2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 585
гр. София, 29.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Б. Л., като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 420 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” ГПК (отм.), след провеждане на процедура по чл. 103 ал. 2 и 3 от Правилника за администрацията на ВКС и чл. 108 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища.
Образувано е по жалбата на Г. И. Атанасова от[населено място] пазар, против въззивното решение № 19 от 15 януари 2007 г., постановено по в.гр.д. № 659 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2006 г., с което е оставено в сила решение от 17 юли 2006 г., постановено по гр.д. № 265 по описа на районния съд в[населено място] пазар за 2006 г.
Копие от касационната жалба не се представя от касаторката, поради което касационните основания не могат да се възпроизведат.
Ответниците А. Д. А. от[населено място] пазар, М. Д. А. от[населено място] пазар, А. Г. М. от[населено място] пазар и А. И. А. от[населено място] пазара, не дават отговор на касационната жалба по реда на чл. 218г ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид събраните данни по делото след възстановяването му, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Относимите обстоятелства са следните:
Предявен е иск за делба на три земеделски имота. Ищците А. А. и М. А. заявяват в исковата молба, че, заедно с ответниците А. М. и А. и Г. А., са съсобственици на посочените земеделски имоти по силата на наследяването им от общия наследодател на страните А. М. Х.. Иска се допускането на съдебната делба при квоти по 3/12 за всеки от ищците и по 2/12 за всеки от ответниците. Не е спорно, че страните са наследници на А. М. Х., б.ж. на[населено място], обл. Ш., починал на 7 юли 1995 г., като ищците са наследници на сина му Д. М., починал през 1986 г., а ответниците – на сина му И. М., починал през 2003 г. С декларация, с нотариална заверка на подпис от 26 юли 1994 г. общият наследодател на страните заявил, че се отказва от неговите и наследствените му ниви в землището на[населено място] и ги дава на сина си И. А. М., който може да разполага с тях както намери за добре. По силата на решение № 47 от 11 януари 1993 г. на поземлената комисия в[населено място], на А. М. било възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху три ниви в землището на[населено място]. Районният съд допуснал делбата на съсобствените имоти при дялове по ? идеална част за ищците и по 1/6 идеална част за ответниците.
Касаторката обжалвала решението на първоинстанционния съд с мотива, че общият наследодател живял със семейството на баща й от 1974 г. и ответниците не се интересували изобщо от него и не знаели дори къде е гробът му, поради което нямали право да претендират за част от наследството му.
С определение № 146 от 5 март 2010 г. по гр.д. № 12 по описа на районния съд в[населено място] пазар за 2010 г. е възстановено гражданско дело № 265 по описа на същия съд за 2006 г., образувано на 28 юни 2006 г. и е прието, че по делото е постановено съдебно решение за допускане на съдебна делба между А. Д. А., М. Д. А., А. Г. М., А. И. А. и Г. И. Атанасова – всички от[населено място] пазар, на нива с площ от 7,999 декара в м. “Чаирлъка”, имот № 023003, нива с площ от 22,001 декара в м. “К. сулук”, имот № 038006 и нива с площ от 21,001 декара в м. “Ески екинлик”, имот № 045040 – всички по плана за земеразделяне на[населено място], общ. Н. К., при квоти – ? ид.ч. за А. Д. А., ? ид.ч. за М. А., 1/6 ид.ч. за А. М., 1/6 ид.ч. за А. И. А. и 1/6 ид.ч. за Г. Атанасова. С определение без номер от 13 май 2010 г. по в.ч.гр.д. № 230 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г. е възстановено в.гр.д. № 659 по описа на същия съд за 2006 г. и е прието, че по жалбата на Г. Атанасова срещу решение от 17 юли 2006 г. по гр.д. № 265 по описа на районния съд в[населено място] пазар за 2006 г., с ответници по жалбата А. Д. А., М. А., А. М. и А. И. А., е постановено решение № 19 от 15 януари 2007 г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд.
Атакуваното решение е правилно.
Съдът е сезиран с иск за делба на наследствено имущество по реда на чл. 69 и сл. от Закона за наследството. Възстановеното по силата на земеделската реституция имущество следва да бъде поделено между наследниците на общия наследодател А. М. Х. съответно на правата им в наследството по правилата на чл. 5 и чл. 10 от Закона за наследството.
Представената в хода на съдебното производство декларация с нотариална заверка на подпис от 26 юли 1994 г. на общият наследодател на страните, в която е заявено, че се отказва от неговите и наследствените му ниви в землището на[населено място] и ги дава на сина си И. А. М., който може да разполага с тях както намери за добре, не опровергава горния извод. Това е така, защото липсват данни декларацията, макар да съдържа изявление за отказ от правото на собственост, да е вписана, според правилото на чл. 100 ал. 1 от Закона за собствеността според редакцията му към момента на нотариалното заверяване на декларацията. За да произведе своите правни последици отказът от правото на собственост като едностранна сделка следва да бъде извършен не само в писмена форма с нотариално заверен подпис, но и да е вписан. В случай, че отказът беше оформен съобразно изискванията на закона, собствеността би преминала не върху всички или някой от наследниците на общия наследодател, а наследството се получава от държавата – чл. 11 от Закона за наследството в относимата му към датата на смъртта на Х. редакция. От друга страна, общият наследодател е могъл да прехвърли собствеността върху възстановените му земеделски имоти на сина И. чрез дарение, покупко-продажба или друга сделка, но декларацията съобразно начина на оформянето й, не посреща изискванията на закона за сделка, чрез която правото на собственост може да премине върху друго лице. Посочената декларация не може да се определи и като разпореждане на собственика със собствеността за след смъртта му със завещание, тъй като не е спазена специално предвидената форма за саморъчното или нотариалното завещание по смисъла на чл. 24 и 25 от Закона за наследството.
Предвид изложеното и съобразно правата в наследството, което наследниците на А. М. Х. имат в него, съдилищата правилно са приели, че следва да се допусне съдебна делба на реституираните имоти. Съображенията на касаторката, съдържащи се в писмено изложение към въззивната жалба относно липсата на интерес от страна на ищците към общия наследодател, както и соченото от нея пълно изпълнение на волята на общия наследодател баща й И. да разполага напълно със земята и да получава плодове от нея, не представлява по естеството си позоваване на изтекла в полза на И., респективно – на неговите наследници, придобивна давност върху имотите след смъртта на общия наследодател. Ето защо следва да се приеме, че процесните имоти са съсобствени между страните по спора. Дяловете на наследниците са определени съответно на правата им по Закона за наследството.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 15 януари 2007 г., постановено по в.гр.д. № 659 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: