О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 586/ 23.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5203 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 130/ 02.07.2015 г. по гр. д. № 147/ 2015 г, с което Габровски окръжен съд отменя решение № 98/ 27.03.2015 г. по гр. д. № 2455/ 2014 г. и отхвърля исковете на [фирма] срещу [фирма] и [фирма] с правна квалификация чл. 76 ЗС за предаване на владението на десет поземлени имота ведно със сградите, построени в единия. С въззивното решение е обезсилен изпълнителният лист, издаден на основание осъдителното първоинстанционно решение, което се ползва с право на предварително изпълнение по силата на закона (чл. 361 ГПК).
Решението се обжалва от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност. Въведени са основанията (основно и допълнително) на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК и е направен довод, че повдигнатият въпрос обуславя решението, а въззивният съд го е решил в противоречие с приложените решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Претендира разноски.
Ответниците по касация [фирма] и [фирма] възразяват, че няма основания за допускане на касационния контрол. Претендират разноски.
К. [фирма] е предявил исковете по чл. 76 ЗС и ги е обосновал с твърденията, че владението върху десетте имота му е било отнето чрез насилие от ответника [фирма], а от ответника „П. М“ – по скрит начин. Легитимацията на [фирма] е изведена с довода за незаконосъобразност на въвода във владение на имотите, застроени със сгради, който частен съдебен изпълнител е извършил на 04.12.2013 г. по изпълнително дело № 20137320400394/ 2013 г. с взискател [фирма]. Легитимацията на [фирма] като ответник е изведена от твърденията, че той владее имотите по скрит начин, доколкото след действията на ЧСИ първият ответник е установил владение и върху незастроените, а впоследствие ги е предал на [фирма]. Приложено е решение от 24.02.2014 г. по гр. д. № 208/ 2013 г. на Габровски окръжен съд, с което въводът е отменен на основание чл. 435, ал. 5 ГПК по жалба от касатора [фирма]. Владелческите искове са предявени на 26.03.2014 г.
Ответниците (ответници и по касация) са представили съдебно удостоверение в свидетелство на това, че на 23.01.2014 г. касаторът е предявил искове в защита на своето право на собственост върху същите имоти собственост срещу същите ответници и длъжника по изпълнителното дело [фирма].
Съгласно чл. 359 ГПК, лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин. Следователно допустимостта на въззивното решение е обусловена от въпроса, дали следва да се приеме, че предпоставка на посесорната защита по иска по чл. 76 ЗС, осъществява незаконният акт на съдебния изпълнител (въвод във владение) или е необходимо съдебно решение по чл. 435, ал. 2 ГПК, с което въводът е отменен. Исковете в защита на своята собственост касаторът е предявил, след като първият ответник е въведен от съдебния изпълнител във владение на имота, върху който са построени сградите, но преди решението за отмяна на въвода на основание чл. 435, ал. 5 ГПК. Владелческите искове следват предявяването на исковете за собственост. Допустимостта на въззивното решение е обоснована и от въпросите, допуска ли действащото ни процесуално право т. нар. „обратен въвод във владение на недвижим имот“ (задължение за съдебния изпълнител да възстанови предишното положение, след като въводът във владение е отменен с решение по чл. 435, ал. 5 ГПК по жалба на третото лице) и какво е съотношението между възможността третото лице да поиска провеждането на обратен въвод и да защити правата си чрез иск по чл. 76 ЗС. Тези въпроси, които имат значение за допустимостта на обжалваното решение, Върховният касационен съд е длъжен да изведе и служебно след преценка, че по тях са налице основанията (общо и допълнително) на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По тези въпроси няма практика на Върховния съд, формирана с решения по чл. 290 ГПК или с определения по чл. 274, ал. 3 ГПК и допускането на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост има значение за точното прилагане на закона (чл. 359 ГПК, чл. 435, ал. 5 ГПК и чл. 76 ЗС) и за развитието на правото.
Изложеното освобождава настоящия състав на Върховния касационен съд от задължението да се произнесе по искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата правилност. Проверката за допустимостта е обосновано от закона отклонение на диспозитивното начало, което провежда служебното задължение на касационната инстанция да провери дали обжалваното решение не е постановено при най-тежките пороци. Тя предхожда проверката на правилността (така т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 130/ 02.07.2015 г. по гр. д. № 147/ 2015 г. на Габровски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС за сумата 1 324. 00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.