вписано и в нотариалните книги/арг. от чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ/отм./. Поради това неоснователни са наведените от касационните жалбоподатели оплаквания за това.
Неоснователни са и доводите относно наличието на отбелязване върху скица, представена с исковата молба. Същата не е годно доказателство за установяване наличието на учредено право на строеж. Посоченото отбелязване не е заверено и с оглед характера на скицата като документ, удостоверяващ технически данни за имота, но не и за факт, установяващ права, е следвало цитираната заверка да бъде заверена по надлежния ред. От посочената скица не може да се направи и категоричен извод, че същата, визира одобрен проект за процесната жилищна сграда.
Освен това от представеното по делото удостоверение №94-00-365/20.3.2007 г.е видно, че Община К. не е издавала строителни книжа за жилищна сграда в имота, а от удостоверенията, издадени от Териториалната дирекция “Д” – Кърджали, не се установява разрешение/съгласие/ за отстъпено право на строеж за този имот.
Въззивната инстанция обаче не е обсъдила изобщо наведеното още пред районния съд възражение за придобиване на имота по давност, като не са обсъдени и показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Изложеното сочи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане, като се обсъдят показанията на свидетелите и довода на ищците за придобиване на процесната жилищна сграда по давност, без събирането на нови доказателства.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза трета, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №253/05.12.2007 г. по гр.д. №273/2007 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на въззивната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: