Р Е Ш Е Н И Е
№ 586
София 03.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Наталия Такева, като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 282 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.218а “б”и сл. от ГПК/ отм/ във връзка с параграф 2, ал.3 ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008г. и е образувано по касационни жалби на Е. Л. С. Д. с фирма “П”, гр. Д. и “Б” ООД, гр. С..
Касаторът Е. Л. Д. е обжалвала въззивното решение на САС №228/14.01.2008г. , постановено по гр.дело №1133/2007г., с което е оставено в сила решението на СГС, с което е частично отхвърлен искът му. Твърди се, че решението страда от пороци, съставляващи основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б”в” ГПК/отм/., като: решението не е съобразено със заключението на експертизите, на подписаните от инвеститора документи, доказващи количеството и качеството на извършени СМР, на показанията на разпитания в съдебно заседание св. И, на противоречието в поведението на ответника, който в едни случаи е заплатил СМР без да има подписани от него документи, а в други аналогични случаи отказва заплащането на извършени от касаторката строителни работи. Претендира за направените по делото разноски.
Касаторът “Б” ООД е обжалвал въззивното решение на САС, с което е уважен искът на ищеца за сумата от 77 661.70 лв., като поддържа всички отменителни основания на чл.218б, ал.1, б”в” ГПК/отм/. Твърди се, че решението е постановено въз основа на актове обр.19, едностранно съставени от изпълнителя и неприети от възложителя, въз основа на едностранно осчетоводени договорени, но неизпълнени СМР.
В отговор на касационната жалба на Е. Д. касаторът “Б” ООД излага съображения за нейната процесуална недопустимост и неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбите и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм/, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, срещу валидно и допустимо въззивно решение на апелативен съд, поради което като процесуално допустими ще следва да бъдат разгледани по същество.
Неоснователен е довода на “Б” ООД за недопустимост на касационната жалба на Е. Д. , поради това, че не съдържа точно и ясно изложение на основанията за отмяна на неправилно решение по чл.218б, ал.1, б”в” ГПК/отм/. Вярно е, че в пространно изписаната касационна жалба касаторът не е отграничил отделните основания за отмяна на неправилно решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доколкото обаче има изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение, то следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално допустима.
Ищецът Е. Л. Д. е сезирала съда с иск по чл.266 ЗЗД за заплащане от ответника “Б” ООД на извършените от нея на цена 128 142.14 лв. строително-монтажни работи по договор от 20.02.2004г. на обект “З”, к.к. “Златни пясъци”, в качеството на подизпълнител. Инвеститор на обекта е “В” ООД, а главен изпълнител ответника “Б” ООД. По делото не е имало спор, че част от извършените от изпълнителя СМР са заплатени от главния изпълнител “ Б. -97” ООД. С решение от 29.03.2007г., постановено по гр.дело №155/2005г. СГС е отхвърлил изцяло предявения иск, което решение е частично отменено с въззивното решение на САС и е уважен искът за сумата от 77 661.70 лв. За разликата до претендирания размер първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да уважи частично иска по чл.266, във връзка с чл.258 ЗЗД въззивният съд, след прецизна проверка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, е приел за установена между страните облигационна връзка по договор за изработка, както и за частично изпълнение от страна на изпълнителя – ищец по делото на договорените СМР. Въззивният съд не е уважил искането на ищеца за заплащане на сумата от 11 159.21 лв. по фактура №720/24.04.2004г., като е приел, че протокол №2 за установяване на извършени СМР на обекта/по количествена сметка №3/ не е подписан от страна на възложителя “Б” ООД и ищецът не е доказал, че описаните в количествената сметка СМР са точно възпроизведени в протокол №2, с който е направено остойностяването на строителните работи и по който има частично плащане. Съдът е уважил частично иска по фактура №780/18.11.2004г., за сумата от 30 048.33 лв., като е взето предвид направено от страна на представител на ответника в документ от 8.07.2004 г. признание за извършени СМР и тяхната стойност, установена с протокол №4. Тъй като е спазена клаузата на договора за установяване на извършени и приети от възложителя СМР въз основа на двустранно подписани документи, искът по фактура №762/4.05.2004г. е уважен изцяло за сумата от 37 443.04 лв.
По касационната жалба на “Б” ООД :
Жалбата е неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел за доказана претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 77 661.70 лв. Оплакването в касационната жалба, че искът е уважен въз основа на едностранно подписани документи, е неоснователно. Ищецът е доказал извършени СМР, като видове и стойност, с писмени доказателства – протокол №3 и документ от 8.07.2004г. Протокол №3 е подписан от възложителя и изпълнителя по договора за изработка, а фактура №762/4.05.2004г. е за цената на СМР по цитирания протокол, след извършената от възложителя корекция на сумата от 42 297.74 лв. на 41 603.37 лв. и приспаднат аванс от 10.400.84 лв. Фактурата е издадена при спазване на чл.3, раздел ІІ на договора за изработка. Протокол №2 и протокол №4, които имат характеристиките на акт обр.19 в строителството, не са подписани от представител на възложителя. Правилно, обаче, съдът е приел за доказан иска за сумата от 30 048.33 лв. по фактура №780/18.11.2004г. Истинността на документа от 8.07.2004г. не е оспорена от ответника, същият е съставен от негов представител – инж. И, който е потвърдил подписа си в съд. заседание на 12.12.2007г. След като този документ съдържа данни за извършени и приети от възложителя работи, като вид и стойност въз основа на съставени и подписани от представител на ищеца протоколи/акт обр.19/, правилно съдът е приел за доказана претенцията на ищеца.
По жалбата на Е. Л. Д.
Жалбата е неоснователна.
Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснато от съда нарушение на чл.188 ГПК/отм/. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и на закона. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон/ чл.266 ЗЗД/. При договора за изработка изпълнителят трябва да докаже изпълнение на поръчаната работа, съобразно договореното, а поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа/чл.266, ал.1 ЗЗД/. В договора от 20.02.2004г. страните са се договорили за количествата и стойността на извършените строителни работи да се съставя протокол образец 19/ т.3, раздел ІІ/. С подписването на протокола от представители на страните по договора, работата се счита за приета и съгласно закона и т.5, раздел ІІ, възложителят дължи плащане на цената. Както правилно е приел въззивният съд, в тежест на ищеца е да докаже изпълнението на договора, като количество и цена на СМР/ чл.127, ал.1 ГПК/. Съставените от изпълнителя и подписани от инвеститора на обекта “В” ООД количествени сметки не могат да ангажират отговорността на възложителя по договора от 20.02.2004г. Договорът поражда действие между страните/ чл.21 ЗЗД/ и има сила на закон, за тези, които са го сключили/ чл.20а ЗЗД/. Съдът, като се е съобразил с цитираните норми и договора, правилно е приел, че ищецът не е доказал изцяло претенцията си по иска. Неоснователно е оплакването за необоснованост на решението в обжалваната му част. Необоснованост е налице, когато фактическите констатации на решаващия съд са опорочени от грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоки, които не са нормирани от закона, каквито съставът на ВКС не установи.
В заключение, страните по делото не установяват отменителните основания по чл.218б, ал.1, б”в” ГПК/отм/, поради което оплакванията им за неправилност на въззивното решение, се явяват неоснователни. При този изход на касационното обжалване, всяка една от страните трябва да поеме направените пред тази инстанция разноски.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм/, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №228 от 14.01.2008г., постановено по гр.дело № 1133/2007 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: