Р Е Ш Е Н И Е
№ 580
София 06.11.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Наталия Такева в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от Председателя (съдията) Таня Райковска т. дело № 328/ 2008 година.
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. ”а” ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК – ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
Образувано е по касационна жалба на “В“ О. гр. В. срещу въззивно решение № 1* от 25.10.2007 г. по в. гр. д. № 711/2007 г. на Варненски окръжен съд.
В жалбата са инвокирани основания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 188 ГПК/ и необоснованост. Бланкетно се поддържа и нарушение на материалния закон без конкретно позоваване на съответна норма.
Ответникът по касационната жалба Р. Н. Т. от гр. В., не взема становище по жалбата.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка, съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК /отм./ на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на І-во отд., приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в рамките на срока за обжалване и на това основание е процесуално допустима по смисъла на чл. 218в, ал. 1 от ГПК /отм./.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение Варненски окръжен съд е приел, че претендираната по чл. 9 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с дата 19.06.2006 г. сума е дължима, тъй като е налице предвидената в този текст хипотеза на разваляне на договора по вина на ответната страна. Изложени са съображения, че купувачът по предварителния договор е поканил продавача за сключване на окончателния договор, както и за фактическото предаване на владението на имота на посочена дата, както и, че ответникът не се е явил на двете определени дати, за което са били съставени констативни протоколи от нотариус.
Съдът е счел, че определената в чл. 9 от предварителния договор неустойка се дължи, тъй като е налице разваляне на договора по искане на кредитора – ищец, предвид законовата хипотеза на чл. 87, ал. 2 ЗЗД тъй като била налице безполезност на изпълнението.
Неоснователно е твърдението за неправилно приложение на материалния закон, по повод претенцията за присъждане на договорна неустойка по чл. 9, тъй като тази неустойка е дължима при настъпване на посочените в този текст предпоставки. Неустойката е форма на договорната отговорност, тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да налага в тежест на претендиращия нейния размер задължение за доказване на реално настъпили вреди.
Съдът е тълкувал волята на страните, съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД, и е съобразил спецификите и правната характеристика на процесния договор, поради което настоящата инстанция счита, че материалният закон е приложен правилно.
Неоснователно е и разбирането на касатора, че въззивната инстанция е приела, че договорът между страните бил развален с “конклудентни действия”. Съдът е взел предвид съдържанието на представените по делото протоколи, изготвени от нотариус, от които е видно, че на съответната дата, за която ответното дружество е получило писмена покана, не е изпратило представител и сделката не е била изповядана. Тези факти са правно значими, с оглед определяне поведението на страните по повод сключване на окончателния договор и правилно са тълкувани с оглед и последвалото преустановяване на договорната връзка.
Водим от горното, на основание чл. 218ж, ал.1, пр. 1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1084/25.10.2007 г. по в. гр. д. № 711/2007 г. на Варненски окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: