Решение №586 от 39990 по гр. дело №431/431 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                       Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 586
 
гр.София,26. 06.  2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни   две хиляди и девета  година в  състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                                ЧЛЕНОВЕ:    ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                        ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                           
                 със секретар  Виолета Петрова
изслуша    докладваното  от   
председателя        (съдията)  ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело под № 431/2008 година
 
Производство по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2 ПЗР на ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 2* постановено на 01.11.2007 год. по в.гр.дело № 399/2007 год. по описа на Я. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 603 от 05.07.2007 год. по гр.дело № 1202/2006 год. на Я. районен съд за уважаване на иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Недоволни от въззивното решение са касаторите /ответници по спора/ Т. Г. З. и Р. Т. З., представлявани от адвокат Ж от АК Я. , които го обжалват в срока по чл.218в ГПК/отм./ като считат, че е неправилно, а изводите на съда са незаконосъобразни и необосновани тъй като не е съобразено, че претендиращата страна следва да е изправна страна по двустранния алеаторен договор.
От ответницата по касация К. Ж. С. от с. А., област Я. чрез адвокат М от АК-София е постъпило възражение /има характер на отговор/ по чл.218г ГПК/отм./, в който се заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Повереникът поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ответниците безспорно не винаги и особено през последните две години са изпълнявали задълженията си по алеаторния договор – не са полагали преки и непосредствени грижи за кредиторката: не й е осигуряван спокоен и нормален живот тъй като в резултат от нанесен й побой от сина й Т. Г. З. е живяла 6-8 месеца при по-малкия си син, а след връщането й в процесния имот липсват доказателства за ежедневни грижи от всякакъв характер: хранене, пране, къпане, цялостно обгрижване при нужда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните.
Съдът е анализирал събраните по делото доказателства, чрез които правилно е приел за установено, че след прехвърлянето на имота не е настъпила положителна промяна в стандарта и начина на живот на прехвърлителката. Същата продължила да живее мизерно, въпреки здравословните си проблеми, не е получила помощ и подкрепа от длъжниците по договора, не е била подпомагана парично, липсвали системни грижи, което довело до взаимното им отчуждаване и до нежеланието на кредитора да продължава облигационната обвързаност с ответниците, които не са престирали в обем и качество, уговорените по договора задължения.
Събраните по делото доказателства са пълни и обосновават извода на съда за основателност на исковата претенция. Задължението при договор за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава. То трябва да се извършва цялостно. Не е допустимо да се дели на периоди, а трябва да бъде постоянно, системно и непрекъснато. Такова изпълнение не е давано. Допуснатото неизпълнение е значително с оглед интереса на кредиторите и обуславя основание за разваляне на договора.
Не се оправдава от фактическа страна оплакването, че кредиторът е в забава. Не е установено приобретателите-длъжници да са предлагали изпълнение на дължимата престация, а прехвърлителят-кредитор да не е приемал изпълнение на предлаганите му дължими грижи и издръжка. При неоказано съдействие на кредитора, длъжникът ще бъде изправна страна, само когато е предоставил парично изпълнение в натура и то в такъв размер, който да съответства на вида и обема на дължимите грижи и издръжка. В случая не е установено да са предлагали и изпълнили било в натура, било в паричния му еквивалент поетото по договора задължение.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ на ответницата по касация се присъждат направените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на сумата 800 лева за адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 2* постановено на 01.11.2007 год. по в.гр.дело № 399/2007 год. на Я. окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Г. З. ЕГН ********** и Р. Т. З. ЕГН **********, двамата от гр. Я., ул.”К” № 80, вход В, етаж 12, ап.186 да заплатят на К. Ж. С. ЕГН ********** от с. А., Я. област на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ сумата 800/осемстотин/лева.
РЕШНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top