О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София 24.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дeло № 22 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца О. Ц. М. против решение № 245/27.10.2011 г. по в.гр.дело № 368/2011 г. на Видинския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 34/24.02.2011 г. по гр.дело № 1785/2010 г. на Видинския районен съд в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че след смъртта на общия им наследодател Ц. М. И., починал на 30.04.2007 г. правата им в останалия в наследство недвижим имот, предмет на делбата са по 1/3 ид.част за О. Ц. М. и ответницата Я. Ц. М. и 1/3 ид.част за преживялата съпруга Е. П. И., обезсилено е решението в частта, с която е отменен частично нот.акт № */2008 г. до размер на 1/3 ид.част по отношение на Е. И., обезсилено е решението, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против Я. Ц. М. с пр.осн.л.26,ал.2 ЗЗД за обявяване за нищожен, като сключен поради липса на съгласие договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № */27.03.2008 г., обезсилено е решението в частта, с която е обявен сключения между наследодателката Е. П. И. и ответницата Я. Ц. М. договор за покупко-продажба от 27.03.2008 г. за нищожен, като прикриващ договор за дарение и е прекратено производството по гр.дело № 1785/2010 г. на Видинския районен съд по предявените от О. Ц. М. срещу Я. Ц. М. искове по реда на чл.124 ГПК за признаване за установено, че правата на наследниците на Ц. М. И. след неговата смърт към 27.03.2008 г. са по 1/3 ид.част за неговите деца-страни по делото и 1/3 ид.част за преживялата съпруга Е. П. И., за отмяна на констативен нот.акт № */2008 г., по предявените от О. Ц. М. против Я. Ц. М. искове с пр.осн.чл.26,ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 27.03.2008 г., сключен между Е. П. и Я. М., поради липса на съгласие и като привиден-прикрита сделка за дарение.
Касационната жалба е подадена и срещу въззивното решение в частта, с която е отменено решение от 28.05.2011 г. постановено допълнително по гр. дело № 1785/2010 г. на Видинския районен съд, с което са определени делбените части на съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим имот и вместо отменената част е постановено делбените части на всеки от съделителите върху допуснатия до делба недвижим имот са 1/6 ид.част за съделителя О. Ц. М. и 5/6 ид.части за Я. Ц. М..
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос – допустимо ли е в първата фаза по допускане на делбата да се разгледа иск, с който да се обяви привидността на даден договор, на който се позовават страните и да се разкрие действителното съглашение, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са ТР № 67/18.06.1970 г. на ОСГК на ВС и решение № 619/02.07.86 г. по гр.дело № 316/86 г. на ВС I г.о.
В писмен отговор ответницата по жалбата Я. Ц. М., чрез адв. Л. Ф. е изразила становище за процесуална недопустимост на касационната жалба, тъй като в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявените искове за прогласяване нищожност на договор за покупко продажба и за собственост върху процесния имот съдът се произнесъл по искове с цена на иска до 5000 лв. и за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК на въззивното решение в обжалваната част.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Производството е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл по предявени искове с пр.осн.чл.124 ГПК и чл.26,ал.2 33Д, които са процесуално недопустими. Прието е, че в делбеното производство не могат да бъдат съединени с иска за делба искове за създаване на различни от законните квоти между страните. Съдът се е позовал на ППВС № 7/28.11.1973 г. и решение № 619/21.07.86 г. по гр.дело № 316/86 г. на ВС I г.о. С оглед на това съдът е обезсилил решението на В. в частта, с която се е произнесъл по предявените обективно съединени искове с иска за делба и е прекратил производството по делото.
Неоснователни са доводите на ответниците по касационната жалба за процесуална недопустимост на касационната жалба в частта й, с която е обжалвано въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по посочените обективно съединени искове с иска за делба с оглед цената на всеки от тях до 5000 лв. В хода на производството пред първата инстанция в условията на обективно съединяване съдът се е произнесъл по установителни искове, предявени от жалбоподателя-ищец по правоотношения, които са преюдициални относно иска за делба. С оглед на това преценката дали тези искания следва да се разгледат в едно производство с главния иск не е обусловено от цената на иска.
По предявения иск за делба:
Прието е от съда, че процесния имот –ПИ № * по кадастралния план на [населено място], общ. В. с площ от 681 кв.м. и построените в имота масивно жилище със застроена площ от 81.50 кв.м. и масивно жилище със застроена площ от 28.41 кв.м. е придобит от родителите на страните на основание давностно владение в режим на семейна имуществена общност. Наследодателите на страните и техни родители сключили брак през 1957 г., построили в имота жилищна сграда и до смъртта си го владяли. Прието е, че след смъртта на бащата на страните Ц. И. – починал на 30.04.2007 г. наследници по закон останали –съпругата му Е. П. И. и страните по делото деца. Към този момент правата на страните върху процесния имот са били – 4/6 ид.части за преживялата съпруга и по 1/6 ид.част за всяка от страните по делото.
Съдът е приел, че преживялата съпруга Е. И. продала 4/6 ид.части от процесния имот с нот.акт № */2008 г. на дъщеря си Я. Ц. М. за сумата 2425 лв. Според въззивния съд сключения договор за продажба е валиден, тъй като не е атакуван по надлежния ред и е породил прехвърлителен ефект. Прието е с оглед на този договор, че правата на страните по делото върху имота са както следва – 1/6 ид. част жалбоподателя О. М. и 5/6 ид.части за ответницата по жалбата Я. М.. При тези съображения съдът е направил извода, че процесния недвижим имот следва да се допусне до делба при квоти между страните – 1/6 ид.част за жалбоподателя и 5/6 за Я. М..
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос, формулиран от жалбоподателя – допустимо ли е в първата фаза по допускане на делбата да се разгледа иск, с който да се обяви привидността на даден договор, на която се позовава страната и да се разкрие действителното съглашение.
С решение № 619/21.07.86 г. по гр.дело № 316/86 г. на ВС I г.о. е прието, че с иска за делба не е допустимо съединяването на иск за разваляне на договор между наследодателя и един от неговите наследници поради неизпълнение. Със същото решение е застъпено становището, че в първата фаза на делбата с оглед разпоредбите на чл.281 ГПК/отм./ – сега чл.343 ГПК в производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и за истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Според съда тези искове са установителни и имат за цел да се установят действителните отношения между страните –правото на участие в делбеното производство, обектът на делбата като съсобствен предмет и частите на съсобствениците в него. Прието е също, че в първата фаза е допустимо да се установи привидността на даден договор, на който се позовават страните и да се разкрие действителното съглашение.
Правният въпрос е разрешен в противоречие с разрешението в посоченото решение по гр.дело № 316/86 г. на ВС I г.о., поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Съдът преценява, че не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. В подкрепа на становището жалбоподателят е цитирал ТР № 67/18.06.70 г. на ОСГК на ВС, с което е дадено тълкуване по въпроса за възможността в делбеното производство с иска за делба да се съедини и иск с пр.осн.чл.14,ал.4 и ал.5 СК/отм./, каквато не е настоящата хипотеза.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае приложението на чл. 343 ГПК, който е ясен и не се нуждае от тълкуване. По приложението му е установена трайна съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 245/27.10.2011 г. по в. гр. дело № 368/2011 г. на Видинския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3428/01.12.2011 г., подадена от О. Ц. М. от [населено място], [улица], чрез адв.Л. С..
Указва на жалбоподателя О. Ц. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 40 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: