Р Е Ш Е Н И Е
№ 586
София, 24.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Емил Томов
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1949/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Е. А. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. С, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV Б с-в, от 17.12.2007г. по в.гр.д. № 870/2006г., с което е оставено в сила решението от 29.12.2005г. по гр.д. № 69/2005г. на Софийски районен съд, 38 с-в, с което е отхвърлен искът по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД на П. Е. А. за отмяна на дарение.
Ответницата по жалбата Л. Р. А. от гр. С., малолетна, действаща чрез нейната майка и законна представителка Д. М. А. , не е изразила становище.
Контролиращата страна Д. С. п. район Оборище не е изразила становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли иска за разваляне на дарението въззивният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Приел е за установено, че през 2002г. здравословното състояние на дарителя се влошило, вследствие на което претърпял няколко оперативни интервенции. Макар и да не е доказано какви са били финансовите му нужди за закупуване на лекарства, поради драстичното влошаване на здравословното му състояние, П. А. е имал нужда за времето след 2002г. от допълнителна издръжка. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че до 2004г. отношенията между дарителя, надарената и нейните родители са били много добри и майката на малолетната надарена подпомагала ищеца при лечението му – посещавала го, носела му храна, дрехи, медикаменти, пари, оказвала му и морална подкрепа като на болен човек. Към края на 2004г. ищецът отказал да получава даваната му от семейството на надарената издръжка и помощ. Поради отказа на ищеца да получава издръжка, направен непосредствено преди завеждането на настоящия иск, на исковата молба не следва да се придава значение на покана за даване на издръжка.
Срещу така постановеното решение П. А. прави оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Излага съображения, че неправилно в нарушение на чл. 188, ал. 3 ГПК съдът не е взел предвид обстоятелствата, настъпили след предявяването на иска. Незаконосъобразно съдът е отхвърлил иска при наличието на доказателства, че доходите на дарителя не му дават възможност да осигурява издръжката си.
Жалбата е неоснователна.
При дарението, което се извършва поради желание да се облагодетелства надареното лице, моралното задължение за благодарност и помощ при нужда на дарителя, се превръща в правно задължение при поискване на издръжка, от която дарителят се нуждае. В изпълнение на този морален дълг и поради влошеното здравословно състояние на дарителя, през двегодишния период след извършване на дарението, родителите на надарената са оказвали помощ на дарителя. Майката на надарената, която според твърденията на ищеца е медицинско лице, е съдействала при лечението му, носела му е храна, купувала му е лекарства, почиствала е жилището и се е грижела за дарителя.
Така оказваната всестранна грижа и подкрепа е била прекъсната от дарителя – същият си е поискал ключа от жилището и е заявил на надарената и родителите й да не идват повече при него, след което е предявил иск за разваляне на дарението. Следователно дарителят не е бил в нужда до предявяването на иска и сам се е поставил в състояние на нужда от издръжка. Предвид задължението на всяка от страните по договора добросъвестно да упражнява задълженията си по него, както и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин – 63, ал. 1 ЗЗД, това поведение на дарителя обосновава извод за неоснователност на претенцията за разваляне на дарението.
По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение Софийски градски съд, ІV Б с-в, от 17.12.2007г. по в.гр.д. № 870/2006г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: