7
7
Определение по т. д. № 4090/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 4090/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 26.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 4090 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адв. М. К. срещу решение от 26.07.2013 г. по в. гр. д. № 8887/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 05.03.2012 г. по гр. д. № 10301 /2011г. г. на Софийски районен съд, 31 състав.
С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Г. К. Г., Д. К. Г. и П. Д. Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК за признаване за установено дължимостта на сумата 18 640,35 лв. – главница по договор за банков кредит от 18.06.2007 г., 835,90 лв. договорна лихва за периода от 10.05.2008 г. до 16.09.2008 г., 5,15 лв. наказателна лихва и разноски.
Касаторът въвежда оплаквания в жалбата за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, доколкото въззивният съд се бил произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, практиката на съдилищата, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, представени по следния начин:
Материалноправни въпроси:
1. Представлява ли новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД Споразумение между Банката и солидарните длъжници за разсрочване на погасяването на остатъка от дълга към банката, за който е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, за 36 месеца на 36 месечни вноски, след като длъжниците са платили 30% от дълга по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист ?
2. Представлява ли новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД Споразумение между кредитора и солидарните длъжници за разсрочване на погасяването на остатъка от дълга, когато страните не са имали намерение за новиране на дълга /animus novandi/ и изрично не са заявили намерение за новиране?
Процесуалноправни въпроси:
1.Следва ли в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК да се вземат предвид правнорелевантни факти, настъпили в хода на процеса /в частност пълно или частично погасяване/, по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК?
2.Предявяването на възражение от един от солидарните длъжници, ползва ли останалите задължени лица по заповедта, ако те не са подали възражение и обуславя ли това наличието на предпоставки за предявяване на иска?
3.Допустимо ли е съдът в исково производство да взема предвид обстоятелства, които страните не твърдят и да разглежда правопогасяващи възражения, които страните не са направили, съответно допустимо ли е при липса на направени твърдения от ответника за погасяване на задължението чрез неговото новиране?
Ответниците не вземат отношение по касационната жалба и основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски градски съд е приел следното: Със заявление от 17.09.2008 г., по което е образувано заповедно производство, [фирма] е заявила настъпила предсрочна изискуемост на вземането й по договор от 18.06.2007 г. за банков кредит, и въз основа на извлечение от сметка се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за принудително събиране на вземанетоси на 28.10.2008 г. Поради постъпило възражение от един от солидарните длъжници -поръчителя П. Г., на Банката е указано да предяви иск за установяване на вземането по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано на 11.03.2011 г., като ищецът [фирма] е представил с исковата молба доказателства за съществуване на задължение – договора за банков кредит и др., а в производството пред първата инстанция за целите на изготвяне на експертно заключение и споразумение от 27.11.2008 г. Според въззивния съд, с това споразумение ответниците са признали съществуващото вземане по договора за банков кредит и заявили знание за заповедното производство и за частичното погасяване на задълженията от главния длъжник Г. К. Г., и след направени погашения по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е констатирано, че остатъкът от дълга е възлизал на 15 321,93 лв., от които 15 128,14 лв. съставляват главница, върху която се дължи законна лихва. В споразумението е посочено, че остатъкът ще се погаси от главния длъжник на 36 месечни вноски – като е визирано, че 35 вноски по 530 лв. и 36 – та ще обхваща непогасения остатък и начислената законна лихва.
Споразумението не е оспорено от страните, нито е взето отношение по неговата правна природа в пледоариите им.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че представеното споразумение от 27.11.2008 г. по своята правна характеристика съставлява договор за обективна новация, тъй като вместо главният длъжник да поеме задължение за погасяване на главница, лихви – договорна и мораторна и разноски/, така както е било уговорено в договора за банков кредит /, той е поел задължение за заплащане на една обща сума чрез разсрочено плащане. Счетено е, че споразумението не урежда просто разсрочване на задължения, защото задължението вече е едно – за главница, представляваща остатък от сбора на първоначално дължимите се суми по пера, предвид извършено частично плащане по договора за банков кредит в размер на 5800 лв., изложени са и разсъждения за приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и формирането на остатъка от дълга.
Въззивният съд е приел, че чрез споразумението се променя същността на задължението, защото остатъчното задължение, което е описано като главница в споразумението, всъщност представлява сбор от непогасени по размер различни по характер задължения, свързани с договора за банков кредит – главница, лихви и разноски и поради това е заключил, че е налице новиране по смисъла на чл.107 ЗЗД на задължението по визирания договор.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Този въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни и конкретизира.
Първият и вторият материалнопоправни въпроси са свързани с преценка на характера на споразумението от 27.11.2008 г. и са относими при определяне на приложимата материалноправна норма спрямо твърдяните правоотношения между страните. Те са от значение за изхода на конкретното дело, предвид мотивите на въззивния съд за неоснователност на иска.
Жалбоподателят е обосновал основанието по т. 1 на чл. 280 ГПК, предвид позоваване на Решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, второ търговско отделение и Решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008г. ВКС, ІІ т. о. В първото от цитираните решения са посочени предпоставките за обективна новация, измежду които е и намерението за новиране, като е счетено, че то трябва да е изрично и недвусмислено изразено, да се установява в договора, а не да се предполага. Във второто решение, на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК са изложени разсъждения по договор за банков кредит и за преструктуриране на дълга, като е застъпено становището, че способите за преструктуриране на даден кредит, вкл. чрез разсрочване за облекчаване на съществуващия дълг не са индиция за наличие на воля у съкронтрахентите за подновяването му по смисъла на чл.107 ЗЗД, която, за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път.
Касационно обжалване на посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се допусне по материалноправният въпрос, обобщен от настоящия състав по следния начин: „Представлява ли новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД Споразумение между кредитор и солидарни длъжници за разсрочване на погасяването остатъка от дълга, и необходимо ли е да се преценява във всеки конкретен случай намерение у страните за новиране на дълга /animus novandi/, след като изрично не са заявили намерение за новиране ?
По останалите процесуалноправни въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване, предвид разрешаването им с Тълкувателно решение № 4/2013 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Касаторът не е обосновал приложението на т. 3 на чл. 280 ГПК, което да допринася едновременно и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Предвид съдържанието на изложението на основанията за касационно обжалване по приложно поле, посочените елементи на т. 1, чл. 280, ал. 1 ГПК по материалноправния обобщен въпрос от изложението са налице, поради което е налице обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Останалите два въпроса в изложението на жалбоподателя са свързани с проверка правилността на въззивното решение и не покриват общия селективен критерии за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 26.07.2013 г. по в. гр. д. № 8887/2012 г. на Софийски градски съд , ВО, ІІ-А въззивен състав.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на 422,81 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: