О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№577
гр.София, 14.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 709/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 7079 от 20.03.2012 год. срещу въззивното решение № 200 от 07.02.2012 год. по в.гр.дело № 748/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, V-ти състав, с което е отменено решение № 313 от 27.01.2011 год. по гр.дело № 4200/2010 год. на Пловдивския районен съд, 14-ти гр.състав и касаторите са осъдени да предадат владението върху * ид.ч. от тавана на жилищната сграда, подробно описана в исковата молба, който предвид извършеното от тях надстрояване и преустрояване понастоящем представлява второ ниво на надстроения апартамент-мезонет на две нива, съставляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор *, ниво второ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с предназначение-жилище, апартамент в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор *, с административен адрес – [населено място], [улица], с площ на ниво * от * кв.м.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на решението, съществени съдопроизводствени нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ необходимост от проверка за допустимостта на решението; б/ длъжен ли е в решението си въззивният съд да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правните си изводи по отношение на тях с позоваване на решение № 707 от 25.10.2010 год. по гр.дело № 48/2010 год. на ВКС, І г.о., решение № 323 от 18.05.2010 год. по гр.дело № 1338/2009 год., ВКС, ІV г.о. и решение № 136 от 13.01.2011 год. по гр.дело № 12/2010 год., ВКС, І т.о.; в/ дали съгласно чл.269 ГПК произнасянето на въззивния съд е ограничено само по въпросите, поставени във въззивната жалба? По този въпрос касаторите сочат решение № 960 от 07.01.2010 год. по гр.дело № 4551/2008 год., ВКС, ІV г.о. и решение № 290 от 22.06.2010 год. по гр.дело № 759/2009 год., ВКС, ІV г.о.; г/ приложими ли са нормите на чл.154, ал.5 във връзка с чл.149, ал.2 ЗУТ при надстрояване въз основа на разрешение за строеж, издадено при действието на З./отм./, което надстрояване е фактически извършено при действието на ЗУТ? д/ извършената промяна в предназначението на едно помещение или обект, собственост на определени лица, без за това да е взето нотариално завереното съгласие на собствениците на жилища, непосредствени съседи на обекта, може ли да доведе до промяна в собствеността и личния обект на лицата, извършили промяна в предназначението му, да придобие статута на обща част, която да се явява съсобствена на всички етажни собственици, съобразно полагащите им се идеални части от общите части на сградата? е/ когато на мястото на таван от сграда са реализирани втори и трети етаж на същата въз основа на учредено право на надстрояване в полза на един от собствениците, останалите етажни собственици в сградата придобиват ли права по отношение на построеното и ако придобиват такива – дали това става по отношение на етажа, на който се намира тавана или по отношение на етажа, построен над нивото, на което се е намирал тавана преди извършването на надстрояването?
Ответницата по касация З. Д. Ф. е на становище, че липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д. са подали и касационна жалба вх.№ 11181 от 24.04.2012 год. срещу решение № 444 от 16.03.2012 год. по в.гр.дело № 748/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, пети състав, с което на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 200 от 07.02.2012 год., като в диспозитива на същото е изписано името на ищцата З. Д. Ф., а на основание чл.250 ГПК е допълнено въззивното решение, в диспозитива на което са посочени единните граждански номера на страните.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на чл.274, ал.2 и чл.250, ал.2 ГПК-жалбоподателите не били уведомени нито за предприетата поправка, нито за исканото допълване на въззивното решение, с което отнел правото им да вземат становище с нарочен писмен отговор.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи следния процесуалноправен въпрос: следва ли при постъпило искане от една от страните по делото за поправка на явна фактическа грешка и допълване на постановеното решение, съдът да уведоми насрещната страна и да й даде възможност да заяви становище в седмичен срок и ако не стори това, допуска ли съдът съществено нарушение на съдопроизводствените правила?
Ответницата по касация З. Д. Ф. е на становище, че жалбата срещу решение № 444 от 16.03.2012 год. е недопустима.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че ищцата/сега ответник по касация/ се легитимира като собственик на първия жилищен етаж от жилищната сграда, ведно с * ид.ч. от общите части на сградата /таван, стълбище/ и от дворното място, в което е построена, по силата на нотариален акт № */* год. и нотариален акт № 152/23.03.2010 год. От заключенията на техническите експертизи по делото съдът е приел, че вещните права на страните са били отчетени с одобрения архитектурен проект от 06.10.1999 год. и издаденото въз основа на него разрешение за строеж, като на таванския етаж със самостоятелен вход от етажната площадка на общата стълбищна клетка на сградата е било оформено още едно помещение, третирано в проекта като „таван”, но впоследствие одобреният проект не бил реализиран по този начин – по време на строителството били извършени промени, отразени и в строителната документация, засягащи и таванското помещение, като изпълненото не е в съответствие. В. съд е отказал да зачете заверения екзекутив поради липсата на нотариално заверено съгласие /чл.154, ал.5 във връзка с чл.149, ал.2 ЗУТ/.
С молба вх.№ 6382 от 13.03.2012 год. ищцата е поискала допълване на въззивното решение, като в диспозитивната му част, освен имената и адресите на страните да бъдат добавени и техните единни граждански номера.
С решението от 16.03.2012 год., постановено в закрито заседание на същата дата, въззивният съд уважил молбата на ищцата, а след като служебно констатирал, че в осъдителния диспозитив на въззивното решение от 07.02.2012 год. липсват имената, единния граждански номер и адреса на жалбоподателката, допълнил същото с тези данни.
По касационна жалба вх.№ 11181 от 24.04.2012 год.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 444 от 16.03.2012 год.
Формулираният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос не може да обоснове наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С молба вх.№ 6382 от 13.03.2012 год. ищцата е поискала да бъде допълнено въззивното решение от 07.02.2012 год., като в диспозитивната му част освен имената и адресите на страните, бъдат добавени и техните единни граждански номера.
С решение № 444 от 16.03.2012 год. въззивният съд е уважил молбата, възприемайки я като искане за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК, а след като служебно констатирал, че в осъдителния диспозитив на въззивното решение липсват имената, единния граждански номер и адреса на ищцата, допълнил решението с тези данни. На практика, молбата от 13.03.2012 год. е послужила като сигнал, въз основа на който въззивният съд по своя инициатива е поправил констатираните от самия него очевидни фактически грешки /чл.247, ал.1, предл.първо ГПК/. В този случай, разпоредбата на чл.247, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като касае поискани от някоя от страните поправки на очевидни фактически грешки, но не и служебно констатирани от съда очевидни фактически грешки.
В заключение, формулираният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос не е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК не би имало приносен характер за правото.
По касационна жалба вх.№ 7079 от 20.03.2012 год.
Законът не съдържа ограничение с иска по чл.108 ЗС да се търси връщане на владението върху части от застроени обекти – стая от жилище, офис, обслужващи помещения, когато такива помещения са завладяни от трети лица, а собственикът продължава да владее останалата част от жилището или от друг обособен обект на правото на собственост. Собственикът не може да бъде заставен да води иск за ревандикация на цялото жилище или на друг обект, ако само върху отделно помещение от тях трето лице неправомерно упражнява фактическа власт. Предмет на иска по чл.108 ЗС в такива случаи е предаване владението на неоснователно владяната от ответника част от застроения недвижим имот, а не на целия имот. В случая положението е аналогично, с тази разлика, че се претендира правото на собственост върху * идеална част от реална част, представляваща второто ниво на апартамент-мезонет на две нива, и което ниво, разположено на таванския етаж от жилищната сграда, се състои от ателие за художник, кухненска ниша, стая, антре и баня с тоалетна. С исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на * ид.ч. от таван, разположен в таванския етаж на сградата, който таван, предвид извършеното от ответниците надстрояване и преустрояване, понастоящем представлява второ ниво на надстроения апартамент. Макар и второто ниво да не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, ревандикационната претенция е разгледана съобразно извършеното с молба от 30.09.2010 год./л.51 от гр.дело № 4200/2010 год. на ПРС, 14-ти гр.състав/ уточнение, а от изложеното дотук не може да се направи предположение, че обжалваното решение е било постановено по недопустим иск, за да бъде разгледана касационната жалба по реда на чл.290 ГПК.
Възражение за придобиване на собственост по силата на чл.97 ЗС ответниците/сега касатори/ са направили за първи път едва с писмената си защита пред въззивния съд, депозирана на 26.10.2011 год./л.78-79 от в.гр.дело № 748/2011 год./. До същия момент такова възражение не е било наведено и касаторите не са доказвали, че собствеността е била придобита чрез присъединяване на чужда вещ към принадлежаща им главна вещ. Отделно от това, решение № 707 от 25.10.2010 год. по гр.дело № 48/2010 год. на ВКС, І г.о. е неотносимо и защото касае изградена към няколкоетажна сграда пристройка, която по архитектурен проект е била без самостоятелен вход, а с вход откъм първия етаж на сградата. В настоящия случай обаче е било извършено преустройство на обитаем таван, обслужващ като обща част жилищата в сградата, а в първоначалния проект се е предвиждало таванско помещение със самостоятелен вход.
Възражението на ответниците/сега касатори/ за придобивна давност е било направено като евентуално /срвн., протокола от съдебното заседание на 22.11.2010 год./, когато са заявили, че жилището”…освен на всяко друго основание е придобито и по давност във връзка с изменението по чл.108 ЗС, текла с издаването на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. за надстрояване на втория етаж”, считано от момента на придобиване правото на строеж. Доколкото обаче въззивният съд е приел, че всяка от страните разполага с титул за собственост, с решението си не се е произнесъл нито по възражението на ответниците за придобивна давност, нито по това на ищцата за погасяване по давност на учреденото в полза на праводателя на ответниците Н. К. право на надстрояване.
По отношение възражението на ответниците /сега касатори/, че исковата претенция е недоказана и по размер, доколкото ищцата не била доказала какви идеални части от общите части на сградата се полагат на нейния обект /чл.40 ЗС/.
Предмет на иска по чл.108 ЗС не е била съответната идеална част от общите части на сградата, която идеална част се определя съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения след извършено надстрояване на сграда в етажна собственост. Претендира се право на собственост върху * идеална част от таван, а не неизвестен процент идеални части от общите части на сградата. С оглед на това, решение № 323 от 18.05.2010 год. по гр.дело № 1338/2009 год. на ВКС, ІV г.о. е несъотносимо към настоящия казус, тъй като е постановено по възражение за право на задържане и прихващане с вземане от неоснователно обогатяване и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по общото оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по наведени от ответниците/касатори/възражения.
Цитираните от жалбоподателите решение № 960 от 07.01.2010 год. по гр.дело № 4551/2008 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 290 от 22.06.2010 год. по гр.дело № 759/2009 год. на ВКС, ІV г.о. се отнасят общо до правомощията на въззивната инстанция и дали в случая окръжният съд се е съобразил с процесуалния закон е въпрос на проверка за правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.2 ГПК, която Върховният касационен съд извършва по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Решение № 353 от 08.04.2010 год. по гр.дело № 5203/2008 год. на ВКС, І г.о. не дава основание за допускане на касационно обжалване. Същото касае приложението на чл.56, ал.3 З./отм./, който предвиждаше учредяване право на строеж чрез нотариално заверено съгласие от страна на останалите съсобственици на общ парцел. В случая, ответниците/касатори/ се ползват от друг титул за собственост – правото им на надстрояване е учредено с нотариален акт, а това прави цитираното решение неотносимо.
По първия от въпросите от изложението на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, по които касаторите сочат наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. След като въззивният съд е приел, че ищцата е съсобственик на преустройваното таванско помещение, позоваването на чл.149, ал.2 ЗУТ в решението относно липсата на нотариално заварена декларация от „заинтересуваните лица”, не може да обоснове необходимост от допускане на касационно обжалване. Разпоредбата касае не само съседи на помещението, респ.обекта, чието предназначение се променя, но и носители на вещни права. Така, че независимо дали преустройството е извършено законно или не, съсобственикът запазва правото си на собственост.
По втория от въпросите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, формулиран в изложението, в обжалваното решение няма произнасяне. Отделно от това, не се сочи непълнота, неяснота или противоречия в правната уредба, които да бъдат изяснени или преодоляни чрез разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК, поради което допускането на касационно обжалване само въз основа на твърдението за липса на съдебна практика по поставения въпрос, не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото, съобразно разясненията, дадени с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О..
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 444 от 16.03.2012 год. и на поправеното с него решение № 200 от 07.02.2012 год., а касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по двете жалби разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство съгласно представените договори за правна помощ и съдействие от 26.04.2012 год. и от 27.08.2012 год. в общ размер на 2 920 лева.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 444 от 16.03.2012 год. и на поправеното с него решение № 200 от 07.02.2012 год. по в.гр.дело № 748/2011 год.на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, пети състав, по жалба вх.№ 11181 от 24.04.2012 год. и жалба вх.№ 7079 от 20.03.2012 год. на Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д. от [населено място].
Осъжда Е. Н. К.-Д., ЕГН [ЕГН] и Д. П. Д., ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], ет.*, да заплатят на З. Д. Ф., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1 общо сумата 2 920/две хиляди деветстотин и двадесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/