Р Е Ш Е Н И Е
N 579
С. , 08.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1991 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК .
Б. Б. Й. е подал касационна жалба срещу решение от 3.12.2007 г. по гр.д. № 1795 от 2005 г. на С. градски съд, ІV”б” отделение , с което е оставено в сила решение от 12.01.2005 г. по гр.д. № 1406 от 2004 г. на С. районен съд, 79 състав и е отхвърлен предявеният от Б. Б. Й. против С. Б. Й. иск по чл.69, ал.1 ЗН за делба на УПИ ІХ -1284 от кв.118 , местността “Р.-с.” по плана на[населено място], кв. “Д.” целия с площ от 1150 кв.м. В касационната жалба се прави оплакване за материална неправилност на решението и необоснованост на фактическите и правни изводи.
Ответника С. Б. Й. не е депозирал възражение, но в съдебно заседание декларира , че желае да се допусне делба, но подържа, че квотите са различни от тези , определени в закона.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
С. градски съд е споделил изводите на първостепенният съд и е отхвърлил предявеният от касатора иск за делба защото е счел , че съсобственото дворно място не е индивидуализирано по съответния начин, тъй като към двете цитирани по-горе решения на Поземлената комисия не са приложени скици, а липсват други индивидуализиращи белези.
Страните са братя и наследници на своите родители Б. Й. Ф., починал на 3.04.1961 г. и Н. Т. Ф. – починала през 1984 г. Б. Ф. с н.а. № 162, т.09, рег. № 1929, н.д. № 1357 от 1937 г. е закупил ливада с площ от 3 100 кв.м. в местността “К.”, землището на с. “Д.”. С решение № 379 от 22.06.1993 г. на ПК”Витоша” тази нива им е била възстановена в реални граници по ЗПСЗЗ като е посочено, че тя се ситуира върху няколко имота. С допълнително решение № 379а от 20.03.1995 г. на ПК”В.” е допълнено, че реално се възстановява земя с площ от 1 011 кв.м. заснета като им. пл. № 203 от к.л. № 681 по кадастралния план на м. “К.” от 1960 г. като е постановен отказ за възстановяване на 0, 612кв.м. В у-ние № 94-00-107 от 11.02.2005 г. на “Географска информационна система” – С. ЕООД се отбелязва , че този имот попада в няколко парцела . Изслушана е експертиза, депозирана от в.л. И. Д.. Вещото лице е установило, че със заповед № РД-09-50-196 от 1.04.2001 г. е одобрен ЗРП за кв.118, м. “Д.- р.- с.”. Спорният имот е бил нанесен в кадастралната карта под № 1284 и за него е отреден УПИ ІХ- 1284 с площ от 1 150 кв.м Тези данни се потвърждават и от експертизата, депозирана във въззивната инстанция, която е изготвена от в.л. Р. П., който категорично установява, че урегулираният поземлен имот е идентичен с имота, който е описан в н.а. № 162, т.09, рег. № 1929, н.д. № 1357 от 1937 г. и възстановен в полза на съделителите с цитираните по-горе решения.
Между страните е бил сключен договор за доброволна делба от 15.07.1996 г. и е поделен друг съсобствен жилищен имот, находящ се в[населено място] , [улица] . Всеки от съделителите е получил по един етаж от двуетажната постройка като за уравнение на дела на С. Й., неговия брат Б. Й. се е задължил да му прехвърли 200 кв.м. от имота, които се възстановяват с решение № 379 от 22.06.1993 г. Следователно имота е собствен между страните. Основният спорен въпрос е за квотите при които следва да се допусне делбата. Настоящия състав намира, че страните са съсобственици при равни квоти съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за наследството. Извършената уговорка в договора за доброволна делба както основателно е посочил пълномощника на ответника представлява предварителен договор и сключването му не се отразява върху квотите от наследствения имот.
По делото е представена скица № СТ-94-Б-80 от 2003 г. , от която се вижда, че имота тангира с улица от двете страни , същия е с площ от 1 150 кв.м. , поради което според критериите на чл.19, ал.1 ЗУТ може да бъде реално поделен на два самостоятелни имота като е допустимо в хипотезата на чл.138, ал.2, т.7 ЗУТ да се допусне и изменение на подробния устройствен план. В тази насока е и заключението на в.л. И. Д. , което е изслушано пред първата инстанция. Необходимо е обаче да бъде проведена процедурата по чл.201 от Закона за устройство на територията , което не е сторено, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на С. градски съд.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 3.12.2007 г. по гр.д. № 1795 от 2005 г. на С. градски съд, ІV”б” отделение .
ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав на С. градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: