Р Е Ш Е Н И Е
№ 583
София, 27.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Наталия Такева при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 283 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК /отменен, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК – обн. ДВ бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.
С решение № 199/23.11.2007 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 894/2007 г. е оставено в сила решение на Софийски градски съд /СГС/ от 10.01.2005 г. по гр.д. № 1565/2003 г. и са присъдени разноски.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ответникът “АОТ” Е. с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Подробни съображения са изложени в касационната жалба с конкретни оплаквания относно неправилно уважените претенции за консумативни разходи, възнаграждение за услуги и лихва върху тях.
Ответната страна “С” Е. не взимат становище.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./, от страна в процеса – ответник, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
СГС е сезиран с обективно съединени искове от “С” Е. срещу “АОТ” АД сега Е. за заплащане на наем, обезщетение за ползване без основание, консумативи, извършени услуги и лихва за забава върху тях с обща цена 131230.40 лв.
Исковете са частично уважени от СГС, чието решение в уважителната част е частично отменено от САС, като е постановено друго отхвърлително решение в отменената част.
След отменително решение на ВКС спорни между страните и предмет на касационната жалба са останали исковете за консумативи на стойност 38806.50 лв. и мораторна лихва върху тях в размер на 6063.20 лв., както и за заплащане на възнаграждение за услуги на стойност 61503.36 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 17939.67 лв.
При повторното разглеждане на делото от САС, въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на СГС, с което тези искове са уважени. САС е приел, че исковете са основателни с оглед изслушаните по делото заключения на ССЕ, приложените фактури за консумативни разходи, както и договорите за уговорено възнаграждение за извършване на услуги по поддръжка и охрана на паркинг, В и К поддръжка, поддръжка на асансьор, подови настилки и др.
Решението на въззивния съд е правилно и обосновано. Събраните по делото доказателства са обсъдени по реда на чл.188 ал.1 ГПК /отм./ и въз основа на приетата фактическа обстановка са направени съответните правни изводи. Правилно е преценено, че отношенията на страните по делото са такива по сключен договор за наем на недвижим имот от 31.10.1997 г. и последващи анекси към него с наемодател – ищецът и наемател – ответникът, сега касатор, както и по договори от 31.10.1997 г. и от 01.01.1998 г., представляващи договор за абонаментно обслужване срещу предварително фиксирано в договора месечно възнаграждение за поддръжка и охрана на наетите помещения и намиращите се в тях съоръжения с изпълнител – ищецът и възложител – ответникът, сега касатор.
Неоснователни са оплакванията за недоказаност на консумативните разходи, претендирани от ищеца и дължими от ответника, сега касатор. При уважаването на този иск САС е съобразил неоспореното заключение на вещото лице Я. К. по допуснатата ССЕ, приложените по делото фактури, издадени от наемодателя и уговорката в т.4.2 от наемния договор за целия исков период. Правилно са преценени поетите задължения и по договорите от 31.10.1997 г. и от 01.01.1998 г., представляващи договор за абонаментно обслужване срещу предварително фиксирано в същите месечно възнаграждение за поддръжка и охрана на наетите помещения и намиращите се в тях съоръжения. Непрецизната квалификация на договорите /като такива за поръчка/ в един абзац от мотивите на решението на САС не опорочават крайните правни изводи на САС по същество, поради правилно преценените задължения на изпълнителя-ищец по двата договора и дължимото му от ответника-възложител, сега касатор, договорено възнаграждение по тях. Ето защо оплакванията в тази насока са неоснователни.
С оглед на изложеното и като не намира основания за фактически и правни изводи, различни от направените от САС, настоящия състав на ВКС счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.218ж ал.1 изр.2-ро предл.1-во ГПК /отм./.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199/23.11.2007 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 894/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.