4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София , 16.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 834/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. И. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 1522 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 1444/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав, с което след отмяна на решение № 8076 от 22.11.2015 г. по гр.д. № 16768/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, девети състав, в частта, с която ЗК [фирма] е осъдена да заплати на В. И. сумата 45 000 лева, ведно със законната лихва от 13.09.2013 г., представляваща разликата между дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. до присъдените от първата инстанция 60 000 лв., е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ за сумата от 45 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 13.09.2013 г. ПТП. Предмет на подадената касационна жалба е и въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с което съдът се е произнесъл по дължимите на ищцата разноски, с оглед изхода на делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението в атакуваната част. Твърди се, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо и не съответства на критериите, очертани в ППВС № 4/1968 г. Жалбоподателката счита, че събраните по делото доказателства не са преценени правилно и не са отчетени в достатъчна и пълна степен конкретните обстоятелства, релевантни към приложението на чл.52 ЗЗД. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение по същество, с което исковата претенция да се уважи за разликата над 15 000 лв. до 60 000 лева, ведно със законната лихва от увреждането и разноските по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да цени настъпилите последици от уврежданията, при положение, че няма доказателства за лечението им; 2. Следва ли решаващият съд да преценява, при определяне на справедливо по размер обезщетение, наличието на неимуществени вреди, за които по делото са налице безспорни данни, че са претърпяни от ищеца, но не се е позовал на тях в исковата молба. Допълнителната предпоставка е основана на посоченото в жалбата ППВС № 4/1068 г.
Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма], чрез пълномощника си и третото лице помагач Н. К. Д. оспорват искането за допускане на касационно обжалване, а по същество считат въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на становищата са изложени в постъпили по реда на чл.287 ГПК писмени отговори,
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки обхвата на въззивното производство, е приел, че сумата от 15 000 лева е достатъчна за обезщетяване на ищцата за понесените болки и страдания от увредите, настъпили в резултат на претърпяно на 13.09.2013 г. произшествие. Счетено е за доказано настъпването на леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на коремните мускули на ищцата и разкъсно-контузна рана на долната устна, които са отзвучали бързо и не са оставили трайни последствия за здравето на ищцата, както и настъпването на средни телесни повреди – загубата на два зъба и набиване на трети зъб в костта, с навлизане в горния синус. Изведен е извод, че последните не се отразяват толкова сериозно на здравето на пострадалата, тъй като липсват данни за затруднения при дъвчене, а от друга страна тези затруднения биха могли да бъдат смекчени при провеждане на адекватно лечение. Отчетена е младата възраст на пострадалата и неблагоприятните последици от липса на зъби в социален аспект.
При произнасяне по спорния въпрос – за размера на дължимото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е отхвърлил като недоказано твърдението за получен от ищцата психически стрес – страхова невроза с депресивни прояви, наложили посещение на терапевтични сеанси с психолог. Счетен е за недоказан и фактът, че ищцата е имала творчески талант за пеене, който е нереализиран в резултат на получената травма,
Независимо от взетата в предвид констатация на вещото лице д-р Д., че при прегледа на ищцата през 2015 г. тя продължава да има болки в зъбите и затруднения в храненето и, че понякога не се разбира говора й, решаващият съдебен състав е възприел възражението на ответното дружество за невзети мерки за лечение на зъбите и за отстраняване на последствията от уврежданията.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото по първия материалноправен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, който е значим за изхода на делото. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос с предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Формулираният в изложението въпрос № 2 е относим към поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК.
Предвид недължимостта на държавна такса от жалбоподателката съгл. чл.83, ал.1, т.4 ГПК, след обявяване на определението, делото следва да се докладва за насрочване в публично съдебно заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1522 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 1444/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав, с което след отмяна на решение № 8076 от 22.11.2015 г. по гр.д. № 16768/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, девети състав в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на В. И. сумата 45 000 лева, ведно със законната лихва от 13.09.2013 г., представляваща разликата между дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. до присъдените от първата инстанция 60 000 лв., е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ за сумата от 45 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 13.09.2013 г. ПТП, ведно със законната лихва от тази дата, както и в частта за разноските.
След обявяване на определението, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: