3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 578
София, 27.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6797 /2013 год.
Производството е по чл.274 ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. В. от [населено място] срещу определение № VI-1385 от 29.5.13 г, постановено по ч.гр.дело № 836/13 г на Бургаски окръжен съд, с което е отменено определение № 146/15.3.13 г на Районен съд –Айтос по гр.дело № 332/12 г, с което е оставено без уважение искането на С. И. Е. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, както и в негова тежест са поставени разниске в размер на 150 лв, които да заплати на Д. В. и е постановено друго, с което е отменено решение № 152 от 20.9.12 г по гр.дело № по гр.дело № 332/12 г на Районен съд-Айтос в частта, с която С. И. Е. е осъден да заплати на Д. С. В. сумата 540 лв, представляващи съдебно-деловодни разноски.
В частната жалба се подържа, че определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.Подържа се, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса относно приложението на чл.78 ал.2 от ГПК, а именно дължими ли са разноски от ответника когато е оспорил иска като недопустим и с поведението си е станал причина за завеждане на делото.
Ответникът по жалбата С. И. Е. оспорва същата чрез пълномощника си адв.М. Т. като подържа, че жалбата е недопустима на основание чл.274 ал.4 от ГПК.Респ. подържа, че не е налице посоченото касационно основание.По същество подържа, че жалбата е неоснователна
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното:
Д. С. В. е предявил срещу С. И. Е. отрицателен иск за собственост на недвижим имот, представляващ 800 кв.м от поземлен имот № 019004 по плана за земеразделяне на [населено място], [община], целият от 3 458 кв.м.
Съгласно удостоверение № [ЕГН]/17.5.12 г /л.37 от делото на РС Айтос/ данъчната оценка на целия имот от 3458 кв.м е в размер на 533, 70 лв.
С влязло в сила решение на Районен съд-Айтос искът по чл.124 ал.1 от ГПК е уважен, а ответникът по отрицателния установителен иск С. Е. е осъден да заплати на ищеца Д. В. сторените от него разноски в размер на 540 лв.Решението е обжалвано от С. Е. единствено в частта за разноските.По частната жалба е образувано ч.гр.дело № 2073/12 г на Бургаски окръжен съд, по което В. е представил писмен отговор и доказателства за нови разноски в размер на 150 лв, които да му бъдат присъдени от въззивния съд.
С определение от № 146 от 15.3.13 г, постановено по гр.дело № 332/12 г Районен съд-Айтос е оставил без уважение искането на С. И. Е. по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските и възлагането им в тежест на ищеца, като Е. е осъден да заплати на В. и сторените в частното производство разноски в размер на 150 лв.
С определение № VI-1385 от 29.5.13 г, постановено по ч.гр.дело № 836/13 г на Бургаски окръжен съд, с което е отменено определение № 146/15.3.13 г на Районен съд –Айтос по гр.дело № 332/12 г, с което е оставено без уважение искането на С. И. Е. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, както и в негова тежест са поставени разниске в размер на 150 лв, които да заплати на Д. В. и е постановено друго, с което е отменено решение № 152 от 20.9.12 г по гр.дело № по гр.дело № 332/12 г на Районен съд-Айтос в частта, с която С. И. Е. е осъден да заплати на Д. С. В. сумата 540 лв, представляващи съдебно-деловодни разноски.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира следното :
Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, това са граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая делото е за собственост върху недвижим имот, поради което съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на иска е равна на данъчната му оценка. Видно от представеното по делото удостоверение цената на иска за собственост е под 5000 лв., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК постановеното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Ето защо, частната жалба следва да се остави без разглеждане.
В. от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. С. В. от [населено място] срещу определение № VI-1385 от 29.5.13 г, постановено по ч.гр.дело № 836/13 г на Бургаски окръжен съд,
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.